Гъста мъгла се спуска над европрограмите, на които ще могат да разчитат българските предприятия, фермери и други получатели на субсидии след 2014 г. Липсата на информация (вижте например сайта на МЗХ) и сложността на материята позволяват всякакви интерпретации и дори неверни твърдения. През последните дни например в социалните мрежи можете да срещнете подвеждащи анализи как България внася повече пари в бюджета на ЕС, отколкото получава. Разликата идва от това, че властите у нас обикновено отчитат само оперативните програми (понякога оперативните програми и програмата за селските райони), но пропускат първия стълб на Общата селскостопанска политика. Това объркване повлия и върху задочния спор между премиера Бойко Борисов и вицепремиера Зинаида Златанова за това кой какво е договорил.

Изпълнение на Оперативните програми (с натрупване)

ПРСР и програмата за рибарство: Договорени 2540 млн.евро, изплатени – 1556 млн. евро.
Преките плащания към момента са за 5 063 млн. лева – европейско финансиране (ЕФГЗ) и национални доплащания от бюджета

Включването на политиците по темата не допринесе за разсейване на мъглата, а напротив – увеличи объркването.

„Кръв ми капе от сърцето“, мелодраматично реагира миналата седмица бившият премиер Бойко Борисов на новината за съкращаване на парите за развитие на селските райони в следващия програмен период. Средствата по тази програма се намаляват с 20% или 530 млн. евро при средно орязване на евробюджета с над 11%. От пресцентъра на Министерство на земеделието веднага го опровергаха – намалението на средствата за селските райони е било договорено от Борисов, а увеличението на преките плащания – още в Договора за присъединяване на България. Дни по-късно обаче земеделският министър Димитър Греков се извини на бившия премиер заради прессъобщението, което съвпада с текст, разпространен по-късно от кабинета на вицепремиера Зинаида Златанова. “Ако има такова становище на Министерство на земеделието и храните, то не е уточнявано с мен и не съм го виждал. Бойко Борисов е ръководил февруарската делегация, но като персона няма никаква вина”, коментира Греков.

„Ако продължават да се стараят, колегите от предишното правителство ще спечелят състезанието „кой повече пари от еврофондовете е изгубил“, каза министърът на правосъдието и вицепремиер по еврофондовете Зинаида Златанова в предаването „Неделя 150”. В края на тази година България ще загуби пари по еврофондовете между 200 милиона и 500 милиона евро, допълни тя.

Подробна информация за това какво конкретно е договорено, и по-специално в областта на земеделието така и не бе представена.

Според експертите от ГЕРБ, които де факто са водили преговорите по новата финансова рамка, България е взела максимума.

„В режим на изключително тежки, безпрецедентни преговори, екипът, воден от министър-председателя Бойко Борисов, е договорил 15.2 млрд. евро за следващия програмен период“, по думите на Томислав Дончев, бившия министър по еврофондовете. Нетният приход, след приспадане на вноските, които България дължи на Европейския съюз, е над 12 млрд. евро. За нещастие, след това бюджетът беше върнат обратно на ниво съвет, допълва той. „Трудно ми е да коментирам новия бюджет, защото от повече от една седмица чакам да разбера какво е договорило българското правителство. Вие знаете ли, защото аз не знам, а се считам за информиран човек”, каза Дончев, цитиран от „Фокус“.

„По последното предложение на ЕК най-големият бенефициент на средства за следващия финансов период е нашата страна. За България няма да има намаление на средствата, а напротив – ще има увеличение, особено що се отнася до плащанията в областта на селското стопанство и в бюджета за кохезионната политика, който е много важен за страната ни.“ Това твърдение е на евродепутата Андрей Ковачев отпреди месец.

Бившият външен министър Николай Младенов твърди, че при общо намаляване на бюджета за Общата селскостопанска политика, България се очаква да получи общ пакет за директни плащания и развитие на селските райони в размер на около 7.5 млрд евро в сравнение с 5.8 млрд. евро през периода 2007-2013 г. В реално изражение, директните плащания на хектар ще продължат да нарастват, като се предвижда от 184 евро през 2014 г. те да достигнат 228 евро през 2020 г.

За първи път многогодишната финансова рамка на ЕС за периода до 2020 г. ще бъде редуцирана като средства. Намалението за целия ЕС е от 1033 млрд. евро на по-малко от 960 млрд. Както се вижда, орязани са предимно парите за преки плащания и пазарна подкрепа. Общата сума за развитието на селските райони в ЕС за следващите седем години ще бъде 84,936 млрд. евро.

Ако теглим чертата, излиза, че е предложено съкращаване на плащанията за България по Програмата за развитие на селските райони (въпросните 530 млн. евро) и увеличение на директните плащания – от 53 евро на хектар през 2007 до 228 евро през 2020 г.*

Има възможност за още преговори преди окончателното решение през есента. Общият размер на средствата по Многогодишната финансова рамка не са договорени окончателно, става ясно от изявления на бившите и настоящите министри. Според тази информация страната може да разчита на известно увеличение на парите по кохезионните фондове (със 150 млн. евро), както и на 260 млн. евро за АЕЦ „Козлодуй“.

За какво ще бъдат използвани тези пари, ще зависи от новите оперативни програми, които се движат с известно забавяне.

Тези спорове за числата обаче изместват по-сериозната тема за дискусия, а тя трябва да бъде за ефекта от европрограмите върху българската икономика и селско стопанство. Според последните данни към 31 май 2013 г. са изплатени 4.7 млрд. евро (без директните плащания за площ). Голяма част от тези пари отиват в самите държавни структури и малка част стигат до бизнеса и допринасят за създаване на работни места и повишаване на производителността. Докато основният критерий за оценка на успеха е усвояването на средства, икономиката няма да спечели много от еврофондовете.

* В Договора за присъединяване на България е записано, че директните плащания ще отговарят на 25% от равнището на директните плащания на 15-те страни-членки през 2007 г., 30% през 2008г. и 35% през 2009г. Директните плащания в България през 2010г. бяха 40% от нивото на ЕС-15, след което се продължи с 10% ежегодно увеличение до изравняване с ЕС-15 през 2016 г.
СЕПП предвижда еднакво плащане на единица площ за съответната страна-членка, изразено в евро/ха, чийто размер се получава като се раздели сумата на директните плащания за страната (203,097 милиона евро за 2007 г.) на допустимата за подпомагане земеделска земя (3 805 638 ха) . За 2007 г. размерът на плащанията на хектар е приблизително 53,1 евро.

Вижте още: Как ще се променят земеделските субсидии след 2014 г.