Лихвените проценти – не само установените от централните банки, са на исторически ниска нива. Защо? Най-добрият отговор е, че развитите страни все още са в управляема депресия, която няма да свърши скоро, пише Мартин Улф във FT. Лихвите са ниски, от една страна, защото краткосрочните проценти на централните банки са 0.5% или по-ниско. Друго проявление е, че доходността на конвенционалните дългосрочни държавни облигации е изключително ниска – германските 30-годишни книжа са с доходност 0.7% годишна, японските – 1.5%, щатскит е- 2.6%. Най-накрая, дългосрочните реални лихвени проценти са минимални – във Великобритания 10-годишните първокласни книжа, обвързани с индекси имат доходност след приспадане на инфлацията от -0.7%, в САЩ тя е положителна, но само 0.4% годишно.
Днес чуваме различни обяснения за ниските лихви. Вместо слабата икономика се обвинява паричната политика и особено количествените облекчения (покупките на дълготрайни активи от централните банки). Както твърди заместник-управителят на Банк ъв Ингланд Бен Броудбент, ако паричната политика е безотговорна през последните шест години, то щяхме да видим инфлационно прегряване или поне ръст на инфлационните очаквания. Освен това, централните банки не могат да слагат дългосрочните проценти, където си искат. Емпиричните анализи показват, че количествените облекчения са понижили доходността на облигациите с около 1 процентен пункт. Но обърнете внимание, че доходността остана ниска, дори след като те приключиха.
Централните банкери не могат да определят реалните показатели – като производство и заетост, дори реалните лихвени проценти. Това е особено вярно в дългосрочен хоризонт.
Има по-убедителен отговор. Равновесната реална лихва – процентът, при който търсенето е равно на потенциалното предлагане в икономиката като цяло, е намаляла и централните банки отговорят на това, като съкращават, че номиналните лихви, които те контролират. Лари Съмърс, предишният финансов министър на САЩ, говори за секуларна стагнация – което според него е тенденцията към хронично недостатъчно търсене.Обяснението е в излишъка от спестявания и оскъдицата на добри инвестиционни проекти. Това е съпроводени от предкризисно нарастване в глобалните дисбаланси на текущите парични потоци (включително търговски) и финансов стрес и лоши дългове след кризата. Ако не беше експлозията на частния кредит преди кризата, щяхме да видим днешната болест по-скоро. В тази среда централните банки нямат избор, смята Улф.
Растящото бягство от риск може да е друга причина за намаляванеот на реалните лихви върху сигурните ценни книжа. Кризата увеличи привлекателността на най-сигурните и ликвидни активи. Това е част от обяснението за ултраниската доходност на германските ДЦК. Но това не е доминиращото обяснение в дългосрочен план. Разликата между лихвените проценти върху корпоративния и държавния дълг не бе устойчиво по-широка след кризата, например.Кога ще видим траен ръст на реалните и номиналните проценти? Това ще изисква забележимо засилване на инвестициите, намаляване на спестяванията и на понижаване на склонността да се избягва риска – всички те са невероятни в близко бъдеще. Китай се забавя, което вероятно ще подтиска лихвените проценти. Много развиващи се икономики също отслабват. Възстановяването в САЩ няма да издържи значитено по-високи лихвени проценти, особено като се има предвид силата на долара. Дългът също остава висок.Ултраниските лихви не са сценарий на централните банкери. Те са последица она противоречивите тенденции в световнта икономика и ще се запазят за известно време, докато депресията продължава, прогнозира водещият коментатор на FT.
