Изминаващата година имаше няколко възможности да се превърне в кошмар, но тези рискове не се осъществиха.

Накъде отива Европа?

Изборите за европейски парламент отблъснаха опасенията за продължаващ възход на крайните популисти. Вместо това зелените увеличиха присъствието си от 52 на 69 места. Последваха трудни преговори за ключовите постове в Европейската комисия, Европейския съвет, ЕП и ЕЦБ.

Докато комисията бе оглавена компромисно от Урсула фон дер Лайен (виж тук за нейните приоритети), начело на ЕЦБ застана влиятелният бивш директор на МВФ Кристин Лагард, която даде да се разбере, че ще се вслушва внимателно в екипа си, няма да заема предварителна позиция (“бухал”, както се определи самата тя) и няма да бърза с промените на курса, но такива промени очевидно предстоят. И двете дами се застъпват за по-зелени политики. И двете засега не са взели страна по взривоопасни теми като т. нар. споделяне на рискове в ЕС (общ бюджет, завършване на Банковия съюз, еврооблигации и т.н.), но обичат за говорят за дългосрочните предизвикателства, като климатичните промени и дигиталната икономика.

В много страни нещата не са розови. Докато Франция е разтърсена от стачки, президентът Еманюел Макрон се опитва да консолидира подкрепа за плановете си за реформа на ЕС, които стават все по-елитарни и отблъскват периферните страни с нисък жизнен стандарт. Германия не успява да се справи с лидерския проблем при очакваното оттегляне на Ангела Меркел през 2021 г. В допълнение новото ръководство на социалдемократите се обяви за по-големи бюджетни разходи и срещу коалицията с ХДС, което прави твърде вероятна хипотезата Меркел да води правителство на малцинството до пенсионирането си.

Отслабване на търговското напрежение

Търговската война между САЩ и Китай отслабва след споразумението по фаза 1 през декември. Пекин се съгласи да купува селскостопански стоки за поне 40 млрд. долара от САЩ годишно, да затегне защитата на щатски патенти и друга интелектуална собственост и да спре принудителния трансфер на технологии.
САЩ се отказаха да налагат нови мита на стойност 156 млрд. долара върху потребителски внос, както и да намаляват въведените през септември мита на стойност 120 млрд. долара от 15% на 7.5%. Тръмп все още запазва въведените през 2018 г. 25% мита върху половината от вноса от Китай на стойност 250 млрд. долара.

Но Китай не бе единствената страна, заплашена с мита: Тръмп обложи част от европейския износ заради дългия спор за авиационните субсидии, както и въведе такси за вноса от Аржентина и Бразилия. В същото време бе подписано споразумението USMCA, наследник на NAFTA.

Остава да тлее напрежението между САЩ и Европа, в частност заради френския дигитален данък. Самият ЕС също предизвика обвинения в неоколониализъм, след като Европейският Зелен курс включи и предложението за въглероден данък (мито) и е възможно да доведе до нетарифни ограничения за внос на стоки с висок въглероден отпечатък. Споразуменията на ЕС с Меркосор и Великобритания ще е тест за архитектурата на новия търговския ред. Определящи ще са клаузите, свързани със трудовите и екологични стандарти, чрез които по-бедните страни според лидерите на ЕС извършват дъмпинг, както и изискванията за защита на данните.

Брекзит

След като три пъти крайните срокове за Брекзит се провалиха изглежда, че този път британският парламент ще успее да одобри до края на януари закона за напускане на ЕС.
До този резултат се стигна след една драматична година, която изведе начело на торите и на британското правителство бившия кмет на Лондон Борис Джонсон. Той предприе рискована игра, включваща и опит да ограничи гласа на парламента чрез т. нар. пророгация. Но в крайна сметка успя да спечели изборите през декември, постигайки най-голямото мнозиноство от три десетилетия. За това допринесе умората на британците от Брекзит и неубедителните, дори плашещи послания на лидера на лейбъристите Джеръми Корбин.
Какво ще последва след 31 януари 2020 г. обаче остава неясно. Ако не поиска удължаване на преходния период, след 1 януари 2021 г. Великобритания трябва да търгува с ЕС или по правилата на СТО или на базата на ново търговско споразумение. Но времето за договарянето на пълномащабно споразумение за отношенията след развода е кратко. Засега е най-разумно да се придържаме към минималистични очаквания, което ще рече, че е вероятно Джонсън да сключи търговско споразумение с ЕС, но едва ли ще получи повече отстъпки от свободна търговия със стоки.

…И все пак една добра година

Новините често ни подвеждат. Затова е важно да завършим с този откъс от коментара на Николас Кристоф за NYT:

“Но също така е вярно, че откакто съвременният човек се е появил преди 200 000 г., 2019 г. вероятно е годината, през която е било най-малко вероятно децата да умират, възрастните да бъдат неграмотни и бе най-малко вероятно хората да страдат от болезнени и обезобразяващи заболявания.

Всеки ден през последните години 325 000 души получават за първи път достъп дo електричество. Всеки ден, повече от 200 000 получават тeчаща вода за първи път. И около 650 000 души са online за първи път.

Може би най-голямото бедствие за всеки е да загуби дете. Някога това се е случвало често: Исторически почти половината от всички хора са умирали в детството си. През 1950 г. 27 процента от всички деца все още са почивали преди да навършат 15 години. Сега тази цифра е спаднала до около 4 процента…”

Наистина, можете ли да си представите един ден такова заглавие:

“Още 170,000 души се измъкнаха от екстремна бедност вчера”

За много години!