55-годишният Клаус Йоханис, етнически германец от Трансилвания, за когото борбата с корупцията бе основна тема в предизборната му програма, победи изненадващо на втория тур на изборите за държавен глава 42-годишния румънски премиер Виктор Понта.
В интервю за агенция Ройтерс Йоханис прогнозира, че резултатът от президентските избори ще подкопае парламентарното мнозинство на управляващата коалиция, начело със Социалдемократическата партия на Понта. „Всеки иска да е на страната на победителите. Така че е възможно идните седмици или месеци да имаме промени в парламента“, каза Йоханис в централата на Националнолибералната му партия в Букурещ. “
Така че е възможно през 2015 година да имаме тази промяна, която да даде на Националнолибералната партия мнозинство, което тогава тя да използва за смяна на правителството“.
Йоханис, чието обещание да се бори с корупцията му помогна да стане най-популярният лидер в Европа във Фейсбук, обещава да свали от власт правителството на Понта. Президентският пост дава на Йоханис правомощието да избере нов министър-председател, ако Понта се провали при вот на недоверие, но това ще изисква десетки депутати да напуснат управляващата коалиция преди редовните парламентарни избори през 2016 година.
Социалдемократите на Понта разчитат на две средно големи партии и няколко по-малки парламентарни групи за своето мнозинство от 65 процента от местата в парламента. След президентските избори Понта каза, че управляващата коалиция е стабилна и изключи възможността да подаде оставка.
Предците на Йоханис са от Саксония и са се заселили в Румъния през Средновековието. Бивш учител по физика и училищен инспектор, Йоханис става кмет на град Сибиу през 2000 г. и съдейства за промяната на някога живописния, но разнебитен град в туристическа дестинация.
Като президент, Йоханис обеща да има по-отстъпчив подход от отиващия си от поста държавен глава Траян Бъсеску, който често бе в конфликт с Понта относно провежданите политики.
„Трябва да съм много ясен тук, очевидно е, че министър-председателят и аз бяхме в надпревара и много щети бяха нанесени“, казва Йоханис. „Но надпреварата свърши: имаме победител и държава за управляване“.
Близък кризисен момент може да бъде бюджетът за 2015 година, в който Понта трябва да балансира между предизборните си обещания, като увеличение на пенсиите например, и придържането към целта за бюджетен дефицит от 1,4 на сто. Йоханис ще има правото да върне бюджета на парламента. По време на интервюто той отказа да посочи на кои предложения би наложил вето и дали Румъния ще подпише ново предпазно споразумение с Международния валутен фонд, след като сегашното изтече следващата година. „Очевидно е много трудно да направиш бюджет с дефицит от 1,4 на сто, каквато е целта“, казва той. „От друга страна аз не подкрепям нови данъци, така че правителството има трудна задача и и мога само да се надявам, че ще представи приличен проектобюджет“.
Йоханис отбеляза бърза победа веднага след изборите, подтиквайки депутатите да се откажат от спорен законопроект, гарантиращ амнистия за политици, изпратени в затвора заради корупция. „Искам да променя начина, по който се прави политика в Румъния: това означава по-малко шоу и повече решения за Румъния“, казва Йоханис. „Но това ще стане стъпка по стъпка. Не е възможно да промениш политическата класа или начина, по който се управлява страната за една нощ или за една седмица, или за една година“.
Изборът му за президент разпалва надежди за икономически подем и в Румъния вече се питат дали могат да повторят успеха на Варшава, пише Зиарул финанчиар, цитиран от БТА.
Редица икономисти са на мнение, че Полша ще влезе в групата на 20-те най-големи икономики в света дори от 2030 година, при положение, че миналата година бе на 24 място според данните на Международния валутен фонд. Изследване на германските търговски камари в 16 държави от Централна и Източна Европа показва, че през 2013 година Полша е запазила статута си на най-добро място за инвестиции в региона. След Полша се нареждат Чехия, Естония, Словакия, Словения, Литва и Латвия. Румъния заема едва 11-то място. Германия е тясно свързана с полския успех. Германските фирми и компании са създали 300 000 работни места в Полша, където са инвестирали близо 27,5 милиарда евро. Преките германски инвестиции в Румъния бяха в края на миналата година 6,7 милиарда евро. Немските компании с създали в Румъния около 200 000 работни места.
Германия е в голяма част задължена на източната си съседка за успеха си в автомобилната индустрия. Според анализ на „Морган Стенли“ до 40 процента от полския износ в Германия пристига, за да бъде препродаден като немски експорт. Тази вътрешна зависимост обяснява защо Германия е далеч повече от най-големият търговски партньор на Полша. Търговските отношения между двете държави са били в размер на 78,4 милиарда евро миналата година. Тези между Германия и Румъния възлизат на 18,7 милиарда евро.
