Европейската комисия ще изисква големите мултинационални компании като Google Inc., IKEA и Amazon да разкриват повече информация, особено когато оперират в офшорни зони от черния списък. Въпреки че планираните от Брюксел мерки се подготвят отдавна, скандълът с Досиетата от Панама (# PanamaPapers ) му даде ускорение като лавина.
Компаниите ще обявяват приходите, заетите, платените данъци и печалбите си в страните от ЕС, в които оперират, предвижда предложението на ЕК, което ще се обсъжда следващата седмица. Предложението за т. нар. докладване страна по страна е част от по-широките усилия на Брюксел срещу избягването на данъци. Подобни правила вече съществуват за европейските банки, съобщава WSJ.
Според плана на ЕК компании с годишен оборот от над 750 млн. евро трябва да публикуват доклад за приходите и платените данъци, който ще бъде публично достъпен. Правилата ще се отнасят и за средни и големи поделения на компании извън ЕС, които оперират на Общия пазар, като Google.

През януари комисията предложи серия от правила, насочени към спиране на избягването на корпоративни данъци. Тези предложения включваха докладване страна по страна за големите компании, но ограничено до информация за данъчните власти.
Натискът да се направят детайлните доклади публични идва след като световни медии разкриха хиляди офшорни сметки на политици и други видни фигури. Данните изтекоха от адвокатската кантора Mossack Fonseca.
След Панамските досиета не трябва да има никакво колебание от никого, че се нуждаем от публично отчитане страна по страна, заяви комисарят по данъчно облагане Пиер Московиси.

Около 6500 компании по света ще бъдат обхванати от предлаганите правила, от които 2000 са в Европа, според Брюксел.

Но база оборотите в предишни години, това са десетина нефинансови предприятия, регистрирани в България (предимно в енергетиката и горивата) плюс поделенията у нас на чуждестранни компании, които надхвърлят прага.

Предлаганото разкриване на информация не засяга операциите извън ЕС. За дейността си извън ЕС, включително в офшорни зони, компаниите ще публикуват агрегирана информация. Това предизвика критики от много застъпници за данъчна прозрачност.

[textblock style=“1″]

Контекст

На 28 януари Европейската комисия представи комюнике за т. нар. Пакет срещу избягването на данъци (АТА Package). Неговата цел е да възпрепятства агресивното данъчно планиране и да увеличи данъчната прозрачност. Комисията ще изисква докладване страна по страна. Той също така въвежда правила в шест главни области, шест от които са разработени специално за ЕС, а останалите са възприети от Екшън плана на ОИСР, известен като BEPS.

[/textblock]
Московиси сигнализира, че ще има промени в последната минута в този план, които ще засегнат операциите в офшорни зони. И FT твърди, че планът ще бъде преработен, така че да се гарантира и докладване на информацията за операциите в офшорни зони.

Властите в ЕС все още са зашеметени от разкритията от 2014 г., че много мултинационални компании са засегнати от сделки със страни като Люксембург, които позволяват плащане на по-малко данъци. Комисията, ръководена от бившия премиер на страната Жан-Клод Юнкер, започна серия разследвания на тези специални данъчни споразумения, които вероятно са довели до неразрешена държавна помощ.
В писмо до холандското председателство президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер написа, че предложението ще обърне специално внимание на данъчната информация, отнасяща се до страни, които не уважават стандартите за добро управление.
Московиси миналата година публикува черен списък на 30 данъчни убежища, които не сътрудничат, но го изтегли след негативна реакция от Великобритания и други страни с близки връзки с някои от юрисдикциите.
Този списък включваше Панама и британски територии като Британските Вирджински острови и Каймановите острови.

Според службата за проучвания към Европейския парламент, избягването на корпоративни данъци струва на страните в ЕС от 50 до 70 млрд. долара всяка година.

В целия свят данъчните власти обещават да разследват разкритията, последвали Досиетата от Панама. Висши представители ще се съберат в Париж във вторник, за да обсъдят сътрудничество по разследвания, свързани с международните данъчни убежища. Темата е включена и в дневния ред на финансовите министри от ЕС, които ще се съберат в Амстердам по-късно този месец.
Тези изисквания ще направят по-трудно за големите хедж фондове или компании да използват офшорни убежища, за да скрият необложени пари от публиката и властите.
Но затягането на правилата може да предизвика реакция на големия бизнес в Европа, чиито представители вече предупредиха, че новите изисквания представляват загуба на конкурентни предимства. Маркус Бейрер, директор на лобистката група BusinessEurope коментира в петък, че е твърдо против инициативата, доколкото нито един друг голям играч не прави това (не приема мерки).
За да влязат в сила, новите правила трябва да бъдат одобрени от националните правителства и Европейския парламент.