ЕС се изправи пред тежко разделение в преговорите за многогодишния бюджетен план на съюза за 2021-2027 година. От една страна са страните от групата Приятели на кохезията, които искат запазване на кохезиионните, регионалните и селскостопанските фондове, а от друга – т. нар. Пестелива четворка (Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция). Франция влезе в остър конфликт с повечето от останалите големи икономики в еврозоната, настоявайки на запазване на средствата от Общата селскостопанска политика.

Спорните точки са много, но основният е общият размер на на разходите в общата европейска хазна. Европейската комисия и Европейският съвет чрез председателя Шарл Мишел имат сравнително близки предложения – съответно 1.11% и 1.07 % от брутния национален доход на страните – членки. В опит да постигне компромис обаче ЕК предложи на 21 февруари съкратен бюджет до 1.069% от БВП. За сравнение, през настоящия седемгодишен период ЕС имаше бюджет, равен на 1.16% от БНД.

Но Европарламентът  настоява за 1.3% от БНД, което се подкрепя от „приятелите на кохезията“. В същото време пестеливата четворка иска разходите да не надхвърлят 1% от БНД. Според четирите страни разходите могат да се съкратят с 20-26 млрд. евро, включително за сметка на програма „Еразъм“ и безплатните билети за пътуване по Interrail.

Както обобщи полският премиер Матеуш Моравецки, от една страна Великобритания напуска ЕС , което означава, че парите ни намаляват с около 8-9 млрд. евро годишно (според други оценки до 11 млрд. евро). От друга, много страни поставят нови цели и настояват за промяна в структурата на бюджета.

Кои са спорните въпроси, освен таванът на разходите?

Налице са спорове по разпределението на средствата. Докато предложението на Мишел за общ бюджет на стойност 1094 милиарда евро (1,074% от БНД на ЕС), предвижда орязване на селскостопанските разходи с 14%, Франция и южните страни са категорично против. Предложено е и намаление на парите за кохезия с 12%, за сметка на увеличени разходи да отбрана и опазване на границите, иновации и добросъседство.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също иска повече пари за Зеления пакт (1/4 от всички средства), за наука и технологии. За последното тя има подкрепата на Мишел. В съкратения последен вариант на бюджет на комисията обаче бяха орязани разходи за наука и иновации, отбрана и помощи за трети страни, както и конвергентната програма за страни извън еврозоната, съобщи EU Observer.

Стои и въпросът за компенсациите, което засяга страните от Пестеливата четворка. Европейската комисия предложи постепенното отпадане на всички отстъпки след излизането на Великобритания от ЕС. Последното предложение на ЕК е отстъпките да са в абсолютен размер. При това Австрия ще получи допълнителни 100 млн. евро, Нидерландия ще задържи по-голяма сума на пристанищните такси, събрани в полза на ЕС, а Дания и Швеция ще получат компенсации за подкрепа на бюджета на еврозоната.

Много спорове предизвикват предложените начини на осигуряване на бюджета, като се предвижда ЕС да разчита повече на „собствените източници“, в сравнение с вноските от страните, които зависят основно от БВП и ДДС. Преките приходи в европейския бюджет ще включват такси върху пластмасата и търговията с въглеродни емисии и все още още несигурни източници като дигиталния данък и данъкът върху финансовите транзакции, за които няма съгласие. На тях се разчита да запазят нивото на разходи без да се увеличават вноските от страните, а в същото време да подпомогнат прехода към Зелена икономика и дигиталната трансформация. По-специално, таксата върху пластмасата се появи в последните предложения за бюджет на ЕС и е в размер на 80 цента на кг употребявани пластмасови опакови, които не са рециклирани. На база данните на НСИ това прави 40 млн. евро вноска от България. Все пак, новата такса би покрила само 6.6 млрд. евро или една десета от разрива, който се отвори след напускане на Великобитания. Затова Мишел предложи пренасочване на средства от Европейската система за търговия с емисии, където през 2018 г. са постъпили 14 млрд. евро. Потенциални източници са още авиационният данък и и въглеродния граничен данък (мито), ако те бъдат гласувани в рамките на Зеления пакт.

Друг повод за напрежение е обвързването на състоянието на върховенството на закона с изплащането на бюджетни средства. В края на миналата година европарламентът се обяви за проверки за правилното изразходване на еврофондове, а ЕК предложи да изготвя годишни доклади за състоянието на законността във всички държави от ЕС.

Ако не се стигне до скорошно решение по общия бюджет, Европа е заплашена да остане без бюджет от началото на следващата година, предаде БНР. Това ще забави създаването на оперативните програми за всяка държава. Същевременно Давид Сасоли, председателят на Европарламента предупреди, че всяко орязване на разходи може да доведе до отхвърляне на бюджета от евродепутатите.

Българската позиция

България разчиташе на запазване и дори леко увеличаване на парите за кохезия в сравнение със завършващия програмен период 2014-2020. Освен това министър-председателят Бойко Борисов коментира, че за страната ни е от значение да бъде запазено правилото n+3 (допълнителни три години за разплащане по проектите), вместо n+2, както и за съфинансирането. „При нашите процедури, при нас текат хиляди обжалвания, това са правилата, ние за две години, особено за големите инфраструктурни проекти, не можем да започнем, камо ли да ги довършим“, аргументира се Борисов. Според него ако се намалят сроковете, държавите няма да могат да се справят и ще трябва да връщат пари. България също така ще настоява на повече компенсации във връзка с прехода към зелена икономика.

Добър опит

Литва иска гаранции за запазване на средствата за страната като компенсация за това, че 10 на сто от литовските граждани вече са заминали за Западна Европа след влизането на страната в ЕС през 2004 година, заяви президентът на Литва Гитанас Науседа в Брюксел.