Серия от внезапни, неблагоприятни събития промени само за седмица перспективите на глобалната икономика. Падащите цени на акциите, разочароващи данни от Китай и САЩ, серия от спешни повишения на лихвените проценти в развиващите се страни.

Въпреки че във вторник турската лира и южноафриканският ранд възстановиха малко от загубеното, поскъпвайки с над 1%, а в сряда европейските акции растат, песимизмът остава. Може би световната икономика не е на солидна основа, колкото предвиждаха прогнозите за 2014 година, пише Wall Street Journal.

Разпродажбата на американски акции бе спряна във вторник, като Dow Jones Industrial Average отбеляза ръст с 0.47 на сто, но от началото на годината той отбелязва спад със 7 на сто. Японският Nikkei пада с 14%, Euro Stoxx 50 – с 5%, бразилският Bovespa – с 9%.

Какво доведе до промяната? Обикновено за виновник се сочи изтеглянето на горещите пари от Федералния резерв и опасенията, че кризата на развиващите се пазари може да се окаже заразна. Натежаха и разочароващи данни от Китай, където има индикации за спад в промишлеността и опасения от кредитен балон.
Според WSJ обаче основната причина е, че надеждите за икономически растеж и печалбите, които идват с него, са се оказали твърде високи. Ако сте чели резюмето на книгата на Робърт Шилър „Ирационалният изблик“ (виж „ Новините за краха от 1929 г. и 1987 г.”), вероятно си спомняте, че той описва срив на борсите без конкретна новинарска причина, а поради преоценка на състоянието на икономиката и общо безпокойство.

Отрезвяване в САЩ

Много инвеститори започнаха годината, уверени, че САЩ най-накрая ще се измъкнат от бавния 2-процентен икономически растеж. Серия от слаби отчети за продажбите на автомобили, производството, продажбите на жилища и отдаване под наем създадоха съмнения дали бързият ръст е действително постижим тази година. Ускоряването на ръста до 3.5% през второто полугодие на 2013 г. създаде надежди за пробив. Но този оптимизъм може да преждевременен, макар че е трудно да се прецени по последните данни.
Много ще зависи от данните за ръста на работните места в САЩ през януари, които ще обяви в петък американското министерство на труда. Но този доклад може да даде смътни насоки, поради особености, свързани с лошото време, както стана при предишните отчети за заетостта.

Очакванията за следващата стъпка на Федералния резерв се промениха. Миналото лято, когато централната банка обяви готовност за изтегляне на паричните стимули, инвеститорите мислеха, че тя ще повиши лихвените проценти, щом икономиката се засили. Сега те смятат, че Фед ще реагира на ниската инфлация и умерения ръст като запази краткосрочните лихвени проценти близо до нулата за по-дълго време. На стоковата борса в Чикаго например, инвеститорите изкупуват фючърси върху федералната фондова лихва, знак, че те очакват запазването й, което се окуражава и от някои членове на Фед.

Ниската инфлацията и все още високата безработица ще означават, че краткосрочната лихва ще остане близо до нулата и през 2015 г., заяви Чарлз Евънс, президент на Федералната резервна банка на Чикаго, във вторник в Детройт.

Колегата му от Ричмънд Джефри Лакър заяви, опитът с подобни изблици на растеж в близкото минало показва, че може да е твърде рано да се прави прогноза за силен ръст. Той очаква нарастване на БВП в САЩ около 2%

Понижаване на прогнозите

Джей Пи Морган предвиди ускоряване на световния растеж от 2.4% през 2013 г. до 3% през тази година. В бележка до клиентите си от петък банката признава, че не е преценила вярно създаващите се спирачки пред растежа.

Някои международни компании съобщиха за напрежение в бързо растящите задгранични продажби.
Шведският производител Electrolux се препъна на развиващите се пазари и по-специално в Латинска Америка, където търсенето продължава на намалява.
След ръст със 7.5% през 2010 г. Бразилия нараснал само с 1% през 2012 г. и с около 2.5% през 2013 г. Във вторник страната съобщи за спад на промишленото производство с 3.5% – най-лош резултат от 2008 г. Валутата й падна до петгодишно дъно.

Дотук с края на кризата, пише Волфганг Мюнхау във „Файненшъл таймс”. След ипотечната криза в САЩ и експлозията на доходността по държавните дългове в еврозоната, сега сме изправени пред класическа валутна криза на развиващите се пазари с възможна реакция по целия свят.

Как Турция засяга Европа

В Турция обръщането на капиталовите потоци през втората половина на миналата година доведе до постепенно понижение на валутния курс. Някога водеща бързорастяща икономика, Турция сега има слаба валута и високи лихвени проценти. Това се случва в година, през която предстоят местни и президентски избори, а вероятно и парламентарни.
Страховете от инфлация и слабостта на валутите порази също Аржентина и Южна Африка. Турбуленциите все още не са достигнали мащаба на валутните кризи от 90-те, но имат отражение върху световната икономика. САЩ са относително устойчиви на световни шокове, но не и Еврапа, а най-малко от всички – еврозоната.
Да започнем с директния ефект на турската криза върху Гърция и Кипър. Тяхната основна индустрия – туризмът, се конкурира с Турция. Гърците и кипърците преминаха през болезнени реформи, за да подобрят конкурентната си позиция, съкращавайки заплати и цени. Възстановяването на туризма е един от малкото източници на оптимизъм. Обезценяването на турската лира слага край на надеждите. Всеки летовник, отправил се към Средиземно море, ще намери, че почивката в Турция е много по-евтина. Това е битка, която Гърция и Кипър не могат да спечелят.
Причината е, че те са привързани за поскъпващото евро. Реалният ефективен валутен курс на единната валута (претеглен спрямо всички останали валути с отчитане на инфлацията) нарасна с 1.7% през декември по данни на Банката за международни разплащания. Той вероятно ще се покачи още през януари. За икономика на ръба на дефлацията, валутната криза при съседите е последното нещо, което искате да се случи. И това не е проблем само на Гърция и Кипър, а за цялата еврозона.

Страхът от дефлация и ЕЦБ

За еврозоната проблемът не е търговията, тъй като тя има умерено голям търговски излишък, смята Мюнхау. Проблемът е влиянието на поскъпващото евро върху цените. Евростат оценява основната инфлация в еврозоната през януари на 0.8%. Това е показателят, който изключва нестабилни компоненти като горивата и храните и той се колебае в тесни граници през последните месеци, оставайки стабилно под целта на ЕЦБ за инфлация от 2 на сто и на крачка от дефлацията.
Нужен е само един шок, за да попаднем в капана на дефлация и това, което се случва в Турция и Аржентина може да е този шок.
Марио Драги, президентът на ЕЦБ, обеща миналия месец да разхлаби паричната политика, ако инфлацията се окаже по-ниска от очакваното. Това условие е изпълнено и затова заседанието на банката в четвъртък се очаква с интерес.
Това, което е наистина тревожно, че допускането на ниска инфлация вече създава тип дефлация, според коментатора на FT. Той цитира белгийския икономист Пол де Грауве, според когото дефлацията на дълговете може да е налице, дори когато официалният индекс на потребителските цени е положителен. Това се случва, когато очакванията за бъдещата инфлация са по-ниски от тези, когато е сключван договорът за кредит. Това означава, че ако инфлационните очаквания падат постоянно, цената на съществуващите дългове расте, дори ако не възникват нови задължения. Малцина кредитополучатели са очаквали инфлацията да бъде 0.8 на сто някога. Дълговата дефлация е опасна в страна с нерешена дългова криза. Колкото по-дълго чакате, толкова по-лошо става и последното, от което има нужда Европа е възобновяване на дълговата криза.