Хората с малки депозити в КТБ може да имат достъп до парите си, каза в сутрешния блок на БТВ „Тази сутрин“ Румен Порожанов, служебен министър на финансите.

„Нашето желание е КТБ да заработи отново и вложителите и фирмите имащи активи там да си ги получат. Правителството не решава съдбата на банката. Това, което знаем в момента от колегите от Централната банка е, че се прави одит и проверка за състоянието на кредитния портфейл на банката, за да се установи какви са липсите в него. Надявам се в КТБ да няма дупка от 5 милиарда, за която се говореше в началото на кризата с нея. Със сигурност може да има някаква загуба на ликвидност, но едва ли тя е чак такава голяма цифра. Това, което е направила БНБ, е да изпрати писма до основните акционери с КТБ, които при желание да предложат план за оздравяване на банката, след като се разбере нейното финансово състояние“, каза министърът.

„По време на специалния надзор на банката би трябвало да се направи така, че тя да може частично да оперира с кредитите и вложенията на клиентите й, в рамките на възможната за нея ликвидност. Това вчера го дебатирахме с ръководството на БНБ, това говорихме и с представители на ЕК, които бяха на посещение в България. Разисквано беше хората с малки депозити в КТБ по възможност да имат достъп в цялост до своите средства“, каза финансовият министър.

„В момента банковата ни система е с много висока ликвидност, тоест тя има възможност да изплаща в голяма степен преките средства на вложителите си, проблемът покрай случилото се с КТБ е по-скоро психологически отколкото реален. Имаше среща при премиера Близнашки с представители на виенския фонд, на представители на Оманския фонд и беше постигнато решение в следващите две седмици да бъде дадена възможност заинтересованите акционери и инвеститори да предложат план за оздравяване на КТБ. Разбира се, подобни предложения трябва да бъдат официализирани първо пред БНБ“, уточни Порожанов. Той уточни, че става дума за изплащане на суми от порядъка на 1000 лева независимо дали са под или над гарантирания праг от 100 000 евро.

По-късно той уточни, че има предвид сума около средната работна заплата.

Законът не урежда изрично такава възможност. Банката може да започне изплащане за сметка на собствените си ликвидни средства или (по-трудно) чрез заем от Фонда за гарантиране на влоговете.

Според отчета на квесторите в края на юни ликвидните активи на банката са в размер на 297.6 млн. лв. Недостигът на входящи парични потоци е 4.4 млрд. лева (това е оценка според срочнната структура на активите и привлечените средства и няма общо с капиталовия недостиг, който ще стане ясен след одита).

Порожанов коментира и вероятността да бъдат отделени средства от бюджета по отношение на КТБ. „Това беше коментирано на срещата с представителите на ЕК и беше постигнато съгласието, че ако се наложат такива разходи и по този начин се надхвърлят 3-те процента бюджетен дефицит, няма да бъде стартирана процедура по свръхдефицит“, каза финансовият министър.

„Проблемите с бюджета на страната и дали ще се наложи неговата актуализация аз вече коментирах, че се коренят в това, че са били заложени приходи, които е много трудно, да не кажа невъзможно да бъдат събрани през настоящата година. Жаргонно може да се каже, че са били заложени пари за харчене без да бъде сигурно дали реално ще бъдат събрани преди това приходите, каза финансовият министър. Без да влизам в проблематиката на приходите и разходите може да се каже, че до края на годината бюджетният дефицит ще бъде в размер на 2.5 – 2.7 процента (от БВП)“, отбеляза още Порожанов.

КТБ бе затворена на 20 юни, като БНБ удължи срока на специалния надзор до 20 септември с опция за продължаване. Възложен е одит.

През това време са забранени всякакви операции с изключение на погасяването на кредити, включително чрез прихващане от други сметки на длъжниците в банката. Основните акционери – „Бромак“ и Оманският фонд са с отнето право на глас. БНБ твърди, че ги е поканила да представят предложение за оздравяване на банката, но собственикът на „Бромак“ Цветан Василев отрича.

Повдигнато е обвинение на длъжностни лица от банката за изнасянето на 206 млн. лв. срещу разписка, което прокуратурата третира като присвояване. Вчера Софийският апелативен съд освободи срещу гаранция и последната задържана по това обвинение –  зам. главната счетоводителка Борислава Тренева-Кючукова, преди това главната счетоводителка на банката Мария Димова. С подписка е главната счетоводителка Маргарита Петрова. Обвинения имат изпълнителните директори и шефът на дирекция „Кредитиране“ на банката. За същото се издирва и Цветан Василев. Бяха наложени запори и възбрани за имоти, автомобили и дялове на мажоритарния собственик на банката.

Порожанов също така съобщи, че планът за преструктуриране на ПИБ е готов и представен на БНБ, която го е одобрила. Той съдържа мерки за преструктуриране на кредитния портфейл. До два месеца по него трябва да се произнесе Европейската комисия. Този план трябва да бъде изпълнен в следващите 18 месеца.