Две години след финансовото цунами, което го връхлетя, Кипър демонстрира окуражаващи икономически резултати, но спасителният план имаше драматичен ефект върху средиземноморския остров, където над 16 процента от населението вече е безработно.

Сутринта на 16 март 2013 г. кипърците се събуждат поразени: в замяна на спасителен план за 10 милиарда евро, целящ да спаси икономиката им от фалит, кредиторите изскват драконовски мерки за икономии и орязване на банковите депозити.

Първи случай в историята на ЕС и символ на безпрецедентната криза, която ще засегне острова след години на растеж и на почти пълна заетост.

Затваряне на втората по големи банка в страната, „подстрижка“ (тоест загуба) от 47,5 процента на банковите депозити над 100 000 евро в първата по големи банка, намаляване на заплати: страната, която вече е в затруднено положение, затъва в рецесия.

Но спазвайки почти дословно изискваните мерки за икономии, островът се откроява след месеци като един от добрите ученици на ЕС за разлика от непослушната Гърция, която в резултат на ефекта на доминото го доведе до тази криза, тъй като кипърските банки бяха силно изложени на гръцкия дълг.

С наближаването на втората годишнина от приемането на спасителния план Кипър получи похвална оценка от управителя на Европейската централна банка Марио Драги, който приветства неговите „забележителни“ резултати.

„Ние постигнахме значителен напредък“, се похвали кипърският министър на финансите Харис Георгиадис в интервю за АФП. „Все още сме в рецесия, но всяко тримесечие има подобрение“.

„Безработицата започва да намалява, държавните финанси са под контрол“ с „първичен бюджетен излишък през 2014, две години преди предвиденото“, „банковият сектор се стабилизира и постъпват нови капитали“.

Министърът смята, че неговата страна, която за момента е получила 6 милиарда евро от международните кредитори /МВФ, ЕЦБ, ЕС/, няма да има нужда от първоначално предвидените 10 милиарда.

Интервюираните от АФП експерти като професора по икономика Михалис Михаел потвърждават „много по-добри от очакваните“ резултати на Кипър, както от бюджетна гледна точка, така и от гледна точка на развитие на икономиката, която през 2013 г. отбеляза свиване от 5,4 процента вместо очакваните -9 процента, а през 2014 г. – 2,4 процента вместо предвидените -4,8 процента.

Но прилагането на мерките за икономии стана с цената на тежки социални последици. Малките магазини прекратиха дейността си един след друг, много кипърци загубиха работата си или бяха принудени да приемат съкращения на заплатите от средно 25 процента.

Филио, 50-годишна, която е работила като секретарка, е била уволнена прези 18 месеца: „оттогава напразно се опитвах да намеря нещо. Има толкова много безработни млади, първо тях ги вземат на работа“.

Само със заплатата на съпруга й учител те трябва да финансират обучението на четирите си дъщери, три от които са в университета: „Това е много трудно.Ние трябваше да намалим разходите си възможно най-много, шопинга, пътуванията, ежедневните разходи“.

Други са още по-онеправдани и трябва да се обръщат към Червения кръст, който предоставя храна, дрехи и психологическа подкрепа. Според директора на неправителствената организация в Кипър Такис Неофиту, докато преди кризата кипърците са били само 10 процента от ползващите помощи, сега те представляват половината.

Ако Георгиадис залага на връщане към растеж – „много слаб“, през 2015 г., директорката на консултантската компания „Сапиента икономикс“ Фиона Мулън, е в малко по-малка степен оптимист, като предвижда икономически подем едва следващата година.

Един от факторите за несигурност е развитието на туризма, който може да бъде засегнат от срива на рублата. Броят на руските туристи – една от основните групи посетители на острова, би могъл да продължи да намалява.

Друго голямо предизвикателство: заемите, които не са връщани от повече от три месеца, представляващи над 50 процента от кредитите на банките. Закон, целящ да насърчи конфискациите на недвижими имоти, е блокиран от декември от парламента, който настоява за по-добра защита за частните лица.

Една битка, която правителството се надява да реши „в следващите седмици“, за да получи нов транш от помощта и да не излага на опасност икономическото възстановяване. /БТА/