борси

Световните борси отново бяха разтърсени от разпродажби, а над световната икономика надвиснаха тъмни облаци.

Този път епицентърът бе в Америка. Широкият индекс S&P 500 загуби 2.06% в четвъртък, падайки до  тримесечно дъно. Преди това в сряда индексът загуби 3.29%. Подобни разпродажби имаше през февруари, но борсите успяха да ги преодолеят. Дали този път е различно?

В основата на спада стоят опасения за ефектите от търговските войни и забавянето на световната икономика, лоши прогнози за корпоративните печалби през последното тримесечие на годината, както и ръста на доходността на американските ДЦК. Все пак напрежението около американо-китайските търговски отношения вероятно ще отслабне, тъй като се очаква САЩ да не обяви Китай за валутен манипулатор. Китайските борси, където спадът през седмицата доближи 9.5%, показаха възстановяване в петък.

Но Тръмп винаги може да пренасочи вниманието си към Европа и не са малцина тези, които се страхуват, че ще наруши търговското примирие, договорено с Жан-Клод Юнкер.

Спадът на акциите контрастира на повишението на доходността на ДЦК в САЩ. Все пак в последните дни търсенето на сигурност повиши цените на американските ДЦК, което доведе до спад на доходността им.  За 10-годишните ДЦК тя падна до 3.15%, отстъпвайки от седемгодишния връх от 3.26%, който бе достигнат във вторник поради опасения за инфлацията.

Преди два дни МВФ за първи път от две години насам понижи прогнозата си за световния растеж. Според ревизираната прогноза световната икономика ще отбележи ръст от 3.7 на сто тази година, колкото през миналата. Икономиката на САЩ ще продължи да расте по-бързо от тази на Европа, но ефектът от данъчните стимули ще отшуми. Американската икономика ще нарасне с 2.9 на сто тази година, но ръстът ще се забави до 2.5 на сто догодина.

Поскъпването на петрола усложнява както преследването на по-висок растеж, така и овладяването на инфлацията. На 3 октомври Брент достигна четиригодишен рекорд, като надхвърли 86 долара и макар да остъпи от това ниво, все още е над 80 долара за барел.

Това отново обръща вниманието към централните банки. Растящата инфлацията, редом с намаляващата безработица и все още силният растеж, дадоха основания на Федералния резерв да продължи да повишава основната лихва. Повечето икономисти, анкетирани от Wall Street Journal, очакват още едно повишение до края на годината и три през 2019 г.

За американския президент Доналд Тръмп обяснението за спада на борсите бе просто: Федералният резерв полудя, написа той в Туитър, копирайки стила на турския президент Реджеп Таийп Ердоган. (Помните, неговата фиксация върху поддържането на по-ниски лихви попречи на турската централна банка да овладее навреме кризата, ожесточила се след спора по повод на американския пастор – който впрочем ще бъде освободен в петък.)

Всъщност Фед е сред малкото основни централни банки, които продължават да затягат паричната си политика. Тя вече извърши осем повишения на основната си лихва от края на 2015 г. насам, път, на който ЕЦБ ще стъпи едва след година. А междувременно Китай разхлаби паричната си политика.

Това води до засилване на долара и заедно с ръста на доходноста на американските ДЦК обръща капиталовите потоци към Америка. Поскъпването на долара затруднява изплащането на дългове в развиващите се страни, както става в Турция, където хиляди предприятия се изправиха пред фалити. Тази седмица към развиващите се страни, които бяха принудени да поискат помощ от МВФ, се добави и Пакистан.

Забавянето на развиващите се страни обаче носи и спад на световнто търсене, което рано или късно ще се отрази и на развитите.

Еврозоната, чийто ръст според МВФ ще се понижи до 2%, в допълнение е поставена на изпитание поради желанието да италианското правителство да харчи повече, отколкото дългът му от 132% от БВП позволява. Краят на програмата за количествени облекчения на ЕЦБ, по която се изкупуват ДЦК включително на Италия може да доведе до ръст на разходите по обслужване на дълга на Италия, който да се окаже неуправляем. Хаотичният Брекзит може да се окаже друго изпитание.

Големият проблем е, че бавното възстановяване от кризата не позволи на централните банки, особено ЕЦБ да възстановяват амунициите си, с които да противодействат на следваща рецесия. При това положение, дори умерено забавяне на икономиките може да има тежки последици.