След като продължаването на политиката на парични стимули се натъкна на съпротива, от двете страни на Атлантика вече обсъждат фискални стимули. Тяхната цел е да забавят или омекотят задаващата се рецесия, която би настъпиа в неблагоприятен политически момент – избори в САЩ, вероятна смяна на властта в Германия, изпитания за ЕС и еврозоната поради Брекзит и силната задлъжнялост на изправената пред избори Италия.

Междувременно търговската война ескалира, като Китай и САЩ си размениха заплахи от нови санкции, а Европа изглежда е изправена пред възпиращи мита за вноса на автомобили.

Как се стигна дотук?

Ръстът в САЩ се забави до 2.1% през второто тримесечие след 3.1% през първото (през следващата седмица се очаква втората оценка за показателя). След като през 2017 г. индустриалното производство успя да достигне предкризисните нива, от края на 2018 г. то, общо взето, върви  надолу. Отрицателното салдо на САЩ в търговията със стоки и услуги, което бе около 45 млрд. долара месечно при встъпването на Доналд Тръмп, се разшири до 55 млрд. долара (дори 61 млрд. долара през декември, следкризисен рекорд).  Тръмп и неговите войни не помагат, меко казано. Безработицата сякаш спря да се понижава при 3.6-3.7%. Инфлацията (CPI) се повиши от 1.66% на 1.81% през юли на годишна база.

В ЕС бе отбелязан спад на реалния БВП от 1.6% през І тримесечие до 1.3% през второто на годишна база, но темповете остават доста под нивото от 2018 г.  (2.2% през второто тримесечие на предходната година). В еврозоната ръстът спадна от 1.2% през първото до 1.1% през второто тримесечие на годишна база . Германия върви към рецесия след като Бундесбанк прогнозира, че през третото тримесечие нейният БВП за втори пореден път ще отчете спад. Страната е особено засегната от търговската война между САЩ и Китай, както и от заплахите към автомобилния сектор. Италия (0%) от дълго време флиртува с рецесията.

Безработицата в ЕС продължи да се понижава, достигайки 6.3%, но това се дължи главно на Източна Европа. От друга страна, инфлацията остава далеч от целта за 2% на ЕЦБ (1.1% според първите оценки за еврозоната за юли). Индустриалното производство в ЕС се понижи с 1.9% през юни (след сравнително добри първи пет месеца), следвайки спада на износа с 4.4% (в 28-те страни). За отбелязване е, че през юни вътрешната (Интрастат) търговия в рамките на ЕС спадна дори повече – с 6.4%. В резултат ЕС като цяло отбеляза търговски дефицит от 9 млрд. евро през юни (макар еврозоната да отчита излишък от 102 млрд. евро).

Изчерпване на паричната политика

Съществуват множество свидетелства, че способността на централните банки да осигурят продължаващи стимули за икономиката отслабва. В САЩ, където достигането до отрицателни лихвени проценти е политически неприемливо, т. нар. корекция на лихвените проценти в средата на цикъла, която Фед предприе, предизвиква множество дискусии. Тъй като лихвите са твърде ниски, това оставя централната банка с малко пространство за маневриране, когато рецесията наистина настъпи. Същевременно централната банка сложи два месеца по-рано край на т. нар. количествено затягане, оставяйки баланса на Фед на ниво 3.6 трилиона долара. Но с една малка особеност – когато реинвестира погашенията от книжа с настъпващ падеж, Фед ще влага тези пари в по-краткосрочни държавни облигации и изглежда постепенно ще се освобождава от ипотечните облигации, които придоби след кризата.

ЕЦБ остава на отрицателна територия и обяви нови дългосрочни операции. След заседанието на банката през юли напускащият президент на централната банка Марио Драги даде сигнал за повече стимули и дори за понижение на лихвените проценти през септември. Банката е обсъждала нови стимули и през юни. Освен това ЕЦБ ще продължи да реинвестира в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити чрез програмата за количествени облекчения, в продължителен период от време след датата, на която започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ (а това ще стане най-рано в средата на 2020 г.). Банката също така обсъжда промяна на насоките по отношение на лихвените проценти, както и на целевата инфлация от 1.9%, добавяйки условието за средна инфлация, което означава, че ЕЦБ може да толерира временно повишаване на инфлацията над 2%.

По-късно Оли Рен, управител на финландската банка и член на УС, заяви в интервю за WSJ, че банката трябва да започне да купува акции, не само облигации. Една причина за това предложение, което едва ли ще събере лесно подкрепа, е, че пазарите на дълг в еврозоната не са толкова развити (бизнесът .- за разлика от САЩ, предпочита традиционното банково кредитиране). В същото време ЕЦБ достига тавана и по отношение на допустимия държавен дълг, който може да изкупи от страни като Германия. За да не се влияе на пазарите, централната банка може за изкупува в рамките на QE до 33% от облигациите на отделна страна от еврозоната и до 50% от дълга на институции като ЕИБ. Но по време на срещата в Синтра през юни Марио Драги каза, че тези ограничения са условни.

Съществуват редица изследвания, които показват, че паричната трансмисия в еврозоната не работи достатъчно добре и напомването на свръхликвидност в банките не води до ръст на кредитирането, а по-скоро преразпределя риска и натиска валутния курс. Сред обясненията за това са лошите кредити в балансите, свръхзадлъжнялост, растящи цени на активите, влиянието на ниските лихви върху банковите печалби, изкривяване на стимулите, т. нар. зомбификация на икономиката.

Проучването на ЕЦБ все пак разкрива умерено нарастване на търсенето на кредит от фирмите през второто тримесечие след застой през първото (главно с инвестиционна цел и заради ниските лихви), и ускоряващ се ръст при заемите за домакинства (заради ниските лихви и перспективите на имотния пазар).

Това предполага, че при същестуващите слабости в корпоративния сектор и затруднения пред износа съществува риск вместо за оживление на икономиката паричната политика да допринесе за създаването на балони.

Кой какво предлага?

Напоследък най-влиятелният застъпник на идеята, че паричните стимули не работят повече и трябва да бъдат подкрепени от фискални е икономистът Оливие Бланшар. След като Германия се изправи пред рецесия, тази тема вече не е табу и нарастват гласовете Берлин да се откаже от закрепеното в закон преследване на балансиран бюджет (Черната нула).

Финансовият министър на Германия Олаф Шолц заяви, че страната трябва да е готова да похарчи 50 млрд. долара, за да отблъсне кризата. Изявлението бе в контекста на това, че Германия има капацитет, тъй като дългът й е 58% от БВП и при предишната криза е заделила подобна сума. Макар и далеч от конкретика и официалност, това изказване очаквано не бе прието еднозначно, включително от Бундесбанк.

Това на пръв поглед изглежда като кейнсианска рецепта за краткосрочно стимулиране на търсенето. Но в подкрепа на държавни инвестиции се намесва и технологичната надпревара, както и климатичните предизвикателства.

Междувременно „Политико“ съобщи, че новата Европейска комисия планира изграждане на нов фонд на стойност 100 млрд. евро, чрез който бъдещите европейски „индустриални шампиони“ ще се финансират директно от европейския бюджет. Бизнес кръговете в ЕС отдавна настояват за подобни инициативи, както и за промяна на антимонолните правила в ЕС и мерки срещу субсидирания внос от Китай. „Πoявaтa нa чacтни ĸoнĸypeнти извън EC, ĸoитo paзпoлaгaт c бeзпpeцeдeнтни финaнcoви cpeдcтвa, имa пoтeнциaлa дa зaличи cъщecтвyвaщaтa инoвaциoннa динaмиĸa и индycтpиaлни пoзиции нa EC в cъoтвeтнитe ceĸтopи“, се казва в документа.

От другата страна на Океана Доналд Тръмп след серия от около 40 туита, насочени срещу Фед, който според него трябва да понижи лихвите с още 100 базисни пункта (1%), обеща нови данъчни стимули за средната класа. Тръмп за първи път визира понижение на социалните и здравните осигуровки (в допълнение към понижението на подоходния данък от 2017 г.). Подробности липсват. Според икономисти понижението на осигуровките цели да наутрализира ефекта на търговската война върху цените на вносните стоки и да насърчи потреблението. Изчисленията показват, че едно понижение на осигуровките с 2 пункта ще струва 300 млрд. долара годишно на бюджета. Вероятно затова, а и защото републиканците в предишния мандат бяха против подобна мярка, лансирана от Барак Обама, на следващия ден Белият дом даде отбой.

Но темата за „координирани“ данъчни облекчения бе върната в дневния ред след срещата на Тръмп и френския президент Еманюел Макрон. Задлъжнялостта и на двете страни (106% и 98%) е такава, че каквито и да е данъчни облекчения биха били оправдани, само ако носят дългосрочни предимства, а не като краткосрочно стимулиране на търсенето преди рецесия.

И нови заплахи

Но проблемът е, че светът е обвързан както никога и националните решения не са достатъчни. Дори САЩ, които трудно ще минат за отворена икономика, търсят решения  на икономическите си проблеми в чужбина. Засега по най-директния и погрешен начин – прилагайки тактиката „разори съседа“.

Китай през седмицата поднови търговската война със САЩ по средата на преговорите. Пекин ще въведе мита от 5% до 10% за американски вносни стоки на стойност 75 млрд. долара, които ще влязат в сила на два етапа – от 1 септември и от 15 декември. В това число ще бъдат наложени и мита от 25% върху вноса на американски автомобили и от 5% за вноса на автомобилни части и компонентни в сила от 15 декември.

САЩ отхвърнаха без забавяне, че ще наложат мита от 30% (вместо 25%) върху внос на стойност 250 млрд. долара  от 1 октомври, а предвижданите от 1 септември мита от 10% главно за потребителски стоки за 300 млрд. долара ще станат 15%. По-рано САЩ отложиха част от тези мита за 15 декември, което сега не е ясно. Освен това Тръмп каза, че ще нареди на „страхотните“ американски компании да се изтеглят от Китай, оставяйки анализаторите да се чудят как точно ще стане това. Допълнение: По време на срещата на Г-7 в Биариц той заяви, че няма да използва International Emergency Economic Powers Act  от 1977 г.

Тези действия на Пекин и Вашингтон, за които и двете страни едва ли имат големи илюзии, изглеждат като подготовка за пълномащабно съперничество на технологичния и финансовия фронт.

Следва: Може ли това да реши глобалните дисбаланси