Турция

Поведението на чуждестранните инвеститори в ценни книжа е ключовият фактор, от който ще зависи дали Турция е изправена пред икономически рискове. Ако инвеститорите се отдръпнат, спадът на лирата ще се възобнови, а това ще подкопае турският износ и може да доведе до ръст на инфлацията и социални последици.

Последиците от сътресенията, последвали опита за преврат на 15 юли, все още е трудно да бъдат оценени преди да са ясни всички ходове на турските власти. Засега единствената реакция в икономическата сфера бе решението на турската централна банка да понижи лихвените проценти, което мнозина смятат за грешка. Правителството отрече, че смята да въвежда капиталов контрол, а финансовото министерство обеща стимули като облекчено плащане на данъци.

Последиците ще бъдат краткосрочни, коментира пред медии вицепремиерът Мехмед Шимшек в четвъртък. Икономическите основи са достатъчно добри, за да няма дългосрочно влияние, смята най-силният човек в икономическия екип на правителството. Той очаква, че турската икономика ще нарасне с около 4% тази година въпреки политическата несигурност. Това не е много далеч от официалната прогноза за ръст от 4.5%.
Вицепремиерът все пак споделя опасенията, че разходите за външно финансиране могат да нараснат. Слабата лира създава риск и за турските компании, които имат задължения в долари.

Първоначалният шок бе силен. Лирата се понижи със 7% тази седмица до 3.06 лири за долар, след като бе достигнала 3.0972 в сряда, когато бе обявено извънредното положение. Но някои анализатори смятат, че тя може да падне до 3.25 лири през следващите месеци.

Проучване на Ройтерс сред икономисти дава средна прогноза за ръст от 3.5% тази година, което е по-малко от целите на правителството (4.5% и 5%). Commerzbank предвижда, че ръстът на БВП на Турция ще се забави до 3% тази година и 2.1% догодина. Това е благодарение на относително силното първо тримесечие, когато ръстът надхвърли 4%. Положително влияние ще има възобновяването на износа за Русия от началото на юли, както и евентуални фискални и парични стимули.

Но някои положителни ефекти от размразяването на руско-турските отношения, след като Ердоган се извини за сваления руски самолет, вече изчезнаха. По данни на руския „Онлайнтур“, след като миналата седмица оглави туристическите резервации в Русия с дял от 15%, сега Турция първо отстъпи първите места, като внезапно руснаците се пренасочиха към Тунис (16%). Записванията за Турция сега са едва 3.8%, а България е на пето място – след Гърция, Кипър и самата Русия с 8%.
Туризмът, вече засегнат от атентаите, ще донесе с 8 млрд. долара по-малко постъпления тази година, предвиждат икономисти. Това е равно на 1% от БВП и не е пренебрежимо, като се има предвид, че дефицитът по платежния баланс на страната е 4.5% от БВП.

Рейтинговата агенция „Стандард енд Пуърс“ понижи рейтинга на Турция от ВВ+ на ВВ, като е възможно Moody’s, която все още поддържа инвестиционен рейтинг, също да го направи. Това може да накара инвеститорите да продават турски книжа.
Именно инвестициите са ключовият фактор и не само вътрешните проблеми на Турция могат да предизвикат отлив на капитали. За това допринася бягството от риск, последвало събития като британския референдум, и особено подновените очаквания за повишаване на лихвите в САЩ, което ще накарат инвеститорите да преразгледат отношението си към развиващите се пазари.

След 2003 г. по оценки на Института за международни финанси чуждестранните инвеститори са вложили 150 млрд. долара в турски акции и облигации. Институтът също така изчислява вложенията във фабрики и имоти на 163 млрд. долара.

До голяма степен това се дължеше на стабилността, която управлението на Ердоган осигури. Сега старите проблеми – дългове, политическа и финансова нестабилност, може би ще се завърнат. Има опасения, че икономическият растеж ще се срине и инфлацията ще се повиши, след като лирата отслабна спрямо долара

Политическият шок ще усложни проблемите с платежния баланс на Турция, тъй като нейният годишен дефицит от 30 млрд. долара изисква стабилен приток на валута. Рискът от бягство на капитали ще остане, докато не станат ясни мерките, приети по време на извънредното положение, коментира пред Ройтерс икономистът от Deniz Invest Озлем Деричи.

Според него Турция може да загуби инвестиционния си кредитен рейтинг, който тя има от 2013 г. и това ще доведе до изтичане на инвестициите, направени от консервативните фондове, които не влагат пари в книжа с боклукчийски рейтинг. Това също така ще повиши цената на финансирането за компаниите и банките.

Турските акции, от които 64% са в ръцете на чуждестранни лица, се представяха по-добре от останалите нововъзникващи пазари до пуча, като доларовата възвращаемост бе над 15 на сто.

Те се понижиха с 13% и някои мениджъри на фондове смятат, че този спад осигурява добра възможност за покупки. Ройтерс цитира UBS Wealth Management, според които цените на акциите в Турция са по-ниски от други развиващи се пазари и вече съдържат рискова премия.
Допълнителната възвращаемост над тази по безрисковите инструменти като ДЦК е 190 базисни пункта, спрямо средно 120 пункта.

S&P вече оцени Турция като „боклук“, като в сряда понижи рейтинга на страната с две степени под инвестиционния рейтинг. Това решение бе яростно разкритикувано от властите в Анкара, които от 2013 г. прекратиха договора си с агенцията, но тя продължава да присъжда рейтинг по своя преценка.
Затова решенията на Fitch и Moody’s следващия месец са ключови за фондовете, които рядко инвестират на развиващите се пазари и се влияят от това дали една страна има инвестиционен рейтинг.

JPMorgan, която изготвя най-широко използвания индекс на дълговете на развиващи се страни, смята, че намаляване на рейтинга ще накара фондовете да продадат турски облигации за 10 млрд. долара. Над 10% от дълга на Турция в твърда валута би бил под заплахата за принудителна (поради рейтингови ограничения в портфейлите) продажба, цитира Ройтерс инвестиционната банка.

Освен това от облигациите, деноминирани в турски лири, чиято стойност е 80 млрд. долара, 18.8% са в чужди ръце, като до 1 милиард долара са чувствителни на промяна на рейтинга.

Но според Виктор Шабо от лондонския фонд Aberdeen Asset Management фундаментът на турската икономика е солиден и фактът, че пазарите преиграват в такива случаи, е добра възможност за покупки.

Много банки като Morgan Stanley, Societe Generale, BNP Paribas и Citi обаче препоръчаха на фондовете и другите портфейлни инвеститори да намалят експозицията си в турски книжа. Това означава, че те ще използват всяко възстановяване на борсата или на курса на турската лира, за да излязат от позицията.

Според турския вицепремиер, ако лирата не отслабне повече, последиците като цяло ще бъдат пренебрежими. Но слабостта на лирата може да се отрази на инфлацията, която бе 7.6% през юни над нивото от 5%, към което се страми правителството.

Правителството, поддържайки бюджетния дефицит под 1%, има значително фискално пространство, за да отговори на шоковете, коментира още Шимшек, цитиран от „Уолстрийт джърнал“.