данъци

Промени в ЗДДФЛ

Важна промяна е свързана с изискването данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, да издават документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност и от наеми (чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ) . Този документ се издава в два екземпляра и съдържа реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството – наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване; наименование на предприятието; предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция; име и подпис на съставителя. Новото е, че не се посочват лични данни като ЕГН. Такова задължение за издаване на документ не възниква, когато плащането е по банков път, тоест намираме се в хипотезата на другите изключения по Наредба Н-18. Когато самоосигуряващи се лица, които сами определят осигурителни вноски и авансовия данък, придобиват доходи от предприятия, те са длъжни да издават документ, който съдържа идентификационни данни. Изключени са още доходи, за които платецът издава Сметка за изплатени суми, както и обложени с окончателен данък доходи по глава Шеста (например, авторски и лицензионни възнаграждения, изплатени на чуждестранни лица, дивиденти на местни и чуждестранни лица) и освободени доходи по реда на чл. 13, т. 24 (доходите, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя). Текстът оставя неясноти, на първо място, защото изключенията от задължението за издаване на фискален бон или касова бележка по чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ и Наредба Н-18 имат различен обхват. На второ място, остават практически проблеми – например, разпоредбата се отнася за доходи от стопанска дейност на земеделски производители, които са освободени от задължението да издават касова бележка в случаите, когато продават собствената си продукция, лица, упражняващи свободна професия. Едва ли е оправдано те да издават документ по чл. 9, ал. 2 за продажби на незначителна стойност.

Следващата по важност промяна са две облекчения, които ще бъдат ползвани в края на 2021 г. или с декларациите за 2022 г. Това са облекченията за отглеждане на деца, които бяха въведени с преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2021 г. (ДВ, бр. 104) и облекченията за разходи за ремонт на собствено жилище, които са въведени чрез преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗДДС (ДВ, бр. 104). По отношение на детските добавки промяната не е записана в самия закон, а чрез параграф 9 на закона за бюджета е определено, че само за настоящата година определената в чл. 22в от ЗДФФЛ сума, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е 4500 лв. за едно ненавършило пълнолетие дете, 9000 лв. – за две, 13 500 лв. – за три и повече деца. Данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г съответно е в размер на 9000 лв. Следва да припомним, че е възможно най-бедните родители да не успеят да се възползват изцяло от облекчението, дори и след като то разпределено между двамата родители.

Облекчението за ремонт се състои във възможността за приспадане от общата годишна данъчна основа по чл. 17 на плащания за труд във връзка с подобрения и/или ремонт на един недвижим жилищен имот в общ размер до 2000 лева, когато едновременно са налице редица условия като жилищният имот е на територия на страна, платецът да притежава документ за разхода и да не е свързано лице с майстора и др. (чл. 22е). Когато облекчението се ползва от съсобственици, общият размер на облекчението е до 2000 лв. Тези облекчения също ще бъдат ползвани през 2022 г. с годишната данъчна декларация.

Въвежда се нов срок за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 – срокът се удължава до 30 юни, който ще важи и за доходите за 2020 г. и се отнася до лица, които извършват стопанска дейност като търговци, ЕТ и земеделските стопани по чл. 29а от закона. Така те се изравняват с юридическите лица, които се облагат по ЗКПО. За останалите физически лица срокът е 30 април.

Аналогично срокът за внасяне за данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ също е удължен до 30 юни. Данъкът върху разходите също се внася до 30 юни. Авансовите вноски за ЕТ са в същите срокове като юридическите лица.

Суми, които представляват скрито разпределение на печалбата, се посочват в справката справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ  за годината, когато е извършено това скрито разпределение, гласи друг нов текст.

Регламентира се отстъпка от 5%, но не повече от 500 лв., при деклариране и внасяне на данъка до 31 март и при липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Промяната е редакционна.

До 31 декември 2025 г. като доходи от разпореждане с финансови инструменти, които са необлагаеми, ще се включат и доходи, реализирани на пазар на растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Отнася се до сделките с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа. Освен това  с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ не се облагат лихвите по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от държавата или общините и допуснати до търговия на пазар за растеж в страната или в държава – членка на ЕС, или в друга държава – страна по Споразумението за ЕИП.

Чрез преходните разпоредби на ЗИД на Валутния закон е разширено данъчното облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ за доброволно осигуряване и застраховане, като са променени определенията в § 1, т. 12, 13 и 14 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Облекченията ще прилагат и за застрахователни и осигурителни продукти, предлагани от дружества от държава-членка на ОИСР, например, САЩ.

Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. за доходите на физическите лица с приложения към нея

Промени в ДОПК

Една от основните промени е свързана с фискалния контрол при ВОП, ВОД и складиране до поискване на стоки с висок фискален риск (ДВ, бр. 105). Урежда се възможността за доброволно предварително деклариране при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка на ЕС, и завършва на територията на страната. Декларатор е получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки, респективно при превоз, който започва на територията на страната – доставчикът или продавачът/прехвърлител. Този ред се отнася само за превоз, който се осъществява с транспортно средство с товароносимост над 3,5 тона.

Съгласно нова ал. 2 на чл. 11, когато НАП или публичният изпълнител следва да извърши процесуални действия спрямо юридическо лице, което няма представляващ за повече от три месеца, той може да поиска от районния съд  да назначи временен, съответно особен представител. До назначаване на представител, съответно настойник или попечител на ФЛ, принудителното изпълнение се спира, като се начисляват лихви.

С промени в чл. 171 се добавят две нови хипотези , при които спира да тече абсолютната погасителна давност от 10 години, а именно – когато вземането е предявено в производство по несъстоятелност и когато образувано е наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

В чл. 160 е добавена нова ал. 5, според която при обявяване на ревизионния акт за нищожен в резултат на съдебно обжалване се прилага чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.

С нова ал. 3б на чл. 169 се определя, че с постъпила сума по сметката на публичния изпълнител за погасяване на предявени за събиране в НАП публични вземания до започване на принудителното събиране се погасява задължението, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането (ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.05.2021 г.) . Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.

Създаден е нов чл. 130а (ДВ. бр. 104), регламентиращ използването на надвнесени суми за погасяване на налични или бъдещи задължения. Когато в декларацията е посочено, че деклараторът желае надвнесената сума да служи за следващи погасявания по реда на чл. 169, ал. 4 и/или по сметката за принудително събиране на публични вземания, органът по приходите в 30-дневен срок от подаване на декларацията може да отрази в данъчно-осигурителната сметка претендираната сума съобразно заявения вид задължения, като това се смята за плащане, постъпило на датата на отразяването. Промяната е отразена в новия образец на данъчна декларация.

Определен е редът за налагане на запор върху вземанията на длъжника по платежна сметка, открита при доставчик на платежни услуги, който не е банка.

Уреждат се въпросите за оттегляне на удостоверения относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателите и обжалването на това решение.

Въвеждат се санкции за неизпълнение на задължение за съхраняване на информация по чл. 38, като минималната глоба за юридически лица , нарушение на изискванията и срока за съхранение информация в електронен вид по чл. 38, ал. 3 е 3000 лева. Въведена е санкция за прилагане на СИДДО без основание.

Уреждат се и въпроси, свързани с електронните документи и др.

Промени в ЗАДС

Измененията засягат разпоредбата на чл. 22 от ЗАДС, свързана с прилагането на условията за възстановяване на платения акциз за етилов алкохол, вложен в производството на лекарствени и ветеринарномедицински продукти

Уредени са случаите, когато лицензираните складодържатели при изпълнение на определени условия могат да надвишават определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение (до 25 на сто).

Плащанията се правят по сметка на АМ, вместо по сметка на компетентното митническо учреждение (чл. 44).

Забранява се движението на освободени за потребление акцизни стоки от момента на извеждането им от данъчния склад или от обектите по чл. 56, ал. 1 до мястото на тяхната доставка и разтоварване без съпровождането им от хартиен екземпляр на регистрирания електронен акцизен данъчен документ или от оригинал на акцизния данъчен документ (нов чл. 101в).

В чл. 128 се създава нова ал. 5, относно определяне на мястото на извършване на нарушението във връзка със забраната за публикуване на обяви и съобщения, чрез които се предлагат за продажба акцизни стоки, както и отпадъци от тютюн (постоянен адрес или адрес на управление).

Останалите промени засягат поредността на погасяване на вземания, вземане на проби за лабораторен анализ, данъчния период при прекратяване на лиценз, въвеждане на територията на страната на върнати акцизни стоки и др.

Промени в ЗМДТ

Промените в местните данъци и такси са малко и по-голямата част бяха въведени по-рано през 2020 г. чрез изменения в Закона за туризма (ДВ, бр. 17 от 2020 г.) и промени в Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 71 от 2020 г.).

Освен това със ЗИД на ЗДДС бяха направени някои малки поправки. Първата засяга изискването за представяне на удостоверението по чл. 54а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Във връзка с проблеми при определяне на данъка при придобиване на МПС се допълват случаите, при които не се дължи посоченият данък, вкл. при тотална щета (чл. 44, ал. 4).

Декларация по чл. 14, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси за необходимите данни за определяне на данъка върху недвижимите имоти на новопостроена сграда завършена в груб строеж и на самостоятелните обекти в нея ;

Данъчна декларация по чл. 61р, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси за облагане с туристически данък

Промени в Закона за счетоводството

Промените са направени със ЗИД на ЗДДС (бр. 104) и ЗИД на ДОПК (бр. 105).

Те се отнасят до:

1. Срока на публикуване на годишните отчети (чл. 38), както следва:
– всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез ТР до 30 септември на следващата година;
– ЮЛНЦ – чрез регистър на ЮЛНЦ при Агенцията по вписванията при условията и по реда на ЗЮЛНЦ – в срок до 30 септември;
– останалите предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет, в срок до 30 септември на следващата година.
Ако тези предприятия не са осъществявали дейност, те подават декларация по образец до 30 юни, съответно пред Агенция по вписвания или в икономическо издание. ЕТ не подават декларация за липса на дейност.
2. Съдържанието и срока на нефинансовата декларация
В новата редакция нефинансовата декларация включва информация за екологични, социални и свързани със служителите въпроси, както и за борбата с корупцията и подкупите. Не се посочва изрично информацията за структурата на служителите по пол, възраст, образование, религия. Изисква се по-подробна оценка за рисковете и неблагоприятните въздействия. Доклад за информацията, изисквана за нефинансовата декларация, трябва да е достъпен до 30 септември, заедно с доклада за дейността.
3. Отчети на ЮЛНЦ
Направена е промяна, според която лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2020 г. до 31 декември 2020 г., публикуват в срок до 30 септември 2021 г. отчетите за 2017, 2018, 2019 и 2020 г.
4. Подписи (ЗИД на ДОПК)
С промяна на чл. 25 се регламентира, че при съставяне на годишните финансови отчети подписите по ал. 2 и 4 може да бъдат електронни подписи.

Тук ще добавим, че с промени в Закона за Търговския регистър, в сила от 1 януари 2022 г., е определено, че търговците по смисъла на ТЗ, включително ЕТ подават по електронен път заедно с данъчната декларация годишен отчет за дейността  съгласно чл. 20, ал. 5 от Закона за статистиката.

 

Прочетете още:

Преглед на данъчните промени за 2021 г. – първа част

Промени в ДДС относно е-търговията и вноса