ЗМИП

Законът за мерките срещу изпиране на пари, който влезе в сила от март 2018 г. и неговият правилник, публикуван през януари 2019 г., налагат повече задължения на банките и останалите лица, които трябва да прилагат предвидените в него мерки.

Това стана ясно по време на Бизнес тема: Новите правила срещу изпиране на пари, която се проведе до 28 февруари 2019 г. в София.

Събитието имаше два основни акцента, свързани с изтичащите срокове – изискванията към вътрешните правила с лектор Димитър Цвятков, партньор в CMS и декларирането на действителен собственик с лектор Любомир Авджийски. Освен това в рамките на дискусионен панел бяха обсъдени критериите за съмнителни операции и клиенти, както и проверката на произхода на средствата. В този панел участваха още Диана Димитрова, CAMS (Acuris Risk Intelligence), Димитър Колчаков, Ръководител Съответствие (БАКБ), Симеон Петков, CAMS (IutePay).

Димитър Цвятков посочи четири случая, когато лицата са задължени да приемат вътрешни правила:

  1. За  местни дружества, които са част от група се прилагат политиките на ниво група. Те трябва да бъдат утвърдени от ДАНС и да се направи вътрешна проверка за съответствие. Обикнево се изготвя приложение за съответната юрисдикция. Ако правилата на ниво група не са ясни или липсва уредба, това се доразвива в приложението.
  2. Единни правила, които се разработват от Камарата на ЧСИ, ИДЕС, ВАС и Нотариалната камара. Тези правила се прилагат от техните членове след утвърждаване от ДАНС.
  3. Примерни правила за счетоводители, търговци на едро, профсъюзи и др., които се разработват от ДАНС и се допълват съобразно  нивото на риск, определено по реда на глава седма от ЗМИП, включително и по отношение на критериите за съмнителни операции, сделки и клиенти. Лицата по  чл. 4, т. 13, 19, 20, 25, 27 и 29 приемат собствени вътрешни правила. Лицата по по т. 28 (ЮЛНЦ) с годишен оборот над 20 000 лв. или при наличие от опасност дейността им да се използва за пране на пари  изготвят оценка на риска, съответно те приемат вътрешни правила до 31 юли на годината, следваща годината, за която годишният им оборот надвишава сумата от 20 000 лева или в едномесечен срок от изготвяне на оценката.
  4. Банките и други финансови институции, хазартният бизнес, държавните органи и др. разработват собствени правила, които се утвърждават от ДАНС.

С изключение на първата хипотеза, за която срокът изтече на 13 февруари, срокът в останалите случаи е 12 май.

Адвокат Цвятков коментира подробно и съдържанието на вътрешните правила.

Любомир Авджийски представи изискванията към идентификация и деклариране на действителен собственик – това е физичиското лице, което в крайна сметка притежава или контролира дружеството, ЮЛНЦ или друго правно образувание. Определянето на действителен собственик става по два начина  – чрез притежание и контрол. В първия случай то става пряко – лицето, което притежава над 25% от капитала на ООД, АД, освен ако при проверката не сме открили друго лице, което е действителен собственик.

Косвеното притежание е през други дружества, които да оформят над 25% от капитала. Законът не казва, че винаги лицето, което притежава над 25% е действителен собственик, това е индикация, обърна внимание Авджийски.

Например, лице, което притежава 5%, може да се окаже действителен собственик, ако е направил договор с останалите, които имат по 5%, и те са му отстъпили всички права на глас. Едно дружество може да има повече от един действителен собственик.

Контролът може да се упражнява чрез условия в договор за заем, уговорки в учредителния акт и пр.

По отношение на фондации действителен собственик обикновено е учредителят, а по отношение на сдружения (където няма лице с над 25%) – изпълнителният директор или председател, даде пример юристът. Според мнението на повечето присъстващи това може да се приложи и по отношение на кооперации.

Авджийски обърна внимание на разликата между деклариране на действителен собственик и идентифицирането на действителен собственик, което е задължение на т. нар. лица по чл. 4  (задължените да прилагат мерките по ЗМИП) като банки и счетоводни къщи. Идентифициране на действителен собственик се прави при установяване на делови взаимоотношения, сделка над 15 000 евро или при случайна сделка над 5000 евро, платена в брой, превод над 1000 евро и в някои други случаи.

Повторна идентификация се извършва при съмнения, при нова информация, при промяна на собственост и задължение за периодично преглеждане. Ако е неприсъствено, при проверката на идентификацията се прилагат две мерки. При разминаване в данните от проверката, сделката се задържа и лицето и трябва да уведоми ДАНС.

Лекторите се спряха и на проверките, които трябва да се направят при установяване на отношения с клиент. Документирането на тези проверки е ключов момент. Препоръката е при нов клиент, лицето, което отговаря за съответната партида, да изиска няколко документа от фронт офиса, да се извърши съответната проверка, да се оцени риска, да се събират съответните документи в досието, и да има възможност да се отбележи от кой момент приключват деловите отношения. След това започва да тече петгодошният срок за съхранение на документите. Всяка справка и проверка на идентификация се вписва, включително датата, на която е направена, посочи и Любомир Авджийски. Електронно съхранение на документите е допустимо, но трябва да се ползват системи за бекъп, каза Цвятков.

Законът допуска в определени случаи да се прави опростена проверка, но след одобрение от висш служител и от ДАНС. Димитър Цвятков коментира и разширената комплексна проверка, която се прилага в четири случая – по отношение на видни политически личности, високорискови трети страни, рискови сделки и при кореспондентски отношения.

Източниците на информация за това дали да се приложи разширена проверка са много и затова трябва да се внимава кога лицето трябва да определи една проверка за приключила. Лицата трябва да разработят собствена система за това, каза адвокат Димитър Цвятков.

Следващата Бизнес тема