БНБ ще обяви КТБ в несъстоятелност и ще одържави дъщерната й банка Креди Агрикол, в която ще се прехвърлят добрите кредити на КТБ и депозитите й, без тези на мажоритарния собственик. Прокуратурата поиска екстрадиция на Цветан Василев, мажоритарния собственик на банката, която бе затворена на 20 юни 2014 г.

Добрата банка – Креди Агрикол ще бъде преименувана и ще бъде отворена на 21 юли. Вложителите ще могат да си изтеглят парите оттам, вместо от Корпоративна, ако обаче до 21 юли парламентът гласува специален закон, който урежда операцията по прехвърляне, както и увеличаване на тавана на дълга и някои други въпроси.

Ще залеем новата банка с ликвидност, заяви Иван Искров, управител на БНБ. Държавата ще предостави около 1.5 млрд. лв. на новата банка, а заедно с подкрепата от фонда за гарантиране на влоговете сумата достига около 2 млрд. лева, съобщи в парламента финансовият министър Петър Чобанов. От думите му стана ясно, че точната необходима сума не е известна, въпреки приключилия одит. Това може да доведе до увеличаване на дефицита на бюджета на начислена основа. Ако няма увеличаване на касовия дефицит, обаче не е нужна актуализация на бюджета, който е на касова база. Възможно е обаче – според използваните инструменти – дефицитът на начислена база да надхвърли 3% от БНБ и да се стигне до процедура по свръхдефицит.

Общо депозитите на граждани в КТБ са 4.5 млрд. лева, а на фирми – 1.8 млрд. лева. Не всички са гарантирани. Правителството може да премине към схема, по която да бъдат обезщетени само защитените вложители в КТБ. Това би струвало 3,6 млрд. лв., заяви Петър Чобанов. „Остават над 2 млрд. незащитени депозанти. Това са десетки държавни предприятия, една от най-големите топлофикации в страната”, допълни Иван Искров. Във фонда за гарантиране на влоговете има 2.1 млрд. лева, БНБ също може да окаже подкрепа при определени обстоятелства.

Лицензът на Корпоративна търговска банка ще бъде отнет. В КТБ ще останат само сметките на мажоритарния собственик и свързаните с него фирми, които няма да бъдат защитени.

Противно на очакванията одитът не даде заключения за финансовото състояние на КТБ, качеството  на портфейла и предполагаемата загуба. Причината е, че за повечето кредити, твърдят одиторите, липсват досиетата и не може да се направи преценка.

Квесторите не са успели да открият досиетата на кредитори за 3,5 млрд. лева, като общият кредитен портфейл на КТБ е 5,4 млрд. лева. Не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и дали могат да обслужват кредитите си, обясни Искров. Тези 3.5 млрд лева не са лоши кредити, една част от тях е възстановима, каза Димитър Костов, подуправител на управления „Банково“ и „Фискални услуги“ по време на извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси следобяд. Пред парламента Нели Кордовска от БНБ уточни, че има констатация за свързаност между кредитополучателите, но не и с политици.

В писмо-отговор на Цветан Василев, който е в чужбина, се твърди, че досиетата са иззети от следствените органи (виж по-долу).

От БНБ също така съобщиха, че 40% от заемите са раздадени през последните 12 месеца.

УС на банката прехвърли отговорността към подуправителя Цветан Гунев, който вече се разследва. „Управителят и другите членове на Управителния съвет на централната банка нямат никакви директно възложени задължения, нито права по отношение на текущия банков надзор“, декларираха те. Пред депутатите в парламента Искров обърна внимание, че след последната ревизия през март миналата година, банката е дала още 2.5 млрд. лева кредити. „Не желая да ми го прехвърляте на моята глава. А иначе колко били лошите кредити – не можем да кажем към този момент, защото това, което работи „Банков надзор“ е отчетни форми, те са отчели 2%. Друг е въпросът, че когато има по-голям кредитен растеж, както се случи с тази банка в последната година, вероятно оттук нататък трябва да се правят по-чести проверки,“ каза Искров.

Чрез трето лице  Цветан Василев е изтеглил в кеш близо 205 887 223 лева, като по-голямата част от сумата е била в евро. Това се е случило на 19 юни, като парите са взети само срещу разписка. Не стана ясно дали са изнесени от страната.

Според Искров става дума за умишлени действия в КТБ. Докладът на квесторите, както и на независимите одитори в КТБ ще бъдат предадени на главния прокурор. Оттам разпоредиха незабавна проверка. Председателят на управителния съвет на КТБ Орлин Русев и главният касиер на банката Маргарита Петрова са били задържани днес във връзка със сигнала. Подготвят се документи за призоваване по реда на международната правна помощ на Цветан Василев.

Из изявлението на УС на БНБ:

Заключенията от прегледа на одиторите в резюме са следните:

1. Резултатите по отношение на Креди Агрикол-България са положителни. Това е добре управлявана банка с добри банкови практики. Състоянието на кредитния портфейл е много добро, неговото обезпечаване и необходимите провизии са на достатъчно добро ниво.

2. Резултатите от прегледа на Корпоративна търговска банка говорят меко казано за действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики. Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд. лева общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев.

В резултат на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си. Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв. За съжаление тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби.

Тези именно действия на длъжностни лица в Корпоративна търговска банка е възможно да доведат до съзнателно ощетяване на банката със стотици милиони лева. Очевидно е, че миноритарните акционери в Корпоративна търговска банка също са жертва на тези злоупотреби.

Поради изброените причини днес ще внесем доклада на одиторите за прегледа на активите и пасивите на Корпоративна търговска банка на вниманието на Главния прокурор на РБългария.

В допълнение на казаното за състоянието на Корпоративна търговска банка и на основание на данните, предоставени ни от отделна проверка, извършена от самите квестори, на 9 юли 2014 г. с входящ номер 6199 вече внесохме при Главния прокурор още един сигнал поради съмнения за криминални действия на лица, свързани с банката. Конкретно – по данни на квесторите на 19 юни тази година – само ден преди Корпоративна търговска банка да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка 205 887 223 левова равностойност в брой, предимно в евро. Какво деяние е това и какви действия следва да се приемат е само от компетенциите на прокуратурата. Разследващите органи могат да отговорят на въпроса дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка. Прокуратурата на Република България може да разчита напълно на експертния потенциал на БНБ, за да стигне докрай в търсенето на цялата истина по този криминален случай.

По изложените дотук въпроси оставаме занапред да се произнася прокуратурата, за да не пречим на процесуално-следствените действия. Оттук нататък Българската народна банка съвместно с правителството се концентрираме върху преструктурирането и оздравяването на „добрата част“ на Корпоративна търговска банка с оглед защита интереса на всички нейни вложители.

Какви действия ще бъдат предприети по отношение на Корпоративна търговска банка и Креди Агрикол-България оттук нататък?

Очевидно е, че не можем да пълним „каца без дъно“, както казва мъдрият български народ и не можем да одържавим Корпоративна търговска банка в сегашния й вид, както беше обявено на 22 юни, преди да бъдат известни данните от проверката.

Бихме застрашили както дейността на Българската банка за развитие, така и значителна част публични ресурси и ресурси на БНБ.

Но целта остава непроменена! И тази цел е гражданите и фирмите да могат да разполагат с пълния размер на своите средства. Единственото изключение от това ще бъдат фирмите на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него лица и фирми.

Какъв е новият практически план за действие, вече обсъден между БНБ и правителството и подкрепен от основните парламентарно представени политически сили?

Той съдържа многобройни технически подробности, но накратко казано, мерките включват следните стъпки:

1. Одържавяване на Креди Агрикол – България ЕАД;

2. Прехвърляне на всички „добри“ активи и пасивите на Корпоративна търговска банка в Креди Агрикол. Важно е да се знае, че тук попадат и всички депозити на гражданите и фирмите, за които това ще представлява само една правна и счетоводна операция, която по никакъв начин няма да засяга главното – всеки гражданин и всяка фирма ще разполагат със своите сметки, депозити и спестявания. Единственото изключение от това, подчертаваме, ще бъде мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него фирми и лица. Те няма да бъдат гарантирани от държавата и остават в КТБ;

3. Осигуряване на абсолютна ликвидна подкрепа на държавната Креди Агрикол (която ще бъде преименувана) от страна на нейния нов собственик – държавата. За тази цел ще бъдат осигурени достатъчно средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, държавния бюджет и Българската народна банка. Колкото е необходимо – толкова. Механизмите за това вече са разработени, в резултат от съвместната работа на ангажираните с този процес публични институции, в т.ч. БНБ и Министерството на финансите;

4. Лицензът на Корпоративна търговска банка ще бъде отнет и ще се пристъпи към обявяването й в несъстоятелност. Привилегировани кредитори на КТБ (в несъстоятелност) ще бъдат държавата в лицето на Министерството на финансите и Фонда за гарантиране на влоговете в банките;

5. Казаното дотук ще стане възможно след гласуването на проекта на специален закон, който вече е изготвен и ще бъде представен днес на основните парламентарни сили.

Из отговора  на Цветан Василев:

„Връх на кампанията е днешната пресконференция на БНБ, която само доказва конспиративния сценарий за разбиване на доверието в банката и продажбата на безценица на финансираните чрез нея активи.

Изсмуканите от пръстите числа за огромни загуби на банката се разпространяват отдавна от лакеите на тези, които пожелаха да я унищожат. Не е ли странно, че единствените доводи, приведени от господин гуверньора, са липсата на досиета за оценката. Нима някой си мисли, че това е било възможно? Естествено е, че досиетата са в следствените органи. Чия заповед изпълнявате Вие, господин гуверньор? Не е ли странно, че Вие не защитихте Вашия подуправител, когато беше обвинен, преди да бъдат събрани каквито и да било доказателства? Така ли защитавате независимостта на една от най-старите институции на демократичното общество в България?

Защо не допуснахте акционерите да намерят работещо бизнес решение за КТБ? Защо подминахте с лекота техните писмени и устни волеизявления? Смятате ли, господин гуверньор, че може да се държите по такъв арогантен начин с представители на държавен фонд на независима държава (фонда на Оман – бел. ред.)? Или може би обслужихте интересите на определен кръг от хора, заинтересовани от това да не изплатят своите задължения към банката? Или пък интересите на хора да овладеят на силно занижени цени основната част от активите, финансирани от КТБ.

Вие ме обвинихте, че съм изнесъл в брой огромна сума пари в деня преди поставянето на банката под особен надзор! Не стана ясно как и по какъв начин тези пари са взети и предадени ми, при положение, че от 10.06.2014г. аз не съм бил в България. „