През седмицата британският премиер Тереза Мей поднови страховете около излизането на Великобритания от ЕС, а паундът отбеляза най-големия си дневен крах след края на Бретънуудската система. Отчасти рязкото пропадане се дължеше на т. нар. флаш краш, при който валутата потъна с 6% за минути заради автоматизираната търговия при слаба ликвидност. Но главната причина е осъзнаването на последиците от Брекзит и на очакванията за тежък развод. Британският премиер даде да се разбере, че държи повече на контрола над имиграцията отколкото на запазването на търговските отношения с ЕС. В отговор канцлерът на Германия Ангела Меркел заяви, че преговорите няма да са леки, а френският президент Франсоа Оланд коментира, че Лондон трябва да заплати определена цена за излизането от ЕС.

Тревохи добавиха оценката на Oliver Wyman, която публикува доклад, предричащ загуби на финансовия сектор на Острова от 38 млрд. паунда в случай на „твърд“ Brexit. По-късно „Тайм“ оповести доклад на финансовото министерство, оценяващ загубите общо за британската икономика при твърда раздяла на 66 млрд. паунда годишно.

Това накара финансовите пазари да преосмислят отношението си към Brexit. За седмица английската валута поевтиня с 4.2%, а от 23 юни, когато страната гласува за развода с ЕС – с 16%.
Заговори се за паритет с еврото. FT цитира главния форекс аналитик на HSBC Дйвид Блум, според когото до края на годината паундът ще струва $1,2, а до края на 2017 г. – $1,1. Преди британската лира се търгуваше според циклични събития и данни, но сега стана политическа и структурна валута, казва той.

Изказванията на Тереза Мей на конференцията на торите предизвикаха тревоги у инвеститорите за т. нар. твърд Брекзит и като цяло за бъдещето на острова. Освен за пълен контрол върху имиграцията във Великобритани, Мей настоява и за оттегляне на кралството от юрисдикцията на Европейския съд.
Когато са в беда, британските политици имат силна склонност да хвърлят своята валута на вълците, пише по този повод Джон Отърс от FT. Въпросът за миграцията надделява над другите съображения в преговорите за Brexit, независимостта на централната банка е под въпрос и работодателите ще бъдат задължени да броят своите чуждестранни работници. Трудно е да си представим по-недружелюбна към пазара версия на Brexit, смята той.

Проблемът за паунда се засилва от това, че Ситито като цяло заложи на благоприятен изход от референдума и това донесе паника и трескаво покриване на позиции след като стана ясно, че „Не“ печели. След това трейдърите отново бяха излъгани в очакванията си за дружелюбна раздяла.

Но официално Великобритания не е вземала решения за бъдещите отношения с ЕС, и все още някои представители на правителството настояват за по-мека раздяла, макар и само да избегнат фискални последици, ако финансовият сектор загуби достъпа си до пазара на ЕС, припомня WSJ.

Останалите изявления на Мей също сочат към твърд Брекзит. С ангажимента да задейства чл. 50 на Лисабонския договор (след което започват да текат двете години преговори) до края на март 2017 г., Великобритания се отказва от малкото си лостове за влияние върху преговорите. Това заявление може да е било неизбежно, като се имат предвид исканията на част от консерваторите и от бизнеса да не се удължава неизвестността. Но това означава, че Лондон влиза в преговорите без никакви ангажименти от страна на ЕС за евентуално удължаване на двегодишния срок или за преходни споразумения.
Ако двете страни не постигнат съгласие за две години, Великобритания ще загуби повече, тъй като ще бъда задължена да прилага правилата на СТО.
Френският финансов министър Мишел Сапин коментира пред Wall Street Journal, че Франция ще настоява всички аспекти на раздялата и бъдещите търговски споразумения да бъдат договорени за две години.
Другото, което смути пазарите, бяха възгледите на правителството в Лондон за Великобритания след Брекзит. Отчасти те зависят от намаляване на броя на чужденците – в учебните заведения, здравната система и в компаниите. „Ако сте граждани на света, не сте ничии граждани”, каза Мей на топ мениджърите, които са се установили в Лондон.
Тя също се опитва да успокои загрижеността на работниците от провала на глобализацията, като наложи нова индустриална стратегия, която ще идентифицира и подкрепя стратегически индустрии, включване на работниците в директорските бордове и контрол над енергийните цени. Но също така, критикувайки програмата за количествени улеснения, тя се прицелва в независимостта на английската централна банка.

По време на годишната среща на МВФ във Вашингтон миналата година, имаше шок за посоката, в която г-жа Мей иска да води Великобритания, пише WSJ. За много наблюдатели, това означава изолация, а не открита и приятелски настроена към бизнеса икономика.
Тя рискува да отчужди три ключови групи. Първата е международният бизнес, чиито инвестиции са важни за дългосрочното икономическо бъдеще на една страна, която поддържа 6% дефицит по текущата сметка. Много компании използват Великобритания като хъб за обслужване на европейските пазари и разчитат на правилата за свободно движение, за да привличат таланти от чужбина.
Втората група са европейските правителства, от чиято добра воля зависи споразумението за Брекзит. Третата група са колегите на Мей в парламента, които спечелиха изборите само преди 18 месеца и сега се налага да подкрепят политики, излезли или от лейбъристите, или от UKIP. При парламентарно мнозинство от едва 17 души, репутацията на Мей като стабилизиращ фактор може да стане жертва на нейните амбиции.