Директивата за командированите работници може да е приложима и към транспортния сектор при определени условия, постанови Съдът на ЕС. Делото е във връзка със спор между нидерландска компания, която наема работници от Румъния и Унгария, и нидерландска синдикална организация.

По-конкретно, то засяга Van den Bosch Transporten BV, транспортно предприятие със седалище в Ерп (Нидерландия), и две дружества сестри — едното регистрирано съгласно германското, а другото съгласно унгарското право, които принадлежат към същата група и с които шофьорите са договорно обвързани. През съответния период чартърните превози започват и завършват по правило в Ерп, но по-голямата част от превоза по въпросните чартърни договори се осъществява извън територията на Нидерландия.

Според FNV, когато е използвало шофьори от Германия и от Унгария, Van den Bosch Transporten е трябвало да приложи спрямо тях—в качеството им на командировани работници по смисъла на Директива 96/71 – основните условия на труд по КТД „товарни превози“. Тъй като основните условия на труд, определени в тозидоговор, не са прилагани по отношение на тези шофьори, FNV предявява иск срещу трите транспортни предприятия, който е уважен от първоинстанционния съд с междинно решение. Това решение обаче е отменено от въззивната инстанция. Въззивният съд в частност приема, че в приложното поле на Директивата относно командироването на работници не попада въпросното чартиране, а единствено чартиране, извършвано, поне основно, „на територията“ на друга държава членка.

Припомняме, че приетата през 1996 г. Директива 96/71/ЕО определя минималната защита, от която се ползват командированите в рамките на предоставяне на услуга работници. Във връзка с т. нар. социален дъмпинг бе приета  Директива 2014/67 / ЕС,  която въведе мерки за контрол и сътрудничество между държавите членки с цел избягване на злоупотребите. Освен това  Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 за прилагането му гарантира, че работниците ще бъдат осигурени само по законодателството само на една от държавите членки, в които се движат, в случая по законодателството на изпращащата държава.

През 2017 г. българското правителство за първи път постави въпроса за командированите работници в сектора на транспорта, като настоя за тяхното изключване на директивата, чиято промяна се обсъждаше от години. При приемането на промените през 2018 г. бе решено да има такова изключение до приеманенто на специфично за сектора законодателство. След това усилията на българското правителство се насочиха върху т. нар. пакет Мобилност, с неговите специфични изисквания относно завръщането на камионите и минималните почивки. През октомври правителството реши да сезира СЕС за този пакет.

Пакет Мобилност I, който бе публикуван в Официален вестник, се състои от:

Регламент (ЕС) 2020/1054 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 по отношение на минималните изисквания за максималното дневно и седмично време на управление, минималните прекъсвания и дневните и седмичните почивки, и на Регламент (ЕС) № 165/2014 по отношение на установяването на местоположението чрез тахографи;

• Регламент (ЕС) 2020/1055 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 г. за изменение на регламенти (ЕО) № 1071/2009, (ЕО) № 1072/2009 и (ЕС) № 1024/2012 с оглед на адаптирането им към развитието в сектора на автомобилния транспорт и

• Директива (ЕС) 2020/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 г. за определяне на специфични правила във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт и за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и Регламент (ЕС) № 1024/2012.

Вижте всичко по темата социален дъмпинг

Съдът, заседаващ в голям състав, най-напред отбелязва, че Директивата относно командироването на работници е приложима към транснационалното предоставяне на услуги в сектора на автомобилния транспорт. Всъщност тази директива се прилага по принцип за всяко включващо командироване на работници транснационално предоставяне на услуги, независимо от съответния стопанския сектор.

Според СЕС фактът, че правното основание на посочената директива не включва разпоредби относно транспорта, не изключва от приложното ѝ поле транснационалното предоставяне на услуги в сектора на автомобилния превоз, в частност, на товари. По-нататък, що се отнася до това дали въпросните шофьори имат качеството на командировани работници, Съдът припомня, че за да се счита даден работник за командирован „на територията на държава членка“, изпълнението на работата му трябва да има достатъчна връзка с тази територия. Наличието на такава връзка се определя чрез обща преценка на фактори като естеството на работата, която съответният работник извършва на въпросната територия, силата на връзката на работата на този работник с територията на всяка държава членка, в която той работи, както и дела на тази работа в цялата транспортна услуга.

По-специално фактът, че шофьор в международния автомобилен превоз, който е бил предоставен от предприятие, установено в една държава членка, на предприятие, установено в друга държава членка, получава присъщите за своите задачи инструкции, започва или приключва изпълнението на тези задачи в седалището на второто предприятие, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че този шофьор е бил командирован на територията на тази друга държава членка, по смисъла на Директивата относно командироването на работници, след като други фактори сочат, че изпълнението на работата му няма достатъчна връзка с тази територия.

Освен това Съдът уточнява, че съществуването на обща група между предприятията, които са страни по договора за предоставяне на работници, само по себе си не е определящо за степента на свързаност с територията на държавата членка, в която са изпратени съответните работници. Следователно съществуването на обща група не е от значение при преценката дали е налице командироване на работници.

Що се отнася до специфичния случай на каботажните превози, за които Директивата относно командироването на работници се прилага, както се подчертава в Регламента относно международнитеавтомобилни превози на товари, Съдът отбелязва, че тези превози се извършват изцяло на територията на приемащата държава членка, което позволява да се приеме, че изпълнението на работата от шофьора в рамките на тези превози има достатъчна връзка с тази територия. Продължителността на каботажния превоз е без значение при преценката дали е налице такова командироване, като това не засяга възможността, с която разполагат държавите членки по силата на тази директива, да не прилагат някои разпоредби от същата, по-специално що се отнася до минималните ставки на заплащане, когато продължителността на командироването не надвишава един месец.

Накрая, Съдът припомня на държавите да гарантират, че съответните предприятия осигуряват на командированите на тяхна територия работници в някои отношения ред и условия на работа, определени по-специално с колективни трудови договори, а именно тези, които трябва да се спазват от всички предприятия в географския район и в рамките на съответната професия или отрасъл. Това се отнася до колективни договори, обявени за общоприложими, което трябва да  се преценява от гледна точка на приложимото национално право. Съдът обаче уточнява, че това понятие обхваща и колективния трудов договор, който не е бил обявен за общоприложим, ако обхванатите от него предприятия на това основание са освободени от прилагането на общоприложим договор.