пране на пари

В средата на ноември парламентът прие окончателно промени в Закона за мерките срещу изпиране на пари, които са изключително важни с оглед на текущите задължения на лицата по чл. 4 от закона (счетоводни къщи, адвокати, търговци на едро, спортни клубове и др.)

Тъй като публикуването на текстовете в Държавен вестник се забавя, по-долу систематизираме основните промени на база на стенограмата от гласуванията. За повечето от тези изменения на ЗМИП читателите бяха информирани в предишни публикации.

Нови задължени лица. Промени по отношение на счетоводните къщи и агенциите за имоти

Арт дилъри и доставчици на дигитални портфейли и услуги за обмяна на виртуални валути, вече са задължени да прилагат мерките срещу изпиране на пари и противодействие на финансирането на тероризма. По-конкретно в чл. 4 се добавят следнитет задължени лица:

„36. лица, които по занятие търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;
37. лица, които по занятие съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;
38. лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие (това са т. нар. фиатни пари);
39. доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги;“

Дадени са определения на виртуални валути и доставчици на портфейли в Допълнителните разпоредби, които съответстват на определението в Петата директива.

Лицата по чл. 4, т. 38 и 39 се вписват в публичен регистър, който се води от НАП.

Променят се дефинициите за счетоводни къщи и агенции за имоти:

  •  лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане, както и лицата, които като основна стопанска или професионална дейност предоставят, пряко или непряко чрез свързани с тях лица, съдействие под каквато и да е форма или съвети по данъчни въпроси;
  • лицата, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти, включително по отношение на сделки за отдаване под наем на недвижими имоти, при които месечният наем възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута.

Предикатно престъпление

Съгласно новата т. 23 от Допълнителните разпоредби: „Престъпление, от което е придобито имуществото“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 е всяко престъпление по българското законодателство.

Анонимни сметки и сейфове

Забранява се откриване или поддържане на анонимни сметки или депозитни сертификати, или сметки или депозитни сертификати на очевидно фиктивно име, както и наемане или поддържане на анонимни сейфове или сейфове на очевидно фиктивно име.

Неприлагане на комплексна проверка от издатели на електронни пари

Сега законът (чл. 24, ал. 1) задължително изисква комплексна проверка, когато платежният инструмент е презаредим, или има месечен лимит над 250 евро, или може да се захранва анонимно, може да се използва не само за заплащане на стоки и услуги, както и ако може да се изкупува обратно или изтегля сума над 100 евро. Законът променя ал. 1- 3, отнасящи се до изключенията от комплексната проверка, както по дефолт не се прилагат всички мерки за комплексна проверка (обръща се логиката, условията трябва да са изпълнени едновременно и се намаляват праговете):

(1) Издателите на електронни пари и техните представители могат да не прилагат някои от мерките за комплексна проверка на клиента по чл. 10, т. 1 – 3 по отношение на електронни пари, когато въз основа на оценка на риска е установен нисък риск и са изпълнени едновременно следните условия:
1. платежният инструмент не е презаредим или има максимален месечен лимит на плащанията по сделки до левовата равностойност на 150 евро или тяхната равностойност в друга валута, който може да се използва само в Република България;
2. максималната електронно съхранявана сума не надхвърля левовата равностойност на 150 евро или тяхната равностойност в друга валута;
3. платежният инструмент се използва единствено за закупуване на стоки или услуги;
4. платежният инструмент не може да се захранва с анонимни електронни пари;
5. издателят на електронни пари осъществява подходящо наблюдение на сделките или деловите взаимоотношения, позволяващо разкриването на необичайни или съмнителни сделки.
(2) Изключението по ал. 1 не се прилага в случай на обратно изкупуване в брой или чрез теглене в брой на паричната стойност на електронните пари, когато сумата надвишава левовата равностойност на 50 евро или тяхната равностойност в друга валута, или в случай на платежни операции, инициирани от разстояние, по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи, когато сумата на платежната операция надвишава левовата равностойност на 50 евро или тяхната равностойност в друга валута.
(3) Задължените лица по чл. 4, т. 1 и 2, в качеството си на доставчици на платежни услуги по чл. 4, т. 5, предложение второ от Закона за платежните услуги и платежните системи, приемат плащания с анонимни предплатени карти, издадени в трети държави, само когато тези карти отговарят на изисквания, еквивалентни на тези по ал. 1 и 2.“

Както и досега, остава прилагането на мерки, когато е установен по-висок риск (включително в Националната оценка, която още не е публикувана), „вкл. приемането на плащания на територията на Република България, извършвани с анонимни предплатени карти, издадени в трети държави“.

Разширена комплексна проверка

Съгасно допълнение в чл. 35, имаме още едно основание за РКП –  и за сделки или операции, които се извършват по необичайни схеми.

В чл. 46, който се отнася до операции с трети страни, които не прилагат международните стандарти в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, се въвежда изискване за следните мерки за РКП:
„1. събират допълнителна информация относно клиентите и техните действителни собственици;
2. събират допълнителна информация относно планирания характер на деловите взаимоотношения;
3. събират информация за произхода на средствата, използвани в деловите взаимоотношения, сделките и операциите, както и за източника на имущественото състояние на клиентите и техните действителни собственици;
4. събират информация относно основанията за планираните или извършените операции и сделки;
5. изискват одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4 за установяване или за продължаване на делови взаимоотношения с лица от държавите по ал. 3 и 5;
6. поставят под текущо и разширено наблюдение деловите си взаимоотношения, операциите и сделките с лица от тези държави, като повишават броя и честотата на извършваните проверки и идентифицират схеми на сделки и операции, които налагат допълнително проучване;
7. други мерки по преценка от лицето по чл. 4 съобразно установения риск.”

Досега лицата по чл. 4 трябваше да прилагат разширено наблюдение при сделки с рискови трети държави, тоест налице е разширяване на мерките, които тези лица следва да прилагат. Рисковите трети страни в последния списък на FATF са Бахамски острови, Ботсвана, Камбоджа, Етиопия, Гана, Пакистан, Панама, Шри Ланка, Сирия, Тринидад и Тобако, Тунис, Йемен.

Съгласно нов чл. 46а при сделки с лица от трети страни по чл. 46 или при висок риск задължените финансови институции, търговци на едро и пр.  изискват първото плащане да се извършва през сметка на името на клиента в кредитна институция, по отношение на която се прилагат изисквания за комплексна проверка на клиента, отговарящи най-малко на изискванията. Освен това при установен по-висок риск (в оценката по глава 7) се прилагат и следните допълнителни мерки при установяване на отношения и сделки с лица от държави по чл. 46:
1. прилагане на допълнителни елементи на мерките за разширена комплексна проверка;
2. въвеждане на разширени и подходящи механизми за докладване или систематично докладване на сделки или операции;
3. ограничаване на деловите взаимоотношения или сделките и операциите с лица от съответните държави по чл. 46.

Нови правила за видни политически личности

ДАНС ще предоставя на Европейската комисия списък на длъжностите, свързани с изпълнението на важни обществени функции по чл. 36, ал. 2. Списъкът може да бъде оповестен публично

Когато дадено лице е престанало да заема длъжност по чл. 36, ал, 2, лицата по чл. 4 са длъжни за период не по-малък от една година да отчитат риска, свързан с това лице, и да прилагат мерките по чл. 36, ал. 1 и чл. 38 – 41 включително. Мерките могат да се прилагат и след изтичане на едногодишния период в зависимост от риска.

Във втората част: Възможност за електронна идентификация на клиента. Възможност за установяване на произхода на средствата чрез декларация. Деклариране на действителен собственик на банкова сметка и др.

Повече подробности – в наръчника „ЗМИП  на практика“