евро

Еврогрупата, заседаваща в т.нар. инклузивен формат (включващ и министри на финансите извън еврозоната), успя да постигне компромис по пакета в подкрепа на икономиките по време на и след коронакризата. Засега няма съгласие за емисия на коронаоблигации, един от спорните въпроси, които блокираха намирането на компромис.
По-голямата част от средствата са предназначени за страните от еврозоната.

Компромисът беше постигнат след продължителни и напрегнати преговори и заседание, продължило над 16 часа.

Министрите решиха да бъдат създадени няколко схеми, насочени към работeщите, малкия и среден бизнес и страните-членки.

Схемата за краткосрочна заетост, позната като SURE, ще осигури 100 млрд. евро за защита на работещите и самонаетите. Това ще бъде временен инструмент по смисъла на чл. 122 от ДФЕС, който предвижда ЕС да отпуска заеми на страните за мерки в подкрепа на заетостта. Мярката трябва да бъде одобрена от Европарламента. Това е вероятно най-важният инструмент, до който достъп ще има България.

Втората схема – за защита на малките и средни предприятия, е по инициатива на Европейската инвестиционна банка. Тя ще осигури 25 млрд. евро, чрез които ще се мобилизират заеми в размер на 200 млрд. евро (тоест тук се включва и участие на частния сектор)..

Чрез третата схема се създава механизъм за подкрепа на страните от еврозоната на базата на превантивна кредитна линия чрез Европейския стабилизационен механизъм. Всяка страна от еврозоната ще може да тегли от нея сума на стойност 2 на сто от БВП за 2019 година с условието, че парите се използват в здравеопазването и за превенция. Схемата ще заработи до две седмици. Освен това страните от еврозоната ще имат достъп до финансиране в подкрепа на платежния баланс. По този начин ще бъдат осигурени до 240 млрд. евро.

Ще бъде създаден временен Фонд за възстановяване, който ще осигурява средства за страните-членки чрез бюджета на ЕС. Има предположения, че чрез него на по-късен етап ще бъде предложена отново идеята за коронаоблигации. В изявлението се говори за „иновативни финансови инструменти, съвместими с Договорите“, както и за солидарност със засегнатите страни.

Освен това на 2 април ЕК одобри инструмент за извънредна подкрепа от бюджета на ЕС на стойност 2.7 млрд. евро.

Така ЕС мобилиза в борбата срещу пандемията рекордните 3.2 трилиона евро.
Припомняме също, че в началото на април Европейският парламент одобри предложението на комисията да се използват 37 млрд. евро от кохезионния бюджет за мерки срещу коронакризата.

Досега страните-членки разчитаха предимно на национални мерки срещу кризата. Общата сума на фискалните мерки достигна 3% от БВП, като след 16 март е налице трикратно увеличение. Тук не се включват обезщетенията за безработица и други т. нар. автоматични стабилизатори.
Страните-членки се ангажираха освен това с ликвидна подкрепа за секторите, които са най-засегнати под формата на държавни гаранции и отлагане на данъчни плащания. По този начин са осигурени 16% от БВП.