капитализмът на болнично легло

„Включване” е новата модерна дума, която може да бъде чута по време на икономически форуми като този в Давос, на срещите на МВФ и други дискусии. Свързано е с това, че западните индустриални страни губят способността си да позволят на колкото е възможно повече социални слоеве да се възползват от икономическия напредък и да участват в политическия живот.

По време на среща в Лондон през май 250 богати и свръхбогати индивиди, включително председателят на Google Ерик Шмит и Пол Полмън от Unilever оплакваха факта, че днешният капитализъм оставя твърде малко на хората с ниски доходи, пише в обширна публикация „Шпигел”. Бившият президент на САЩ Бил Клинтън открива вината в неравенството на възможности, докато шефката на МВФ Кристин Лагард коментира множеството финансови скандали.

Не е необходимо да посетите конференция за приобщаващия капитализъм, за да разберете, че индустриалните страни имат проблем. Когато Берлинската стена падна преди 25 години, изглеждаше, че сме изправени пред триумфа на либералния ред на Запада. Фукуяма обяви края на историята.

Днес никой не говори за ползите от неограниченото движение на капитала. Днешната тема е дълготрайната стагнация, както я определя Лари Съмърс. Ръстът на американската икономика дори не е наполовината на това, което беше през 90-те. Япония стана болният човек на Азия. А Европа потъва в рецесия, която започна да забавя германската експортна машина и заплашва просперитета.

Капитализмът на 21 век е капитализъм на несигурност, както стана ясно при последните турболенции на финансовите пазари.

Изчерпване на арсенала

Политиците и бизнес лидерите призовават за инициативи за насърчаване на растежа, но арсеналът е празен. Милиардите, похарчени за икономически стимули след финансовата криза, създадоха планини от дългове в повечето индустриални страни и те нямат средства за нови разходи.

Централните банки вече понижиха лихвите до нулата и похарчиха милиарди за покупка на облигации (количествени облекчения – бел. ред.)

В Япония, Европа и САЩ компаниите едва инвестират в ново оборудване. Вместо това цените на акциите, имотите и облигациите достигат рекордни нива – опасен балон, надуван от евтините пари, не от стабилен растеж. Експерти от БМР вече идентифицираха сигналите за предстоящ крах в много области.

Докато заплатите на работниците стагнират и традиционните спестявания не носят почти нищо, богатите трупат щедри печалби. Според последния Global Wealth Report на Boston Consulting Group, световното частно богатство е нараснало с 15% миналата година, почти два пъти по-бързо, отколкото през предходните 12 месеца.

Данните показват опасна неизправност в машинното отделение на капитализма. Банките, взаимните фондове и инвестиционните дружества, бяха използвани, за да се гарантира, че спестяванията на гражданите са трансформирани в технически прогрес, растеж и нови работни места. Днес те организират преразпределение на общественото богатство от дъното към върха. Средната класа също е засегнато отрицателно: В продължение на години, много от лицата със средни доходи видяха намаляване на своя просперитет.

Икономистът от Харвард Лари Кац критикува американското общество за това, че прилича на деформиран и нестабилен жилищен блок. Мезонетът на върха става все по-голям, средните апартаменти са празни, а асансьорът не работи.

Според проучване на Allensbach Institute само един от петима германци вярва, че икономическите условия за справедливи. Почти 90% твърдят, че разликата между богати и бедни се разширява.

По този начин кризата на капитализма се превръща в криза на демокрацията. Мнозина усещат, че държавите им не се управляват от законодателите, а от лобисти, които прилагат подхода на атентатори камикадзета, за да запазят привилегиите си.

Не е изненада, че тази ситуация усилва аргументите на леви икономисти като Томас Пикети. Но дори либералите започнаха да говорят за обществото на „единия процент” (най-богати – бел. ред.)

Дори вътрешните лица са изпълнени със съмнения. „Шпигел” ни среща с банков анализатор от Ню Йорк, швейцарски бизнесмен, който иска високи данъци; консервативен политик от Вашингтон, загубил вярата си в консерваторите и частен банкер във Франкфурт, който е в противоречие с върховната монетарна институция в Европа.

Нестабилна основа

Ако има звезда сред банковите анализатори, това е Майк Майо. Финансовият експерт, който обича плътно изрязани костюми и може да направи 35 набирания, харесва, когато хората го наричат “убиец на изпълнителни директори.” Когато той каже „продавай” цените на борсите се сриват.

Майо не се интересува от определен сектор, а по-скоро от основата на западната икономическа система. Карл Маркс нарича банките “най-изкуствен и най-развит продукт на капиталистическия начин на производство.” За австрийския икономист Йозеф Шумпетер, те са гаранти на прогреса, който той определя като “съзидателно разрушение”.
Но финансовите институции не са изпълнявали тази функция от дълго време. Преди финансовата криза те бяха водачите на неудържимо разрастване на дълга, което доведе до катастрофата. Сега, фокусирани върху поправката на щетите, те спъват възстановяването. Размерът на кредита трябва да расте “шест пъти по-бързо, отколкото преди”, казва Майо. “Банките вече не са двигателите на растежа.”
Думите на Майо отразяват опита на неговите 25 години в индустрията, кариера, която звучи като сюжет, измислен от Джон Гришам: Той пристига в Уолстрийт, когато е 20-годишен с впечатлението, че един банкер трябва да е най-етичният и почтен човек. Като експерт по кредитиране той е работил за известни играчи като UBS и Prudential Securities и бързо се научава, че зад лъскавите фасади на финансовата индустрия са скрити бездна от лъжи и корупция. Срещнал хора, които препоръчват закупуване на акции в технологични компании, в които имат участие. Видял как топ мениджърит отклоняват средства в собствените си джобове по време на сливания. И срещнал банков директор, който обединил банката с кредитор от Флорида, защото харесва да кара лодка край Флорида Кис.

Той често е бил наказван от работодателите си заради това, че си върши работата – писането на критични анализи на банките. Мойо загубил работата си в Lehman Brothers, защото понижил оценката на финансова институция, с която инвестиционният отдел на Lehman искал да прави бизнес. Credit Suisse го уволнява, защото препоръчва продажба на повечето банкови акции в САЩ.
След като балонът на недвижими имоти се спука, индустрията си спомня предизвикателния банков анализатор, който видя приближаващата катастрофа, дори когато тогавашният изпълнителен директор на Deutsche Bank Йозеф Акерман прогнозира доходност от 25 на сто. Fortune го нарича “един от осемте души, предвидили кризата.” Конгресът на САЩ го призова да свидетелства за кризата.

Днес Майо пише анализи за азиатската брокерска група CLSA и те все още са като доклади от кризисна зона. Централните банки поддържат кредиторите живи с ниски лихви и правителствата ги карат да увеличат капитала и да се съобразятт с хиляди страници нови регулации. Въпреки това Майо смята, че стимулите, довели до тези проблеми, са непокътнати и днес.

Топ банкерите се занимават с това, което вършеха и преди кризата, а най-големите банки станаха още по-големи вместо да се свият.

Бяха приети нови правила за отчитане, но финансовите мениджъри все още могат да скрият стойността на вземанията и обезпечението зад мъгляви понятия като “сделка” или “поръчка на клиента.” Балансите на банките, както обобщи британският централен банкер Андрю Халдейн язвително, все още са “черни кутии”.

Преди катастрофата, инвестиционни банки поемаха риск с деривативи, известни със съкращения като CDO и CDS. Днес институциите на Уолстрийт се опитват да получат надмощие с високочестотната търговия. Регулаторите се опасяват, че високочестотната търговия, известна още като флаш търговия, би могло да създаде неизчислими рискове за глобалната финансова система.
Когато Майо разсъждава за модерното банкиране света, той си представя героя във филма на Роман Полански “Чайнатаун”, детектив Джейк Гитс. Човекът решава един след друг случаи на корупция и все пак нивото на престъпността в Лос Анджелис не намалява. “Защо е така?”, най-накрая пита той друг герой, който просто отговаря: “Забрави, Джейк. Това е Чайнатаун”
Същото е и с банковия сектор, казва анализаторът. Отделните институции не са проблем, обяснява той. Проблемът е в системата.

 

Следва