пране на пари

Някои изисквания на ЗМИП ще бъдат облекчени, става ясно от подготвения доклад за второ четене на промените в закона, които бяха внесени през юли с идеята да въведат в българското законодателство Петата директива срещу изпиране на пари.

Изясняването на произхода на средствата по чл. 66 от ЗМИП ще може да се извършва и само с декларация, а не чрез прилагане на поне два способа, предлагат Пламен Нунев и други депутати от ГЕРБ. Нунев е председател на ресорната комисия по вътрешен ред и сигурност. Облекчението ще се отнася само до случайни операции, а не за установяване на делови отношения и само когато прилагането на най-малко два от способите в чл 66, ал.1 (събиране на информация, проследяване на паричните потоци и т.н.) е невъзможно. Това бе един от най-дискутираните нови моменти в ЗМИП.

Предлага се важна промяна по отношение на видните политически личности. В случаите, когато те са престанали да заемат длъжността, задължените лица по чл. 4 продължават да отчитат риска и да прилагат мерките по чл. 36, ал.1 и чл. 38-41 по отношение на такива лица, за период, който не е по-малък от една година. Това означава, че те трябва да установяват произхода на средствата, да извършват текущо и разширено наблюдение и т.н. Също така се изисква одобрение на служител на висша ръководна длъжност за встъпване в делово взаимоотношение, което означава, че при откриване на сметка трябва да се проверява дали дадено лице е било видна политическа личност за минал период, който не е по-кратък от 12 месеца.

Предлага се също промяна, която ефективно съкращава срока на съхранение на информация по чл. 67 – вместо пет години, считано от началото на календарната година, следваща годината на установяване на делово взаимоотношение или извършване на сделки той ще бъде пет години от датата на тяхното извършване.

Друг нов текст, който депутатите от ГЕРБ предлагат, се отнася до чл. 80 и забраната да се уведомяват клиенти, че е подаден сигнал за съмнителни техни сделки в ДАНС. Допълнението гласи, че достъпът до лични данни се ограничава до степента, в която това се налага за ефективното постигане на целите на чл. 80, ал. 1-7 и доколкото същото е необходимо и пропорционално спрямо законните интереси на тези лица.

Допълва се още, че лични данни, събрани по реда на ЗМИП и ЗМФТ, не могат да бъдат обработвани от лицата по чл. 4, дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, БНБ и другите компетентни органи за цели, различни от превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Това, впрочем, се предполага от Общия регламент за защита на личните данни. Следващото допълнение изисква преди установяването на делово взаимоотношение или извършване на случайна сделка или операция лицата по чл. 4 да предоставят на клиентите информация за целите, за които ще се обработват личните им данни, тоест да информират изрично за обработването на данни във връзка с превенцията срещу изпиране на пари.

Част от новите текстове са свързани с т. нар. Whistleblowing directive, която най-общо предвижда защита за лицата, които подават вътрешни сигнали за изпиране на пари или уведомление по чл. 72.

Предлага се и важна, според нас, промяна в Закона за ограничаване на плащанията в брой, която се отнася до плащания на суми под 10 000 лева, когато общата сума на договора (в сегашния текст) надхвърля прага. Новата редакция на чл. 3, ал. 1, т. 2, ако се приеме, ще звучи така: „на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10000 лв.“ Така критерият ще бъде основанието и връзката между операциите, а не сумата на договора. Това е важно при наемите.

Освен това група депутати от БСП предлагат сред задължените лица, наред с посредниците по сделки с недвижими имоти (включително наеми на стойност над 10 000 лева месечно) да се добавят и посредниците (автодилърите) при сделки с МПС на стойност над 10 000 лева. Те настояват и да отпадне промяната по отношение на счетоводните къщи.

Последните засега промени в ЗМИП, внесени в парламента през юли, въвеждат нови задължени лица, включително търговци на виртуални валути, променят се изискванията към издателите на електронни пари, урежда се електронната идентификация и се изисква действителните собственици да представят информация на учредените у нас дружества.