Инфлацията в България се ускори през март, докато цените в еврозоната забавиха темп. В резултат страната е на четвърто място по поскъпване в ЕС и тенденцията ще се запази.
Поскъпване с предимно местен източник
Месечното поскъпване през февруари е само 0.1%, но то е достатъчно, за да затвърди тенденцията. Инфлацията от началото на годината (март 2019 г. спрямо декември 2018 г.) достига 1.2%, а годишната инфлация за март 2019 г. спрямо март 2018 г. е 3.6%, съобщи НСИ.
Данните показват, че основен виновник са цените на храните, поскъпнали с 5.6% на годишна база и културните и развлекателни услуги (5.5%). Единствената потребителска група, която отбелязва понижение на цените, са облеклата и обувките. Един друг поглед показва и графиката.
Ако се вгледаме в числата, ще видим, че поскъпват главно нетъргуемите стоки и услугите. Така например, в групата на хранителните стоки, които са както от внос, така и местно производство, най-силно поскъпват (на годишна база) – хляб (11%), зеленчуци (27%, като тук има вносен компенент – например, проблеми с доставките в съседна Турция), минерална вода и безалкохолни напитки, вино, цигари. Поевтиняват, макар и малко, млечните продукти и захарни изделия, както и предимно вносните кафе и чай.
Нехранителните стоки поскъпват слабо, докато при услугите, където предлагането е предимно от местни компании, виждаме по-сериозен ръст.
Обобщена информация за основните групи е представена по-долу:
Хранителни стоки – 31.55% тегло в ИПЦ и ръст на годишна база с 5.5%
Нехранителни стоки – 35.21% тегло в ИПЦ и ръст на годишна база с 1.6%
Обществено хранене – 5.36% тегло в ИПЦ и ръст на годишна база с 4.7%
Услуги – 27.88% тегло в ИПЦ и ръст на годишна база с 3.8% (но само 0.2% от началото на годината при задържане на цените на комуналните услуги).
Данните подсказват, че инфлацията се бута нагоре от поскъпването на труда. Затова и поскъпването е по-изразено в трудоемки отрасли като общественото хранене или по отношение на стоки, които са чувствителни спрямо доходите, като култура и развлечения.
Прогноза
Въпреки че повишаването на заплатите леко се забави в края на 2018 г., то ще остане като фактор, изтласкващ цените. Към това може да се добавят и повишения, свързани с цените на горивата и регулираните цени.
Петролът поскъпна и до 72 долара за барел на фона на 67.7 долара в края на март. Това повишение още не е отразено в цените на бензина.
От началото на годината петролът поскъпва с 35% (в евро). Зад това се крият ограниченията на производството от ОПЕК и Русия, санкциите срещу Иран и проблемите на Венецуела и дори малко по-добрият ръст на Китай през първото тримесечие (6.4%).
По данни на fuelo цените на А-95 са се повишили от 1.95 на 2,13 лева, а на дизела от 2,15 на 2.32 лева в края на март. През април е натрупано допълнително повишение на цените на бензина до 2.20 лева, което не е отразено в данните на НСИ (тук е нужно да се има предвид, че измерванията на НСИ не се отнасят точно за последния ден на месеца). Затова смятаме, че дори ако петролът спре да расте (има такава хипотеза, тъй като не е ясно дали Русия ще подкрепи съкращенията след юни), тепърва ще видим това поскъпване в статистиката.
Второ, както economix.bg писа преди месец, растящите разходи на въглищните централи и други нерешени проблеми в енергетиката, ще тласнат нагоре цените на електроенергията за бита. Председателят на ДКЕР Иван Иванов прогнозира, че цените ще се повишат с 3% от 1 юли, но заявките на производителите и НЕК показваха повишение на микса за регулирания пазар с 19.4%. ДКЕР вероятно няма да признае всички повишения на разходи, но едва ли ще ги отхвърли изцяло.
В същата посока работи и запазването на рекордно ниските лихви.
България и ЕС
Инфлацията в ЕС през март остана без промяна – 1.6%, а в еврозоната намаля от 1.5% през февруари на 1.4% през март (на годишна база). Ако се изключат силно волатилните цени на енергийните стоки и услуги (силно поскъпване с 5.3% на годишна база) и храните, инфлацията в ЕС е намаляла от 1% на 0.8%.
В България този показател е 2.8% на годишна база, тоест спрямо същия месец на предходната година и 2.9% на средногодишна (европейските сравнения се правят по хармонизиран ИПЦ, който е с различни тегла).
Един от маастрихтските критерии е инфлацията да не се отклонява с повече от 1.5 процентни пункта от трите страни с най-ниско поскъпване. Тази оценка, разбира се, не се прави към всеки момент, а е част от конвергентните доклади. Тя е на база средногодишна инфлация. Миналата година, при изготвянето на редовния конвергентен доклад България покриваше критерия. Ако конвергентният доклад бе тази година, нямаше да го покрие.
Любопитно е да се види как за две години ситуацията се обръща и България преминава от страна с най-голяма дефлация (на база предходни 12 месеца) към една от страните с най-голямо поскъпване на живота. В таблицата са посочени най-ниската и най-висока инфлация, както и референтната стойност. В червено са страните с най-ниска инфлация в еврозоната, през 2017 г. с най-ниската инфлация всъщност са България и Румъния. Обърнете внимание, че с повишаването на инфлацията разликата между най-ниска и най-висока инфлация нараства (това означава, че постигането на Маастрихтския критерий е по-трудно в периоди на по-висока инфлация).
Следващият редовен конвергентен доклад се очаква през 2020 г. Възможно е тенденциите да затихнат дотогава (сегашното повишение на цените ще остане в базов период). Но текущото развитие е предупредителен сигнал, че ако не се намери решение на проблемите на пазара на труда, в енергетиката и други структурни слабости, изпълнението на Маастрихтските критерии не може да се приеме за даденост.
