БСП предлага големите вложители на КТБ да бъдат спасени за сметка на добрите активи на банката. Схемата обаче повтаря проекта на БНБ, като предвижда по-голям държавен дълг.

Тези активи, които според одиторския доклад се оценяват на 2 млрд. лева,  ще покрият големите депозити в Корпоративна, съобщи депутатът Румен Гечев. Той предложи схема, от която излиза, че новият държавен дълг ще покрие гарантираните депозити,  докато негарантираните ще бъдат покрити от активите на КТБ.

Описаната схема от Гечев по същество е проектът на БНБ, само че с попълнени суми. Той предвижда в „Креди Агрикол“ да се прехвълят 2.1 млрд. лв. от Фонда за гарантиране на влоговете (това са всичките му пари), държавата да осигури 1.6 млрд. лева чрез емисия ДЦК. Освен това ще се прехвърлят т. нар. добри активи на КТБ за 2 млрд. лева.

Сумата значително надхвърля споменатите от финансовия министър Петър Чобанов 2 млрд. лв. като ангажимент на държавата, в това число около 1.5 млрд. лева чрез емисия ДЦК. Притеснително е, че се предвижда да се ползва целият ресурс на фонда за гарантиране на влоговете. Не е ясен ангажиментът на БНБ, която също трябваше да участва в схемата по първоначална информация.

Същевременно правителството одобри проект за промени в закона за бюджета, който предвижда емисия на нов държавен дълг заради кризата в КТБ до 2.7 млрд. лева. Чобанов заяви, че сумата вероятно ще е по-малка. Освен това се дава допълнителна държавна гаранция на Фонда за гарантиране на влогове от 2 млрд. лева, за да тегли той заеми.

Споменатите числа надхвърлят сумата на държавната помощ, за която България получи бланкетно разрешение от ЕК – 3.3 млрд. лева. Припомняме, че хазната вече емитира 1.23 млрд. лева в разгара на кризата с ПИБ, които изобщо не се отразиха във фискалния резерв.

След като вчера БНБ обяви, че продължава търсенето на решение, БСП започна консултации за спасяването на вложителите с депозити над 100 000 евро, сред които са държавни и общински предприятия, като „Топлофикация София“.

„Искам да напомня, че съгласно действащото законодателство и Конституцията, ние не можем, не искаме и няма да правим разлика между юридически и физически лица, както е по закон, следователно решението трябва да бъде такова, че да балансира интересите и на българските данъкоплатци, на държавата и нашия бизнес”, каза Румен Гечев. Той обясни, че активите и пасивите на КТБ са близо 5,7 млрд. лв., гарантираните влогове на физически и юридически лица са 3,7 млрд. лв. и те не подлежат на обсъждане, тъй като съгласно закона те ще бъдат обезпечени. „Източникът за покриване на тези 3,7 млрд. лв. по действащото законодателство са около 2 млрд. лв., осигурени от Гаранционния фонд и 1,7 млрд. лв., осигурени от Министерството на финансите, чрез емитиране на държавен дълг”, уточни народният представител.

Според него вторият момент е какво се случва с негарантираните вземания. „Не само моралният проблем е кой и защо е вложил парите си под депозити, не само въпросът защо е вложил при по-висока лихва, 2-3% разлика спрямо пазарната, но нашият основен проблем са българските фирми. Става въпрос за около 80 000 души, които работят в държавни и частни фирми, засегнати от проблема на КТБ”, заяви Гечев. Той подчерта, че тези фирми годишно дават над 1,5 млрд. лв. приходи за държавния бюджет на страната, под формата на различни данъци и такси. „Нерешаването на проблема би означавало държавата да губи стотици милиони левове приходи годишно.

Предлагаме 2 млрд. активи първа и втора група, с висока ликвидност, доказани от одиторите, упълномощени от БНБ да отидат в „Креди Агрикол”, която ще бъде одържавена на 100%. По този начин освен тези 3,7 млрд. лв., които по действащия закон се осигуряват от държавните институции, тези 2 млрд. активи могат да бъдат използвани за разплащане с негарантираните депозити на фирми и граждани”, обясни финансистът.

Според него това означава, че използването на добрите активи от КТБ, българските данъкоплатци няма да бъдат ангажирани с нито една стотинка в решаването на този въпрос.

„Решението на проблема КТБ в тази схема е в самото КТБ, т.е. продажбата на неговите активи. Освен това ние ще настояваме пред нашите партньори редукцията на плащането да бъде до размера на главницата на депозитите, тъй като считаме, че даже и със собствени средства вложителите, които са поели своя пазарен риск трябва да платят и пазарната цена, т.е. да не се начислява никаква лихва”, обясни Гечев.

По-рано лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов опроверга информациите за постигнато съгласие по приемането на специален закон за КТБ. Той е настоявал депозити над гарантирания размер да се изплащат след данъчна ревизия.

Не е сигурно, че ще бъде прието именно това решение, коментира източник, участвал в преговорите. Търсят се варианти, така че да няма спасяване с пари на данъкоплатците.

От името на ГЕРБ Менда Стоянова опроверга твърдението, че въпросните 2 млрд. лева кредити са високоликвидни. За да са такива, те трябва да бъдат погасени предсрочно, обясни тя очевидното. Според нея това означава правителството да гарантира и въпросната сума.