Началото на годината е време за прогнози. В съответствие с преобладаващите мрачни настроения в света повечето икономисти предполагат забавяне на българската икономика. Но УниКредит Булбанк, чиито икономически екип в миналото се отличаваше с едни от най-точните анализи, прогнозира ускоряване на растежа. Зад тези разминавания стоят различни фактори. Въпросът, накратко, е дали увеличеното харчене от бюджета ще е достатъчно да компенсира изчерпването на растежа и влошаването на условията за външните пазари.

Ето и подробностите:

През деветте месеца на 2018 г. икономическият ръст бе под 3.5% (3.6%, 3.4%, 3.1% през съответните тримесечия). Очертава се шеста поредна година с растеж, но той с 99.9% сигурност ще е по-слаб отколкото през 2016 и 2017 г. НСИ ще обяви първите данни за четвъртото тримесечие на 14 февруари.

БНБ в оценката си от последния Икономически преглед (на база данни от първото полугодие) допускаше ръстът на БНБ да надхвърли 4% в началото на настоящата година. Увеличението на доходите допринася за ръст на потреблението, се казва в прогнозата.  БНБ също очакваше ръст на инвестициите през последното тримесечие на 2018 г. и началото на 2019 г. поради високото натоварване на мощностите, ниските лихви и рентабилността на предприятията.

В края на 2018 г. МФ публикува актуализирана средносрочната прогноза за 2019 г.-2020 г. , в която запазва относителен оптимизъм за икономиката през настоящата година. Правителството очаква слабо ускоряване на растежа – от 3.6% през миналата година на 3.7% през настоящата. Основната причина ще бъде увеличаването на публичните разходи, като общо частните и публичните инвестиции ще се увеличат с 9.5% спрямо 2018 г. (за която прогнозата е за 8.9% ръст – не е сигурно дали ще се изпълни). Крайното частно потребление ще понижи приноса си за растежа, но публичното потребление ще нарасне. Отрицателният принос на нетния износ ще се увеличи от -1.8% до 2.4% – заради ръст на вноса и по-слабо нарастване на износа.

В този дух е и прогнозата на Уникредит Булбанк. След като през 2018 г. бъде достигнат реален годишен ръст на БВП от 3.5%, банката очаква процесът на икономическа експанзия да увеличи скоростта си до 3.9% през 2019 г. Това ще се дължи на изчерпване на някои от факторите, които забавиха икономиката през миналата година, както и на увеличеното харчене от бюджета. В първата група се посочват тежкия спад на износа на стоки за Турция, но и по-високите цени на енергийните суровини и най-вече по-слабата от очакваната реколта на някои селскостопански култури в резултат на засушаването . Банката очаква ръстът през 2019 г. да бъде подкрепен от умерена фискална експанзия в комбинация с известно нарастване както на частните, така и на публичните инвестиции. Забавянето в еврозоната обаче ще продължи да тежи върху растежа и ще доведе до неговото забяване през 2020 г. до 3%, смята банката.

Световната банка обаче понижи прогнозата си за България за 2018 г. и очаква сериозно забавяне през целия период до 2021 г. Според нея през миналата година икономиката на страната вероятно е нараснала с 3.3% (при 3.8%, прогнозирани преди половин година), а през настоящата ръстът ще се забави до 3.1%, а през следващите две – до 3%, съответно 2.8%. Причините за това са свързани със забавянето в еврозоната и недостига на работна ръка.

Според една широко цитирана прогноза на френската Euler Hermes, която отскоро има офис у нас, ръстът на българската икономика през 2018 г. е спаднал до 3.2%, а през настоящата година ще се забави до 3%. Интересно е, че оценката стъпва на неточни исторически данни (например, ръст на БВП през 2017 г. с 3.6%, а той беше 3.8%). Тази прогноза обяснява забавянето на икономиката с влошаване на българския износ, който още през миналата година е изпитал неблагоприятните ефекти от фискалната криза в Турция (по-скоро обезценяването на лирата) и двойното понижение на износа за Русия заради санкциите (всъщност базов ефект; освен това износът за Русия е по-малък от експорта за страни като Австрия, Унгария или Македония). Затова нетният принос на износа през миналата година е бил минус 4.4%. Освен това прогнозата е изградена на предположението, че ръстът на инвестициите ще се забави рязко – от 7.7% през миналата година на 5% през 2019 г.

Как да се ориентираме във всичко това и кой фактор ще надделе?

Влошаването на външната среда е безспорно. През третото тримесечие БВП на ЕС се понижи до 1.9% на годишна база (за първи път след 2016 г. под 2%). ЕЦБ прогнозира, че ръстът в еврозоната през цялата 2018 г. ще бъде също толкова – 1.9%, което се дължи както на забавяне на вътрешното търсене в някои страни, така и на една специфична причина (по-специално през третото тримесечие) – някои автопроизводители, специално в Германия, преминаха със забавяне през хармонизираната в глобален мащаб процедура за изпитване на леки превозни средства (WLTP). Това косвено засяга и България. ЕЦБ твърди, че е временно. Според оценката й въпреки благоприятните условия – разхлабване на фискалната политика, ръст на жилищното строителство, увеличаване на богатството на домакинствата, благоприятни условия на пазара на труда (последните данни на Евростат показаха спад на безраотицата), увеличени печалби и инвестиции, от 2018 г. са налице и фактори за забавяне – „подкрепата от страна на външното търсене към еврозоната да бъде по-слаба, а финансовите условия – малко по-неблагоприятни.“

Банката очаква, че през тази и следващата година ръстът на БВП на еврозоната ще се забави до 1.7%. Това ще се дължи на недостига на работна сила и изтеглянето на паричните стимули (в прогнозата не пише изрично очаквано увеличение на лихвените проценти). Първото увеличение на лихвените проценти в края на годината до голяма степен ще зависи от това дали ще се материализират рисковете за слабите звена на еврозоната като Италия.

Фискалните стимули у нас също са безспорни. Както пише в доклада на Уникредит Булбанк „Сред планираните за 2019 г. мерки с най-силен стимулиращ ефект по отношение на вътрешното търсене се очаква да бъдат увеличаването на разходите за инфраструктурно строителство и увеличаването на заплатите в бюджетния сектор.“

Увеличаването на бюджетните заплати създава натиск за увеличаването им и в частния сектор, в допълнение към дефицита на кадри. Според проучването на БСК половината работодатели планират увеличение на заплатите. Година по-рано този процент бе 60 на сто.

Фискалната експанзия следва да се оценява на нетна база. През 2017 г. правителството спести значителна част от парите, които изтегли от икономиката под формата на данъци, докато бюджетният излишък през миналата година бе символичен (свидетелство за по-разхлабена фискална политика). Поради творческото прилагане на Закона за публични финанси обаче не трябва да оценяваме степента на фискална експанзия само чрез дефицита. Това е така, тъй като почти 2% от БВП бяха спестени през миналата година, въпреки че се водят изхарчени (чрез сметката за чужди средства, където са парите за АМ „Хемус“). Тези пари всъщност се прехвърлят за 2019-2020 г., което е равнозначно на допълнителен фискален стимул.

С наближаването на края на програмния период ще се увеличат разходите по европроекти, което е предпоставка за ръст и на инвестициите. За това допринасят и увеличеното натоварване на производствените мощности, ръстът на кредитирането, а в някои фирми – и недостига на работна ръка.

Въпреки че ръстът на цените на жилищата започна да се забавя, все още има потенциал за нарастване на сградното строителство. Като цяло обаче растежът в икономиката ще продължи по-скоро по инерция, тъй като освен правителствените проекти няма да има значим генератор на увеличено търсене.

През ноември ръстът на кредитите за бизнеса и домакинствата надхвърли 8%. Това е много далеч от предкризисните 50-60%, но все пак темпът при домакинствата е на най-високи нива от 2008 г. насам, а при бизнеса – от 2012 г. Тази инерция ще се запази поне до средата на годината, когато се очакват по-ясни индикации за движението на лихвите, както и  стрес-тестовете на шест банки, които се провеждат по по-строга методология от ЕЦБ и едва ли ще повторят резултата от 2016 г. Освен това се очаква да продължи процесът на консолидация в банковия сектор, което може да направи институциите по-консервативни.

Според анализа на Булбанк „предвид предстоящите стрес-тестове и вероятността регулаторите да прибягнат до мерки за ограничаване предлагането на някои категории кредити, чието време и мащаб е невъзможно да се прогнозират с прецизност от днешна гледна точка, растежът на кредитите едва ли ще се ускори през 2019 г. и така ще престане да способства и за ръста на БВП.“

Но се натрупват други фактори, които не ни правят оптимисти за силен растеж на икономиката. Говорейки за износа, например, трябва да имаме предвид положителния принос на търговията с услуги в последните години. Заслугата е главно на туризма и международния транспорт. Неблагоприятно развитие на гласуването по пакета Мобилност може да ограничи позициите на българските превозвачи на европейския пазар. Макар евентуалното влизане в сила да е след две години, това може да ограничи инвестициите на сектора още сега.

Началото на годината бе свързано с множество блокажи, дължащи се на проблемни регулации и лошо планиране на публични услуги. Лошото функциониране на енергийната борса и фалстартът с винетките са такива примери. Сериозно напрежение за малкия бизнес (ако не бъдат направени промени) ще донесе и прилагането на Наредба Н-18. Това може да ограничи ръста на електронната търговия по начин, който ще неутрализира влиянието на принудителните инвестиции във фискални устройства и софтуер.

Повечето задържащи фактори са свързани с по-дългосрочни процеси. През последните месеци ясно се вижда, че икономиката достига предела на екстензивното разширяване. Безработицата достига най-ниско ниво за последните 10 години и близо до дъното, съдейки по все по-трудното намиране на работници и факта, че множество нови инвестиции вече се насочват към досега подценяваната Северозападна България (макар да не са правени  оценки за естествената й норма). МФ оценява възможното увеличение на заетостта през следващата година на 0.3% – символично. Възможното увеличение на заетостта на капитала също не е голямо, като имат предвид данните за натоварване на производствените мощности. В средносрочната прогноза на МФ се твърди, че увеличаването на потенциала на икономиката ще се случи благодарение на ръста на общата факторна производителност. Това обаче предполага инвестициите, включително от еврофондове да не се планират само заради усвояването на средства.