Ръстът на разходите за труд у нас рязко се забавя, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. А минималната заплата няма да се увеличи тази година, стана ясно днес.

Увеличението на разходите за труд у нас остава по-високо от средното за ЕС, което се дължи на т. нар. догонване. През второто тримесечие на 2013 г. разходите за труд за един изработен час в еврозоната и Европейския съюз (ЕС) са нараснали с 0,9% спрямо същия период на предходната година. Това е понижение на темпа им, тъй като през първото тримесечие на годината ръстът за еврозоната е бил 1,7%, а този в ЕС малко повече – 2%, гласи общоевропейската статистика.

Сред страните, за които е налична информация, най-голям годишен ръст в разходите за труд във всички сектори е отчетен в Естония (7,7%), Литва (6,5%) и Румъния (6%). Спад е регистриран в разходите за труд в Словения (-5,9%), Кипър (-4,6%), Хърватия (-0,6%) и Испания (-0,3%).

През второто тримесечие на 2013 г. годишното повишение на разходите за един отработен час в България е било 3,4%, в това число – 3.2% ръст на заплатите и 4.9% ръст на другите плащания на работодателите (осигуровки, добавки и подобни). Това е рязко понижение в темпа на ръст на заплатите в сравнение с 4.5% през първото тримесечие и над 8% на годишна база през миналата година.

Подробните данни за България показват по-сериозно нарастване на разходите за труд в т. нар. небизнес икономика (нов термин, включва държавна администрация, здравеопазване и образование) – 6.2%, срещу 2.7% за бизнес икономиката. Възможно е увеличението в небизнес икономиката да е повлияно от реформата на заплащане в държавната администрация през миналата година. В бизнес сектора пък най-бързо растат разходите за труд в строителството – с 4.9 на сто през последното тримесечие (след като миналата година дори имаше спад), а най-слабо – в услугите – с 1.9%.

Данните добавят основания към дебата за увеличение на минималната работна заплата. Днес премиерът Пламен Орешарски и финансовият министър Петър Чобанов отхвърлиха вероятността за увеличаване на административния показател през октомври. „Въпросът за не е толкова финансов, колкото има и други фактори, като например конкурентоспособността в тази сложна икономическа обстановка“, каза Орешарски. Но през следващата година е разумно минималната заплата да бъде увеличена, допълни Чобанов. Предстоят дискусии и за т. нар. швейцарско правило за индексация на пенсиите.

По-рано договарянето на минималните осигурителни прагове постигна 4.1% средно увеличение, което се дължи предимно на ръста в здравеопазването. Ако той се изключи, средните минимални заплати по браншове нарастват с по-малко от 2%. Още не е ясно решението на социалния министър Хасен Адемов за заплатите в браншовете, в които няма споразумение за ръст на праговете.