Ако внезапно съглашение не доведе до формиране на временно правителство с мандата на БСП, дните на 45-тото Народно събрание изглеждат преброени. Вероятно президентът ще връчи мандат на третата партия след Гергьовден и седмица по-късно ще разпусне парламента. Изборите ще бъдат на 11 или 18 юли.*

В оставащите няколко пленарни заседания (с опция за извънредно заседание) парламентът трябва да се споразумее по промените в Изборния кодекс и най-много още три-четири спешни закона и решения. Усещайки това, депутатите вече се самолишиха от Великденска ваканция. Вероятно е да преминат към авариен режим да не формират редовни парламентарни комисии, освен вече избраните три.

Десетки законопроекти без обосновка

В същото време в Народното събрание вече са внесени около 70 законопроекта и редица проекти на решения . От тези законопроекти близо 30 са по социално-икономически теми. В това число пет са за промени в данъчните закони и три проекта предвиждат изменения в Кодекса за социално осигуряване. Налице са и два законопроекта за промени в Закона за мерките и действията при извънредно положение/извънредна обстановка. Повечето законопроекти идват от по-малките парламентарни групи, особено ИМВ. В същото време ГЕРБ стоят настрана от законотворческата активност, като са внесли само няколко дребни поправки – например, за възможността за заседания на ЮЛНЦ в онлайн среда и за рибарското селище „Ченгене скеле“.

Голяма част от тези изменения са опит да се поправят спорни решения на предходната власт – например, предложените от ДБ промени в ЗЗК, които отменят удължения мандат на комисията. Други са изпълнение на ключови предизборни обещания на съответните партии, например, законът за възрастните хора, който БСП постоянно опитва, законът за политическите партии (субсидиите) или законите, които се отнасят до промени в системата на съдебната власт (включително подкрепеното в комисия предложение за закриване на спецсъда и спецпрокуратурата, за която настоява „Да, България“). Има и няколко поправки, които могат да се гласуват бързо, тъй като засягат несложна материя и не са свързани с европейски разпоредби, а в същото време могат да се оправдаят като антикризисна мярка.

Да се концентрираме върху икономическите. В данъчната сфера най-силно внимание привличат две предложения, които предвиждат вдигане на прага за регистрация по ДДС (на ДБ и ИМВ). Подобен въпрос е поставян нееднократно и като цяло той се ползва с обществена подкрепа. Промяната би имала негативен ефект върху приходите (най-малко 40 млн. лева според по-ранна оценка на МФ). Поради тази причина се предвижда изменението да влезе в сила от 1 януари 2022 г., което е приемливо. Но е налице друга пречка, тъй като подобно изменение би представлявало нова специална мярка за дерогация по смисъла на ДДС Директивата. Ако промяната на прага почти със сигурност ще доведе до намаляване на приходите от ДДС и оттук оказва влияние върху върху собствените ресурси на ЕС, набирани от ДДС, България трябва да поеме ангажимент, че ще извърши изчисление на компенсацията в съответствие с Регламент  № 1553/89. Уреждането на този въпрос е ангажимент на правителството. По този начин не само актуализацията на бюджета, а и подобни проекти е трудно да бъдат прокарани без съдействие от администрацията.

В допълнение ИМВ предлагат да отпадне т. нар. данък Уикенд или по-конкретно чл. 6, ал. 3, т. 1 и чл. 9, ал. 3, т.1, тоест разпоредбите, които приравняват доставката на стока или услуга за лично ползване на възмездна доставка. Не се предлагат обаче изменения в останалите текстове, които са свързани с т. нар. данък Уикенд, например, правилата за корекция на ползван данъчен кредит. Облагането на личното ползване е изискване на ДДС Директивата, като България не успя да се възползва от дерогация. (Това е свързано с друг проблем, който трябва да се реши от следващия парламент – народните представители имат законодателна инициатива, но нямат капацитет да извършват анализ разходи-ползи, оценка на въздействието, а дори и обсъждания под формата на кръгли маси и подобни.)

Друга съществена промяна в Закона за ДДС е предложена от ДБ и предвижда възможност за софтуерна фискализация без физическо устройство – касов апарат. Освен това са предложени изменения в ЗДДФЛ (БСП), които предвиждат увеличаване на размера на данъчното облекчение за деца и то да се ползва на месечна база, както и необлагане на заплатите до 26 г. От БСП предлагат и промени в Закона за местните данъци и такси, които предвиждат безплтни детски градини.

Не е сигурно, че повишената законодателна дейност търси решение на най-наболелите проблеми, а не цели привличане на вниманието на потенциални гласоподаватели при задаващите се предсрочни избори. Но тъй като са притиснати от времето, народните представители – дори когато са водени от най-добри намерения  – възстановяват лошата парламентарна практика на гласуване на закони без достатъчни обсъждания и подготовка.

Силно впечатление прави, че повечето внесени законопроекти не са придружени от детайлна финансово-икономическа обосновка, като това се отнася и до данъчните проекти. В няколкото случаи, когато е направена оценка за въздействието върху държавния бюджет, разходите са значителни – например, БСП оценяват промяната в ЗДДФЛ на 648 млн. лева. Според премиера в оставка Бойко Борисов предложенията на депутатите биха стрували милиарди левове, което е завишена оценка.

Допълнителни бюджетни разходи. А икономии?

В дългия списък обаче липсва един ключов законопроект – за актуализация на бюджета, какъвто проект може да внесе единствено правителството. То обаче не иска да го направи, за да може да прехвърли вината за евентуален допълнителен дефицит на своите наследници. При връчването на мандата на ИТН президентът Румен Радев коментира, че между всички предложения, които постъпват и се разглеждат от 45-ото Народно събрание, липсва най-важното: „Правителството в оставка продължава да не внася предложение за актуализация на бюджета и лишава българските пенсионери, гражданите и бизнеса от подкрепа в случай, че се разпусне Народното събрание и се назначи служебно правителство“.

През последните дни за актуализация призоваха бизнес организации, синдикати и икономисти. БСП дори предлага парламентът с решение да задължи правителството в оставка да внесе актуализация. Финансовият министър Кирил Ананиев обаче бе уклончив пред парламента на 21 април, а седмица по-късно, по време на редовното правителствено заседание в жилището на премиера Бойко Борисов той реагира нервно на упрека на президента за парираната актуализация. По думите му всички разходи в бюджета са финансово осигурени, а плащанията за заетите на първа линия са осигурени за май и юни. Ананиев посочи още, че правителството предстои да одобри 240 млн. лв. за социално-икономическите мерки на кабинета в подкрепа на семействата и бизнеса, без да уточни източника на финансиране. В същото време, за да не бъде обвинявано за прекъсването на вече приетите за базови мерки в подкрепа на бизнеса и хората, правителството започна да твърди, че е в опозиция и провежда заседанията си почти нелегално в дома на премиера.

Председателят на бюджетната комисия Георги Ганев обаче коментира, цитиран от Дневник, че „към момента сякаш не изглежда, че служебното правителство може да се озове в невъзможност да изпълнява закона за бюджета в този му вид“. Ганев отчита практиката да се осигуряват средства за допълнителни плащания за сметка на преструктуриране на разходи. Това може да се прави само до определен размер и може би няма да е възможно ако парламентът приеме част от предложенията за нови помощи за бизнеса и домакинствата. Политизацията на дебатите за бюджета отклониха вниманието от по-полезната дискусия за оптимизиране на разходите на правителството. Актуализацията на бюджета трябва да включи и мерки за преструктуриране на разходите, включително съкращаване на разходите за персонал и издръжка на администрацията. Ако това не бъде направено, е много вероятно наесен да се наложи увеличаване на тавана на дълга. По-точна прогноза е в зависимост от развитието на пандемията и от изпълнението на здравните разходи, за които няма достатъчно данни.

При всички сценарии въпросът ще застане остро в края на лятото, ако следващият парламент не успее да излъчи правителство. Анализ на Economix.bg разкри, че през първото тримесечие са похарчени 55% от предвидените разходи за справяне с пандемията, а част от мерките са така уредени, че би следвало да продължат и след юни. Други са разчетени да спрат най-късно до май-юни –  това е непопулярното решение, което сегашното правителство желае да прехвърли на служебното.

Спешни и необходими промени

Обикновено когато се избира кои предложения да се подкрепят с приоритет преценката се прави с оглед на два критерия – неотложност и необходимост. В случая със законопроектите, внесени в 45-тото Народно събрание, имаме негласен трети критерии – леснина и липса на противоречия. Това е така, тъй като този парламент не разполага с време за възлагане на професионални оценки, отчитане на всички гледни точки и дълги дискусии. Пример за бърз законопроект е предлаганото от ДБ изменение в ЗЗД, с което законната лихва се намалява до ОЛП+4 пункта за физически лица (и ЕТ?) и ОЛП+8 пункта за юридически.

До голяма степен приоритетите се задават от Covid-кризата и това насочва вниманието към мерки, които са свързани с нея. Внесени са два законопроекта за промени в закона за мерките и действията при извънредно положение и преодоляване на последиците, и двата от ИМВ в различни конфигурации. Единият предвижда от 1 май до 31 декември всеки пенсионер да получава доплащане от 50 лева. Вносителите са изчислили, че това би струвало 848 млн. лева. Те предлагат още за периода на извънредна епидемична обстановявка да не се налагат обезпечения и да не се предприемат действия за принудително събиране на публични вземания, установени след 13 март 2020 г., както и да не се начисляват лихви върху неплатени данъци до три месеца след отмяна на извънредната обстановка. Другият проект за изменения в извънредния закон предвижда помощи за самоосигуряващи се и МСП, субсидиране на заплатите в стартиращи предприятия, както и помощи за хора, които са изгубили работата си в резултат на пандемията. Този проект за промени ЗМДВИД, въпреки неясните условия и риска от дублиране с други мерки, засега е единственото предложение за ново уреждане на Covid-помощите.

Продължаването на мерките, които пенсионерите и бизнесът вече приемат за даденост, ще бъде най-голямо изпитание за парламента. Доплащанията за пенсионерите в размер на 104 млн. лева месечно, например, бяха осигурени до април. Но след изборите правителството в оставка гласува допълнителен трансфер от 104 млн. лева и за май. Какво ще се случи след това очевидно става политически въпрос. Добавката от 50 лева към ниските пенсии е нещо, с което пенсионерите вече свикнаха и трудно ще бъде отменена точно преди изборите от служебното правителство, без да предизвика недоволство. От друга страна, продължаването й от юни до края на годината предполага нови разходи в размер на 728 млн. лева. Допълнителен дефицит в подобен размер е невъзможен да се осигури чрез преструктуриране на разходи. Това може да се направи за месец, най-много два, след това ще е необходима актуализация на бюджета. Друг проблем са плащанията към бизнеса и прословутата мярка 60/40, която изтича през май. В бюджета са предвидени само 300 млн. лева за нея (сумите, разпределени през първото тримесечие, бяха предплатени през 2020 г.). Допълнителни средства би следвало да дойдат по линия на SURE, но по неизвестни причини българското правителство не е заявило тези средства. Economix.bg не за първи път се застъпва за прекратяване на тази програма, която изчерпва ролята си. Вместо нея трябва да се търсят нови решения, като постепенно акцентът се измества към субсидии за преструктуриране на засегнатите компании и мерки за адаптиране за работа в пост-Covid условия.

Преструктурирането на мерките за Covid-19 обаче не е по силите на сегашния парламент. Още повече, че  мерките в подкрепа на бизнеса, така и доплащанията за пенсионерите бяха планирани доста грубо и критериите се нуждаят от прецизиране и повече справедливост. По отношение на пенсиите това би следвало да се направи чрез установяване на трайни правила за преизчисляване на пенсиите и отделяне на социалните плащания за бедните възрастни хора от пенсионните плащания. В този смисъл са внесените проекти за изменение на КСО, които предвиждат преизчисляване на пенсии, отпуснати до 2017 г. (БСП) или до 2020 г. (ИМВ). Времето обаче не е достатъчно за тяхното приемане, а необходимият ресурс – 1 млрд. лева не е осигурен в бюджета. Поради тази причина може да се гласуват само промени в Закона за мерките и действията по време на извънредно положение/обстановка, с които да се уреди преходен режим до намиране на трайно уреждане. Това например, може да включва продължаване на доплащанията за пенсионери и за м. юни юли, за което служебното правителство сравнително лесно ще осигури средства чрез преструктуриране. Отделно може да се възложи на МТСП, НОИ, МФ или друг орган да разработят варианти за преизчисляване на пенсиите и да ги обсъдят със социалните партньори, така че следващият парламент да може да вземе това решение веднага след конструирането си през юли (като разликата се превежда заедно с пенсиите за септември). По този начин дебатът ще се пренесе на експертно ниво и ще се избегнат опитите за политизиране и купуване на гласове с добавките от 50 лева. Подобно е предложението на ИМВ, с тази разлика, че то предвижда запазване на фиксираната добавка до края на годината, като преизчисляването на  пенсиите да влезе в сила от 2022 г.

В обобщение: нито разходът за продължаване изплащането на пенсионните добавки, нито нови помощи за засегнатите от пандемията бизнеси са възможни без актуализация на бюджета. Формулирането на справедливи кретерии и  в двата случая е дори по-трудната задача. Единственото, което може да направят политическите сили е първа крачка – да зададат целите и задачите на институциите, които в определен срок да предложат експертни решения.

  • Допълнение: Президентът връчи мандат на БСП на 5 май, която веднага го върна. Изборите най-вероятно ще бъдат на 11 юли, а парламентът ще бъде разпуснат около 11 май.