Новият ядрен реактор в АЕЦ „Козлодуй“ ще струва 5.3 млрд. долара, стана ясно след подписаното акционерно споразумение в последните дни от работа на настоящото правителство. Американската „Уестингхаус“, която ще има 30% от проектната компания, трябва да осигури 30% от рисковото финансиране за 1 млрд. долара, а останалото – от АЕЦ „Козлодуй“.
БСП реагира остро на новината. Според Румен Овчаров и депутата Таско Ерменков от БСП цената на седми блок е равна на два блока в АЕЦ „Белене“. От левицата призоваха спешно министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев за разяснения. Изпълнителният директор на АЕЦ Иван Генов обаче казва, че последният договор за строеж на ядрена мощност в Унгария е за 12 млрд. евро за два реактора. Освен това според БСП такъв реактор няма на друго място и България ще бъде опитна площадка.
От „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД потвърдиха за споразумението, след като „Уестингхаус“ се похвали с него. Те посочиха, че то ще влезе в сила, след като бъде одобрено от следващото правителство.
„Към момента България няма никакъв финансов ангажимент по споразумението с американската компания „Уестингхаус“ за строеж на нов реактор на АЕЦ „Козлодуй“. Няма нищо извънредно – потвърдиха се договорените до момента параметри в рамките на преговорите. Ако следващото правителство обаче не го одобри, то няма да влезе в сила“, каза Драгомир Стойнев в сутрешния блок на БНТ. Той напомни, че преговорите с „Уестингхаус“ са започнали още по време на управлението на ГЕРБ.
Акционерното споразумение е за създаване на бъдещо предприятие за изграждане на 7 реактор на атомната централа. Споразумението предвижда създаване на компания със 70% държавно участие и 30% собственост на „Уестингхаус“. До този момент обаче нямаме избран финансов модел, избрана кредитираща институция, лихвен процент, при който ще бъде взет кредит, стана ясно от думите на Стойнев.
„В споразумението няма нищо конкретно, там ги няма двете най-важни неща – финансовият модел и договор за строеж – за проектиране, доставка на оборудване и изграждане.“, каза той.
Според него цитираната в медиите цена от 5,3 млрд. долара е индикативна и твърденията за това, че е висока, са спекулативни. Тепърва ще се преговаря за финансовия модел на проекта, стана ясно от думите на министъра.
Реакторът ще бъде готов до 2022 г. Той е важен за българската ядрена енергетика, тъй като до 2020 г. другите реактори 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“ трябва да бъдат изведени от експлоатация“, каза още министърът. Според него след 20 години няма да имаме ядрена енергетика, колкото и да бъде удължаван живота на 5 и 6 блок. АЕЦ „Козлодуй“ искат удължаване на живота на блоковете с над 20 години.
Иван Иванов от ДСБ обаче коментира, че сключването на договора без прогноза за електропотреблението е нарушение на закона и излага на риск позицията на България по делото на „Атомстройекспорт“. „Преди всичко, за да се започне строителството на толкова голяма мощност, независимо дали ядрена или конвенционална, е необходимо да бъде направена мотивирана прогноза за потреблението на електроенергия и нуждата на България от нова мощност в следващото десетилетие. Това, което наблюдаваме, не изисква изобщо повишаване на генерираната мощност, защото в 2013 г. потреблението намаля с близо 5%. Спрямо 2012 г., а по прогнози на ДКЕВР ще намалее с нови 9% през 2014 г. Това, между впрочем, сочи и докладът на Световната банка, който заявява, че България страда хронично от свърхроизводство на електроенергия и е необходимо не строителство на нови мощности, а по-скоро преустановяване на експлоатацията на съществуващи.“, каза Иванов пред БНР.
На второ място има и правни аргументи. В Закона за енергетиката се изисква такава прогноза да бъде публикувана в Държавен вестник, което липсва. Член 8 изисква категорично да се проведе конкурс, организиран не от БЕХ или „АЕЦ „Козлодуй“, а именно то ДКЕВР и, ако има само един кандидат, в 6-месечен срок да се проведе втори конкурс. Всичко това е просто изтрито.
С подобен договор рязко се подкопава позицията на България в арбитражния съд в Женева, където знаете, че Атомстройекспорт имат иск към НЕК за 1 млрд. евро. (Последното заседание по делото, на което трябва да се определи окончателно размерът на обезщетението, е през септември.). Основният аргумент на българската страна там е, че прогнозите на енергийния баланс за следващото десетилетие не изискват строителството на такава мощност, каквато е АЕЦ „Белене“. С решението на правителството се показва, че, едва ли не, разчетите са грешни и това дава силен коз на „Атомстройекспорт“ .
Не е спазено и изискването на ЕС за представяне на план за съхранение и погребване на радиоактивните отпадъци.
