Учените са доказали в миналото, че четенето стимулира различни участъци от мозъка. В изследване от 2006 г., например, субектите четат думите „парфюм” и „кафе” и частта от мозъка им, отговорна за обонянието, се осветява. Докато тези изследвания са фокусирани върху мозъчната активност, когато човек чете, ново проучване предполага, че четеното не само прави мимолетни впечатления. То може да доведе до дългосрочни промени в мозъка.

Учени от Emory University изследват как четенето на роман променя функциите и структурата на мозъка. То включва 21 студента, които са били подложени на функционален ядрено-магнитен резонанс в продължение на 21 дни. През първите пет дни, изследователите установяват изходните ЯМР на мозъците на студентите. През следващите 9 дни те четат 30 стр. от романа „Помпей” на Робърт Харис през нощта и след това попълват въпросник, за да се потвърди, че са завършили четеното. Те преминават ЯМР на следващата сутрин, като продължават да идват за ЯМР през още пет дни.

Предишните изследвания са концентрирани върху мозъчната активност по време на четене. Това проучване оценява вероятността за по-дългосрочно влияние от четенето.

ЯМР след заданието за четене установява повишена свързаност в левия темпорален кортекс, областта, която се асоциира с възприемането на езика. Повишената свързаност в останалите части на мозъка показва, че читателите могат да изпитват „олицетворена семантика”, процес, при който мозъчната свързаност, докато си мислим за нещо, отразява свързаността по време на самото действие. Например, мисленето за плуване може да задейства някои от същите мозъчни връзки, както и при реалното плуване.