Вие сте най-големият си враг. Лоши финансови съветници или банки не могат да ви навредят толкова, колкото собственото ви поведение.
Следва списък на 15 когнитивни предубеждения, които карат хората да вършат глупости с парите си.

1. Уклон към нормалност
Да предполагаме, че ако нещо не се е случвало досега, то няма да се случи. Но Голямата депресия и крахът на Енрон също са били безпрецедентни за времето си.

2. Ефект на Дънинг-Крюгер
Да си толкова зле в дадена област, че да не го осъзнаваш. Маркъс Глейзър и Мартин Уебър от университета в Майнхайм показаха, че инвеститорите с най-ниска възвращаемост са най-зле със самооценката. Корелацията между самооценката и действителните резултати е близка до нулата, според тях. Както казват Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, „погрешната оценка на некомпетентните произтича от грешка относно самите тях, докато погрешната оценка на компетентните произтича от грешка относно другите“

4. Уклони на вниманието
Това е когато погрешно смятаме, че две случайни събития са свързани, тъй като са привлекли вниманието ни. След спада на акциите с 4% през ноември 1991 г., Investor’s Business Daily намира причината в провалено гласуване на законопроект за биотехнологиите в Камарата на представителите, а The Financial Times – геополитическото напрежение в Русия. „Причината” е това, на което редакторът е обърнал внимание.

4. Следвайки победителя
Да се вярва, че нещо е вярно, само защото други хора мислят така. Независимо дали става дума за политика или за акции, хората обичат да са на страната на победителите. Това е в основата на всички балони.

5. Предубеждения, свързани с оценка на въздействието
Повечето хора надценяват влиянието на дадено събитие върху техните емоции – например, когато преценяват колко щастливи ще бъдат, ако получат повишение или нова работа. Ние свикваме бързо с повечето пари, но е много трудно да го разберем, преди да се е случило. Финансовите ви цели може да се променят, след като приемете условията за това.

6. Илюзия, свързана с честотата
След като сте забелязали едно събитие, изглежда, че то се случва отново и отново. Но обикновено не е така, просто обръщате повече внимание. След краха от 2008-09 инвеститорите и медиите бяха омагьосани от днешните „волатилни” пазари. В действителност през последните три години пазарната волатилност е под средното ниво.

7. Илюзия на групирането
Да си мислите, че сте открили модел, като отделяте малка група данни за пример. Например, можете да откриете четиридневен период, през който акциите се качват два поредни дни, последвани от два дни на спад и да си мислите, че сте открили тренд. Дневните търговци са привлечени от такива модели като мушици от ярка светлина

8. Уклон към статуквото
Това е като неразумно искаме нещата да останат непроменени. Хората правят това, защото искат да избегнат разходите, дори ако имат шанс за печалби, процес, който психолозите наричат „непоносимост към загуби.“ Не сменяте банката си, дори когато вдигне лихвите, но продавате акциите, които притежавате, дори ако знаете малко за тях.

9. Вярвания
Да се приемате или отхвърляте аргументи в зависимост от предварително определени убеждения, а не според обективните факти. Опитайте се да кажете на някой, който е предубеден, че действията на Фед водят до хиперинфлация, че инфлацията през последните години е ниска.

10. Проклятието на знаещия
Образованите не разбират, че по-малко знаещите мислят и действат различно. Финансовите съветници и журналистите постоянно се дънят, като декламират жаргонни и крилати фрази, без да осъзнават, че слушателите им нямат идея какво говорят. Това също обяснява пропастта между теорията и реалността. Икономистите грешно предполагат, че хората ще действат в своя най-добър интерес. Банките от Уолстрийт правилно предполагат, че няма да го направят.

11. Заблудата на комарджията.

Става дума за убедеността, че бъдещите събития се задават от миналите, дори ако между тях няма корелация. Комарджията вярва, че след като няколко пъти е хвърлил тура, ще се падне ези, но шансът си остава 50/50. Случайността е за трудна за възприемане.

12. Прекалено дисконтиране
Това е когато се предпочита малко, но незабавно възнаграждение, вместо по-голямо, но на по-късен етап. До известна степен дисконтирането е рационално, но инвеститорите постоянно го довеждат до крайност. Хората постоянно избягват малки краткосрочни загуби, почти винаги за сметка на дългосрочната възвращаемост.

13. Заблуда, осланяща се на теорията на игрите
Това е термин, който Насим Талеб използва в „Черният лебед” и се отнася до наивната вяра, че реалният свят може да бъде предсказан чрез математически модели и прогнози, както теорията на вероятностите предсказва шансовете да спечелите от тотото. Това заблуждава хората, тъй като моделите са опростени. 90% от анализаторите и икономистите биха изчезнали, ако всички ние възприемем тази заблуда.

14. Заблуда за самообладанието.

Хората често надценяват способността си да контролират импулсите си. Според изследванията, пушачите в процес на отказване надценяват самоконтрола си. Инвеститорите също, особено по време на борсов подем или паника.

15. Предубеждение за предубеждението
Това е вярата на всеки инвеститор, че е по-малко податлив от останалите. Всеки е предразположен към когнитивни грешки, някои повече от другите, но никой не е изключение.
Даниел Канеман, който спечели Нобелова награда за своите изследвания в областта на когнитивната психология, веднъж заяви: „Никога не съм се чувствал така сякаш изследвам глупостта на човечеството от трето лице. Винаги съм проучвал моите собствени грешки”.

По Motley Fool