пране на пари

Както е добре известно, задължените лица по чл. от ЗМИП (с изключение на ЮЛНЦ с годишен оборот под 20 000 лева) трябва да разработват и актуализират оценка на риска от изпиране на пари или финансиране на тероризма на ниво организация. Тази оценка трябва да е съобразена с Националната оценка на риска, която бе публикувана през януари 2020 г. Въз основа на нея задължените лица изготвят рисков профил на клиентите (като за целите на ЗМИП клиенти са и доставчиците).

Последиците от определянето на риска на всеки клиент са сравнително ясни: при по-висок риск следва да се прилагат по-чест мониторинг и актуализации на клиентските досиета (чл. 16 ЗМИП) и трябва да се събира декларация за произхода на средствата. (Тук е налице особеност, отново свързана с ЮЛНЦ, за които ДАНС изисква рисков профил на категориите бенефициенти и дарители.)

За разлика от това последиците при определен по-висок риск по глава Седма от ЗМИП са по-слабо изяснени.

По-долу систематизираме изискванията на закона и правилника за неговото приложение.

Когато определя мерките, основани на оценката на риска, законът използва понятието „установен по-висок риск по глава седма“. Посочената глава се отнася както до Националната оценка на риска, така и до оценката по чл. 98 (т. нар. собствена оценка на риска или оценка на риска на ниво организация), и в определени случаи – до секторните оценки на риска. Това създава редица неясноти и затруднения. Единствено по отношение на ЮЛНЦ в чл. 11, ал. 5 са посочени конкретни мерки, които следва да се приемат в случаите на установен по-висок риск по чл. 98, ал. 4 и  5 (оценка на ниво организация). Такъв текст по отношение на останалите задължени лица, който да допринесе за по-добрата систематизация на изискванията, няма. За тях важи общото правило, че оценката по чл. 98 се прави за установяване, разбиране и оценяване на рисковете и резултатите от нея се отразяват във вътрешните правила (чл. 60, ал. 6 от правилника). Именно във вътрешните правила се разписват подробно и мерките за намаляване на рисковете.

СРЕЩАТЕ ТРУДНОСТИ СЪС ЗМИП? ПОПИТАЙТЕ ЕКСПЕРТИТЕ (обучение на 15 октомври)

В общия случай оценката на риска по чл. 98 се извършва по методика, определена от самата организация, като задължително се събразява с НОР, с дейността на лицето по чл. 4, както и рискови фактори, които се отнасят до клиентите, държавите или географските зони, предлаганите продукти и услуги, извършваните операции и сделки, механизмите за доставка и други. На основание чл. 60 ППЗМИП при изготвяне на собствените оценки на риска лицата по чл. 4 от ЗМИП отчитат, доколкото е приложимо, и рисковите фактори по чл. 16 – 20 ( рисковите фактори, изброени в ППЗМИП, които се включат при определяне на рисковия профил на клиент). Оценките се актуализират на всеки две години. Важно изискване, което следва да бъде разглеждано в контекста на изискванията за новите услуги и технологии, е допълнителната оценка на риска по чл. 60, ал. 3 ППЗМИП („Лицата по чл. 4 от ЗМИП, които допускат установяване на делови взаимоотношения или извършване на случайна операция или сделка чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис или чрез друга форма без присъствието на клиента, включват в оценката си на риска по чл. 98 от ЗМИП и оценка на произтичащия от това риск.“). Тази оценка, която засяга широк кръг лица, трябва да се прави по реда на чл. 30 от правилника (вж. нататък), което се разбира от чл. 41 ППЗМИП.

Съгласно чл. 35 от ЗМИП на база на риска се прилагат мерки на разширена комплексна проверка в някои случаи, като:

– нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка, когато същите са оценени като високорискови по реда на глава седма (точка 4);

-във връзка с нови технологии при нови или вече съществуващи продукти, бизнес практики и механизми за доставка, когато същите са оценени като високорискови по реда на глава седма (точка 5);

– всички други случаи, при които по реда на глава седма е установен по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм (точка 8).

Обърнете внимание, че последната хипотеза се отнася до „по-висок риск“, а не само до висок риск. По-висок риск може да включва и среден риск, или, ако е използван подход, подобен на този в НОР – висок и краен риск. Въпросът не е изяснен изрично.

Какво означава това на практика? По отношение на новите продукти и технологии (точки 4 и 5 на чл. 35) законът изисква разширена комплексна проверка, която е на ниво продукт/технология. По отношение на точка 8 може да възникнат спорове (например, ако по реда на глава седма и установен по-висок риск на секторно ниво следва ли да се прави разширена комплексна проверка на клиенти, които са нискорискови). Както вече бе посочено, по-високият риск по глава седма ЗМИП може да е установен и в НОР или секторната оценка, в оценка по чл. 98 или по отношение на конкретни продукти и услуги (използва се и понятието области с висок риск) или конкретни клиенти.

За съжаление, липсват и актуални указания от ДАНС и по отношение на новите продукти и услуги. Чл. 30  ППЗМИП дава някои насоки. Той изисква преди въвеждането на нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка, както и преди използването на нови технологии, се прави оценка на свързаните с това рискове по чл. 48, ал. 2 от ЗМИП, , като в допълнение към рисковите фактори по раздел І (тоест чл. 16 и сл.) се отчитат и и рискови фактори, свързани с установените механизми за контрол и мерките за идентифициране. Текстът се отнася до случаите на чл. 35, т. 4 и 5 от закона, но както стана дума на основание чл. 41 – и до всички случаи на електронна идентификация, която по този начин е приравнена до нова технология.

Тази допълнителна оценка е  на ниво организация („преди въвеждането“ и „включват в оценката си на риска по чл. 98 от ЗМИП„), а не е допълнителна оценка за всеки клиент (въпреки че мястото на разпоредбата е в глава Втора на правилника, отнасяща се до комплексната проверка на клиенти, а не в глава Шеста Оценка на риска). В допълнение чл. 30, ал. 7 ППЗМИП изисква да се прави разширена комплексна проверка при „установен висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм по ал. 1 – 6“. Това се отнася до всички клиенти, на които се предлагат нови продукти или нови механизми за доставка.

На второ място, съгласно чл. 46а, който е в сила от 2019 г., „при делови взаимоотношения, операции и сделки с лица от държави по чл. 46, при установен по реда на глава седма по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм и когато е приложимо, лицата по чл. 4 изискват първото плащане да се извършва през сметка на името на клиента в кредитна институция, по отношение на която се прилагат изисквания за комплексна проверка на клиента, отговарящи най-малко на изискванията на този закон и на правилника за прилагането му или покриващи тези изисквания чрез други средства.“ (ал.1). Налице е неяснота (въпреки запетаята) дали трябва да се налице и двете обстоятелства – отношения с високорискова страна по чл. 46 и установен по-висок риск по глава седма, за да се изисква задължително плащане чрез платежна институция, установена в ЕС. Съдейки по систематичното място чл. 46 а, както и от следващите алинеи, това условие се отнася до случаите на взаимоотношения с лица от високорисковите трети страни, а не до всички случаи на установен по-висок риск по глава седма.

На трето място, установеният риск по глава седма е основание за по-щателна проверка за това дали клиентът е видна политическа личност, като се прилагат поне два от способите за установяване на това обстоятелство (чл. 25 ППЗМИП). Способите съгласно чл. 42, ал. 2 са следните: информация при прилагане на разширена комплексна проверка, информация от вътрешни или външни бази данни, писмена декларация.

Също така на основание чл. 21 ППЗМИП, когато наличието на някои от рисковите фактори по отношение на конкретен клиент не може да бъде установено към момента на установяване на деловото взаимоотношение се прилагат мерките за комплексна проверка съобразно риска, установен по реда на чл. 98 от ЗМИП, преди установяване на деловото взаимоотношение, съответно преди извършването на случайната сделка или операция.

Установеният риск по реда на глава седма също така оказва влияние при преценката за това дали са налице основанията за опростена комплексна проверка и по-специално в случаите на чл. 30 ЗМИП (главно застрахователни договори и други продукти), както и по отношение на мерките спрямо клонове на задължените лица и по отношение на издателите на електронни пари, на които няма да се спираме.

В заключение, следва да се отбележи, че са налице известни разминавания между изискванията за разширена комплексна проверка според насоките на FATF и ЗМИП. Съществуват и неясноти, свързани с изискването собствената оценка да е съобразена с Националната оценка на риска, по-специално в случаите, когато НОР определя висок риск за сектора, към който принадлежи лицето по чл. 4 (например, счетоводни предприятия).

Тази публикация има дискусионен характер. Ще публикуваме и други мнения по темата.