Евростат, статистическата служба на ЕС, изрази резерви за данните на България за бюджетния дефицит и държавния дълг. За България те са във връзка със секторната класификация на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и влиянието на изплатените гарантирани депозити в Корпоративна търговска банка АД върху дефицита на сектор „Държавно управление“.

Разминаването между дефицита, който се отчита по национална методология и данните на Евростат, не се случва за първи път. България вече влезе в процедура за свръхдефицит за 2009 г. (на начислена база).

НСИ отчете дефицит от 2.8% от БВП или 2.33 млрд. лева. Държавният дълг е 22.694 млрд. лева, което прави 27.6% от БВП. Той нараства значително спрямо 14.731 млрд. лв. през 2013 г.

Данните за дълга почти съответстват на вече съобщените от МФ числа за държавния дълг. Според тях към края на декември номиналният размер на държавния дълг възлиза на 11 300.7 млн. евро, от който 4219.0 млн. евро вътрешен и 7081.7 млн. евро външен. Това прави 27% от БВП, съобщи през зимата МФ. Разликата идва от това, че в сектор Държавно управление освен централната власт се включват още местното управление и социалноосигурителните фондове. Към сектор Държавно управление се отнасят и някои държавни предприятия, но НСИ явно не включва тук ФГВБ.

Данните за дефицита, обявени от НСИ, изглеждат по-ниски, но това е само на пръв поглед. МФ съобщи по-рано, че бюджетният дефицит за 2014 г. е 3.7% от БВП. По-конкретно дефицитът по консолидираната фискална програма за 2014 г. е в размер на 3 048,2 млн. лв., като се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 2 388,5 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 659,6
млн. лева.

Освен на обхвата на сектор Държавно управление различията идват и от това, че МФ отчита дефицит на касова основа, докато докато дефицитът по хармонизирана европейска методология е на начислена база. Например, ако държавата е предплатила някакви суми, те са касов разход, но не и на начислена база, обратно, неплатени, но дължими плащания, могат да намалят касовия дефицит, но не и на начислена база. Процедурата за свръхдефицит се основава именно на дефицита на начислена база. Споровете обаче се отнасят до това как да се третират средствата, изплатени на вложителите в КТБ.