Европейската комисия постави началото на преглед на ефективността на рамката за икономическо наблюдение и стартира публичен дебат за нейното бъдеще. Тя признава, че икономическите обстоятелства са се променили значително откакто са създадени правилата на Европейския семестър, процедурата за макроикономически дисбаланси и Пакта за стабилност и растеж.

След кризата страните бяха насърчавани да понижат публичните дефицити и нивото на дълга и, в по-малка степен, да координират икономическите политики. Сега комисията установява, че  нито една държава членка не е обхваната от корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж — така наречената процедура при прекомерен дефицит — в сравнение с 24 държави членки през 2011 г. Потенциалът за растеж обаче на много държави членки не се е възстановил до равнищата отпреди кризата, а в някои от тях равнището на публичния дълг остава високо. Импулсът за реформи е отслабнал.

[Тези правила] се развиха значително след тяхното създаване и дадоха положителни резултати. Днес обаче се възприемат като твърде сложни и трудни за комуникиране. Ето защо очакваме провеждането на открита дискусия относно какво е функционирало и какво не, както и как да се изгради консенсус за рационализиране на правилата и за повишаване на тяхната ефективност, коментира Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията по въпросите на икономиката в интерес на хората. Паоло Джентилони, комисар по въпросите на икономиката, допълва, че докато „стабилността продължава да бъде основна цел, но съществува също толкова належаща необходимост от подкрепа на растежа, и по-специално от мобилизиране на огромните инвестиции, необходими за справяне с изменението на климата. Необходимо е също така да създадем възможност за по-антициклични фискални политики предвид нарастващите ограничения, пред които е изправена ЕЦБ.

Това е първи случай, когато на най-високо ниво ЕК приема, че е необходимо с фискални стимули да се подкрепят усилията на ЕЦБ, които вече демонстрират „намаляваща възвращаемост“ и странични ефекти.

Междувременно ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви пред ЕП, че възможностите за по-нататъшно понижение на лихвените проценти са ограничени. Ние ясно посочихме, че там, където има фискални възможности, би било целесъобразно политиците да използват реално това фискално пространство, каза тя.

Целта на прегледа е да оцени ефективността на рамката за икономическо наблюдение при постигането на три основни цели:

• осигуряване на устойчиви държавни финанси и икономически растеж, както и избягване на макроикономически дисбаланси;
• създаване на условия за по-тясна координация на икономическите политики; както и
• насърчаване на сближаването на икономическите резултати на държавите членки.

В прегледа се констатира, че рамката за наблюдение е подпомогнала коригирането на съществуващите макроикономически дисбаланси и намаляването на публичния дълг. Това, от своя страна, е спомогнало за създаването на условия за устойчив растеж, укрепило е устойчивостта и е намалило уязвимостта към икономически сътресения.

Също така са били насърчени устойчивото сближаване на икономическите резултати на държавите членки и по-тясното координиране на фискалните политики в рамките на еврозоната.

Същевременно държавният дълг остава висок в някои държави членки и фискалната позиция на равнището на държавите членки често беше проциклична. Освен това структурата на публичните финанси не е станала по-благоприятна за растежа, като държавите членки неизменно са предпочитали да увеличат текущите разходи, вместо да защитят инвестициите.

При прегледа се констатира също така, че фискалната рамка е станала прекалено сложна в резултат на необходимостта да се вземе предвид широк спектър от променящи се обстоятелства, като същевременно се преследват множество цели. Тази сложност означава, че са намалели прозрачността и предвидимостта на рамката, което възпрепятства комуникацията и политическата ангажираност.