Гърция може да поиска продължаване на договора за кредит с еврозоната, предадоха информационните агенции. Това обаче няма да е удължаване на спасителната програма. По неофициална информация спешният заем за гръцките банки удължен до края на месеца.
Договорът, към който се стреми Атина обаче е различен от програмата за финансова помощ. Атина ще поиска удължаване с 6 месеца, като все още текат преговорите за условията. Искането е в съответствие с предложението на еврокомисаря по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси. Германия засега не е съгласна.
От гръцкото финансово министерство публикуваха предложенията си. В замяна на договарянето на мостов заем гръцкото правителство потвърждава ангажимента си към условията по заемите. То няма да предприема действия, които ще имат последици за финансовата стабилност. Гръцката държава освен това няма да предприема действа за подстрижка на дълга.
Още вчера Варуфакис каза, че е готов да приеме продължаване на заема, но документът бил оттеглен непосредствено преди заседанието на финансовите министри от еврозоната в понеделник. Новото гръцко правителство на Алексис Ципрас отказва да поиска продължаване на програмата за помощ, която изтича на 28 февруари.
Евентуален компромис
„Гръцкият премиер Алексис Ципрас ще преглътне това само ако е добре овкусено“, казва главният икономист на Комерц банк Йорг Крамер в интервю за Дойче веле. Компромисът би могъл да бъде разсрочване на изплащането на двустранните кредити на 50 години, отлагане на плащането в първите десет години и намаляване на и без това ниските лихвени проценти, казва той.
Освен това, допълва Крамер, кредиторите биха могли да се договорят за един вид замяна – те може да се съгласят Гърция да прекрати договорената по-рано приватизация и намаляването на броя на държавните служители, ако в замяна на това Атина се справи ефикасно с укриването на данъци и корупцията, за което радикалната лява СИРИЗА се застъпваше силно в предизборната кампания.
Част от евентуален компромис може да бъде и изплащането от ЕС на последния транш от пакета помощи за Гърция в размер на 1,8 милиарда евро, казва Крамер. След провала на срещата на министрите на финансите от еврозоната вчера икономистите от Комерц банк увеличават значително шансовете за държавен банкрут и напускането на европейския валутен съюз.
Ако Гърция банкрутира, тогава и държавните облигации, които са в гръцките банки, ще бъдат без стойност, казва Крамер. Тогава и Европейската централна банка /ЕЦБ/ трябва да спре изтичанетоа на пари за осигуряване на ликвидност. Защото на ЕЦБ не й е позволено да поддържа жива банкова система, която вече не е ликвидна. Гърция би била отрязана от потока пари и с това фактически би излязла от Европейския валутен съюз.
Според Open Europe Гърция ще убеди по-лесно останалите в ЕС на бюджетни отстъпки, отколкото на отстъпки по отношение на трудовия пазар.
Завръщане към драхмата?
От друга страна Гърция може да се опита отново да въведе драхмата. Мнозина експерти виждат в това най-добрата възможност, чрез драстична девалвация от около 50 процента да се възвърне отново гръцката конкурентност. Така пътуванията в Гърция ще бъдат много по-евтини и по такъв начин ще укрепне толкова важната за страната туристическа индустрия. Също така и евтините продукти за износ ще могат да деблокират местната икономика. Но продуктите и услугите, които Гърция внася от чужбина, ще станат много по-скъпи.
И новата драхма обаче би имала огромен недостатък. Защото независимо какво ще се случи, дълговете на Гърция няма да бъдат изтрити, а ще останат непроменени, и то в евро. Заради девалвацията на собствената валута на Гърция направените дългове ще нараснат драстично, ако гърците трябва да връщат старите дългове в евро с новата евтина драхма. Кредиторите, а това би било особено пагубно за гръцките банки, са заплашени от пълна загуба на всичките си вземания.
Още една опасност е т.нар. атака на банките, т.е. възможността гърците да изпразнят сметките си в местните банки, за да защитят стабилното евро от обръщане в слабата драхма. Това може да доведе до колапс на националните банки и да събори цялата гръцка платежна система.
Все пак, без нови кредити страната трудно ще може да финансира текущите си разходи. Гърците биха се оказали пред тежки времена. Държавата трябва да се постарае да поддържа функционирането на социалните системи и да продължи да плаща на служителите и пенсионерите. Орязванията биха засегнали и държавната инфраструктура, болниците, обществения транспорт, сметоизвозването и образователната система.
Гръцкият банкрут ще струва на Германия 80 милиарда евро. Излизането от еврозоната, напротив, няма да струва нищо, а тъкмо обратното, написа неотдавна президентът на германския Институт за икономически изследвания Ханс-Вьорнер Зин в своя статия във „Виршафтсвохе“. „Гърция може да извърши девалвация само ако напусне еврозоната и така да стане конкурентна, за да може изобщо да върне част от дълговете.“
Германското правителство смята, че напускането на еврозоната от Гърция е поносимо, преди всичко защото други страни в криза, като Испания, Португалия и Ирландия, са на път да се оправят. Освен това ЕС и Европейската централна банка предприеха мерки за предотвратяване на преливането на кризата от Гърция в останалите страни от еврозоната. Тук е и Европейският стабилизационен механизъм, „тежък“ 500 милиарда евро, от който в случай на необходимост може да се помогне на държавите. От друга страна, благодарение на много хлабавата валутна политика на ЕЦБ, Европа се възстановява икономически бавно, но сигурно.
Ципрас може да не получи одобрение за удължаване на програмата от собствената си партия, коментира Ройтерс, цитирана от БТА.
Близо една трета от 149-те парламентаристи на СИРИЗА може да са окажат неподатливи на компромис с еврозоната, което теоретично е достатъчно, за да бъде свалено правителството. Поддръжниците на СИРИЗА мобилизираха десетки хиляди улични демонстранти през последната седмица, за да призоват Ципрас да стои твърдо срещу мерките за икономии. Предишното водено от консерваторите правителство обвини СИРИЗА в подклаждане на насилие срещу полицията при предишни митинги срещу икономиите – обвинение, което лявата партия отхвърли.
Но Ципрас има няколко буфера. Има възможни алтернативни съюзници, ако лявото крило на СИРИЗА се разбунтува. Новата проевропейска центристка партия „Потами“ има 17 парламентаристи, а ПАСОК, тежко пострадалата левоцентристка партия, която някога имаше водеща роля в политиката, има 13 депутати. „Потами“ заяви по време на кампанията, че понякога може да се въздържа или да гласува в полза на правителството, за да подкрепи стабилността. Друг фактор е това, че много политици от СИРИЗА и „Независими гърци“ тъкмо започват да се радват на поверените им постове. Те може да не искат да поемат риска да загубят мястото си. „Няма нищо по-стабилизиращо от това да си на власт“, казва Кулумбис.
Заплаха за банките
Междувременно тегленията от гръцките банки се възобновиха вчера. Днес ЕЦБ обсъди ликвидната подкрепа за гръцките банки, на фона на настояване на Германия за намаляване на тавана, който бе временно повишен до 65 млрд. евро. Главният икономист Петер Прат подчерта, че това финансиране е само краткосрочно. Но представителят на австрийската банка Евалд Новотни сигнализира, че ЕЦБ ще възобнови директното финансиране, ако Атина се придържа към споразумението с Тройката.
От централната банка не излязоха с официално изявление. Според източници, цитирани от „Телеграф“ програмата е удължена за още две седмици и таванът вече ще бъде 68.3 млрд. евро.
Ако ЕЦБ прекрати извънредното финансиране за банките в Гърция, както заплаши да направи с Кипър преди две години, това ще остави Атина без друг избор освен да търси сделка с кредиторите или да обяви банкрут. Анализаторите припомнят, че Кипър бе принуден да затвори банките за две седмици и да въведе капиталов контрол през 2013 г.
Все по-често се обсъжда варианта за въвеждане на елементи на капиталов контрол и в Гърция.
Бюджетът е другото предизвикателство.
Гърция ще остане без пари много скоро, ако не получи допълнително финансиране, според Ройтерс. Страната трябва да плати 1.5 млрд. долара на МВФ през март, но ще се нуждае от допълнително финансиране, ако спасителната програма не бъде продължена. Гърция може да покрие нуждите си до средата на март или най-късно до края на март, според източник на агенцията.
