пенсионери

Публикуваната от Министерството на труда и социалната политика прогноза за изплащаните пенсии от универсалните пенсионни фондове тласна дебата за бъдещите пенсии и осигуровки встрани. Вместо да предложи на публиката възможност за информиран избор между варианти за пенсиониране, концепцията предизвика единствено коментари  за това колко малко пари ще ни осигурят пенсионните фондове.

Не е ново откритие, че комбинацията от много числа и идеологически предразсъдъци може да удави всеки опит за смислена дискусия. А пенсионната реформа разпалва повече страсти дори от данъците, защо  данъците все пак подлежат на корекция и са по-ясни. В тези спорове, разбира се, има колкото съображения за справедливост и икономическа ефективност, толкова и чиста проба егоизъм – от единия или другия вид. Всичко това бе предвидимо.

Министерството на финансите, което е автор на разчетите, довели до заглавия “До 30 лв. “втора пенсия” за половината пенсионери”, едва ли е изненадано от силния им отзвук в една среда, която все повече губи способността си за критично възпроизвеждане.

Но зад символичната втора пенсия, която се полага на част от осигурените, изглежда се крие много по-голям проблем. На повърхността той е представен като дилемата пожизнена или срочна пенсия, но сметките на правителството разкриха и нещо друго.

Невъзможната комбинация – пожизнена пенсия с наследяване

Така нареченият избор между срочна и пожизнена пенсия не е изненада. Писах,че нещата ще стигнат дотук още през 2016 г., когато МФ лансира (а после се отказа) т.нар. национализация на пенсии. Оттогава проблемът се върти все около тази дилема, като периодично се сменят драматичните заглавия.

В документа на МТСП сега се повтаря с малко повече подробности това, което министерството вече обясни при първото представяне на концепцията си за фазата на изплащане на пенсии. Тази концепция акцентира на това, че е невъзможно едновременно да има пожизнена пенсия и да се запазят индивидуалните партиди, така че пенсията да се наследява. Това е така, тъй като, ако има индивидуални партиди и пожизнена пенсия наследниците на тези, които почиват преди да са изчерпали средствата, получават остатъка. Но тези, които живеят по-дълго от очакваната средна продължителност на живота, ще трябва да разчитат на резервите на пенсионните фондове, за да получават пенсия в последните си години. Затова пожизнена пенсия означава общ пул, според концепцията.

Вариантите, според МТСП, са три – еднократно изплащане на натрупаната сума, програмирани тегления – тоест срочно плащане на натрупаните средства на части, като пенсиите могат да варират в определен диапазон или, трето, пожизнени пенсии, които не се наследяват. Еднократното изплащане и сега е предвидено, ако натрупаните средства са малко. Тогава, ако се получава пенсия до 20% от социалната пенсия за старост, сумата се изплаща наведнъж или разсрочено. Социалната пенсия от 1 юли тази година е 121 лв., а минималната (за лицата, които имат стаж) – 207 лв. Ако през 2022 г. социалната пенсия достигне 135 лв., то прагът става 27 лева.

В новата концепция, тези идеи са доразвити, като са представени подварианти, тоест повече възможности за избор. Този избор в първия вариант на концепция бе поставен в зависимост от натрупаната сума, заради което МТСП понесе критики.

Еднократно плащане

Министерството уточнява, че сумата има значение, ако натрупаните средства са недостатъчни за изплащане на срочна или пожизнена пенсия в минималния размер. По-конкретно, предложението е за „праг на същественост за минималния размер на месечната пожизнена пенсия, изплащана от УПФ в размер на 20 % от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст (обърнете внимание, че в сравнение със сегашното положение, това означава праг от около 48 лева, тъй като минималната пенсия е по-висока от социалната).

По-нататък в концепцията обаче (в раздела за Програмирани плащания) по малко неясен начин се определя възможност за пожизнена пенсия, която се изплаща на по-големи интервали, в случаите, когато натрупаната сума е недостатъчна (записано е под 20%, но е възможно да е техническа грешка). Посочва се, че и тогава е възможно да има изплащане на пожизнена пенсия, която “трябва да се изплаща с честота, гарантираща размер на единичното плащане не по-малък от 20% от минималната пенсия”. Добре е да бъде уточнено дали се имат предвид примерно пожизнена пенсия, изплащана на тримесечие, или са допуснали грешка и са искали да кажат при сума, гарантираща под 50% от минималната пенсия.

По отношение на пожизнените и срочните (програмирани тегления) са предложени някои нови моменти в сравнение с първата концепция.

Пожизнена пенсия

Изрично се определя, че пожизнената пенсия е солидарна, като натрупаните средства в индивидуалната партида на осигуреното лице се прехвърлят в специално обособен общ фонд (общ пул, фонд за изплащане на пожизнени пенсии – ФИПП). В общия пул се прехвърля по-голямата от двете суми:
– натрупаните средства/акумулираната сума в индивидуалната партида (ИП) към датата на пенсиониране по текуща стойност на дела или
– брутната сума на постъпилите осигурителни вноски и трансферирани от НОИ, „Сребърен фонд“ или други УПФ средства към индивидуалната партида на лицето (ако е местило партидата си).
Това според мен на практика означава, че капиталът, от който се изчислява пенсията, не може да е-помалък от  под вноските, направени през годините (например, в резултат на отрицателна доходност и начислените такси). Пенсионният фонд гарантира сумата с резервите си.

Програмирани тегления (Срочна пенсия)

В този случай се запазва индивидуалната партида и пенсията се изплаща за определен срок, който не е по-малък от 5 години. Липсва предвидената по-горе гаранция, че натрупаните средства няма да са по-малки от брутната сума на постъпилите вноски.

Сумата на срочната пенсия зависи от размера на натрупаните средства, честотата, срока. Но отново присъства уговорка, свързана с размера, което означава, че пенсионерите с високи доходи не могат да изберат този вариант. (“Осигуреното лице може да избере срок за програмираното изплащане така, че единичният размер на пенсионното плащане да е не по-малък от 10% от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1 от КСО и не по-голям от 50% от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1 от КСО.”) Това изречение се нуждае от обосновка, тъй като не кореспондира с останалите мотиви и разяснения.

Освен това се предвиждат две хибридни възможности за избор:

Пожизнена пенсия с гаранции за наследниците на пенсионера. Това означава да се предвиди гарантиран срок на изплащане (5, 10, 15 години), по време на който наследниците на получават сумата (или настоящата стойност – концепцията не уточнява, а това може да е съществена разлика) на дължимите до края на този срок пенсии. Ако лицето почине след гарантирания срок, не се изплаща нищо.

Комбинирана пенсия. Това включва програмирано теглене с определен период на изплащане, което след това преминава в пожизнена пенсия. Програмираните тегления се изплащат за определен срок, а оставащият пенсионен капитал се използва за изплащане на пожизнена пенсия до края на живота на пенсионера (но не по-малко от 20% от минималната пенсия).

Както се вижда концепцията оставя много неясни, без които трудно може да се оценят намеренията на правителството. Според мен например е несправедливо пенсионните фондове да гарантират главницата само на избралите да получават пожизнена пенсия.

Защо толкова ниски пенсии?

Въпросът за 30-те лева напълно заглуши темата за архитектурата на избора между вариантите за пенсиониране. Този въпрос не е маловажен, но той има повече от един отговор. Начинът на управление на средствата в универсалните фондове и фактът, че таксите особено в годините на финансовата криза изядоха доходността, е само част от обяснението.

Защо на повечето пенсионери се падат по 30 лева? Директен цитат от концепцията:
“Официалните данни на Комисията за финансов надзор показват средни натрупвания към края на 2017 г. в партидите на лицата, родени между 1960 и 1965 г., в размер на 3637,38 лв. Тези суми са сравними с натрупванията, които би имало лице, осигуряващо се от 2002 г. без прекъсване върху доход между минималната заплата и средния осигурителен доход за страната. Например лице, получавало заплата в размер на 220 лв. през 2002 г. и текуща заплата от 655 лв. би акумулирало сума в индивидуалната партида в УПФ в размер на 3623 лв. За целите на оценката е използвана средноаритметичната доходност на УПФ, постигната в периода 2002-2017 г. За това осигурено лице очакваното натрупване към момента на пенсиониране (ако е мъж, роден през 1960 г. – 2024 г.) би било 8845 лв. Следва да се подчертае, че натрупвания от този порядък биха осигурили пожизнена пенсия в размер по-малък от 50 лв. месечно, което към днешна дата представлява не повече от 25% от размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО.
Направеният анализ на структурата на осигурените в УПФ лица показва, че 70% от родените между 01.01.1960 г. и 01.01.1965 г. се осигуряват върху доходи под средния осигурителен доход за страната. Това означава, че за 70% от пенсиониращите се в периода 2021 г. – 2027 г. натрупванията в УПФ към момента на пенсиониране не биха осигурили пенсия в размер от 50 лв. Нещо повече – 55 % от първите кохорти пенсионери биха получили пенсия в размер, ненадхвърлящ 30 лв. (през 2021 г. или следващите години). Всички тези лица са осигурявани на доходи между минималната работна заплата и средния осигурителен доход за страната в периода 2002 г.-2017 г. Голяма част от тях имат и неритмични постъпления на вноските в УПФ, а за някои лица дори липсват такива.
Едва 20% от лицата в първите кохорти пенсионери ще могат да разчитат на пенсия в размер между 50 и 100 лв., което представлява между 25% и 50% от настоящия размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО. Това са осигурени лица, които към края на 2017 г. имат натрупвания в индивидуалните си партиди между 4600 лв. и 10 000 лв. Останалите 10% от пенсиониращите се в първите години, ще могат да разчитат на пожизнена пенсия от УПФ с размер по-висок от 100 лв. (или между 50% и 150% от настоящия размер на минималната пенсия по чл. 68 от КСО).”

В концепцията има и таблица, от която се вижда, че жена, която се е осигурявала на минималния доход ще се пенсионира през 2021 г. с пенсия от УПФ в размер на 23 лева, съответно мъж, осигуряван на минималния доход ще може да разчита на 35 лева от 2024 г. нататък.
Жена, която се е осигурявала на средния доход, ще може да се пенсионира през 2021 г. с пенсия от 43 лева, а мъж със среден доход ще взема 65 лева от 2024 г. нататък. И за двамата сумите от УПФ ще растат при по-късно пенсиониране, което се дължи на факта, че ще имат повече години в УПФ (Жена, която се пенсионира през 2021 г. ще има максимум по-малко от 20 години вноски в УПФ, докато през 2024 г. те вече доближават 23 години, съответно натрупаната сума е по-голяма). Съответно колкото по-късно се пенсионира човек, толкова повече ще се намалява пенсията му от ДОО, един тънък момент, на който и тази концепция не дава отговор.

От Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване възразяват категорично на изчисленията на министерството. Според тях не е редно да се изчислява среден размер на пенсия от всички, които някога са правили вноски, дори и 2 лева, колкото беше минималната вноска в началото на осигуряването в УПФ през 2002 г. Според Даниела Петкова, изпълнителен директор на ПОК “Доверие”, ако се вземат само хората, които ще имат право да получат пенсия, ще започнат с минимална пенсия 69,82 лв. за септември 2021 г. (става дума за жените, родени след 1960 г.). Ако става въпрос за мъже, те ще започнат да попучават пенсия три години по късно, 2024 г.  и най-ниската пенсия ще бъде 95 лева. Тоест тя изключва лицата с недостатъчно средства по партидите (цялото изказване пред БНР е тук)

Но проблемът е, че лицата с ниски вноски изглежда са повече от половината от всички лица, които имат партиди. За това има най-малко две причини. Първата са ниски официални доходи (70% са декларирали под средния осигурителен доход), а втората – неритмични вноски, най-вече поради емиграция и безработица.

>>Вижте и тази статия за лицата с ниски доходи

МФ и МТСП не обявяват официално колко са хората, които се осигуряват на минимална работна заплата, разполагаме само със спорадични или косвени данни. По думите на Петкова се губи един милион души. Това е разликата между 3.7 милиона души, които имат партиди в пенсионните фондове (виж тук ), и 2.8 млн. души, колкото са осигурените по данни на НОИ (но това са всички осигурени, включително тези, които не правят вноска за втора пенсия – виж тук). Лицата с прекъсвания на осигуряването през годините обаче са повече от 1 милион, тъй като и сред работещите в момента има хора, които са били дълго време безработни или в чужбина (освен че не всички осигурени в момента са осигурени и в УПФ). Данните на НОИ не ни казват каква част от общо 3.8 млн. души, за които са разкрити партиди, имат големи прекъсвания в осигуряването. Налице е и друга причина за ниските натрупвания – по данни за 2015 и 2016 г. , общо около 100 000 души – работещи само на граждански договори (без самоосигуряващи се) и земеделски производители, правят вноски средно върху 300 лв., тоест под минималната месечна работна заплата. На каква пенсия могат да разчитат те е реторичен въпрос.

Тези две причини не се отнасят само за УПФ, те се отнасят и за НОИ, тъй като вноските в държавния и частните фондове, общо взето, се правят върху едни и същи доходи (или липсват такива). И това е по-големият проблем, защото той означава, че държавният бюджет ще бъде изправен пред трайни дефицити.

Благодарение на повишаването на пенсионната възраст и вдигането на осигурителните вноски дефицитите на НОИ ще бъдат стабилизирани докъм 2040 г., след което ще започнат отново да растат, за да достигнат 6.8% от БВП (според официалната прогноза). Но това изглежда прикрива сериозен проблем с хората, които няма да могат да се пенсионират и ще останат да тежат на държавния бюджет или близките си.

С малко обратни калкулации се вижда, че ако 55% от осигурените формират пенсии под 30 лв. и тези 30 лв. са равни на средно 20% от пенсията от ДОО, то за 55% от осигурените, родени след 1960 г., основната пенсия от ДОО се полага да бъде около 150 лв.* Тя няма да може да достигне дори минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен ако няма политическо решение а дотирането й. Вероятно поради липса на стаж мнозина изобщо няма да имат шанс да се пенсионират и ще чакат да бъдат изпълнени условията за социална пенсия, която е доста по-ниска.

Това е, без преувеличение, социална бомба. Помислете и за следното – въпросната пенсия от 30 лева е формирана на база вноски, правени след 2002 г., а преди това работата на черно бе доста по-разпространена.

Смущаващо е, че няма достатъчно информация по тези въпроси, поради което и горните числа са приблизителни.

На този фон част от обичайните спорове за предимствата на държавното и частното начало бледнеят. Но тази година те се разиграват в интересен контекст. До края на тази година, по изключение, жените, на които първи им предстои да започнат да получават средства от УПФ могат да прехвърлят средствата си от частните фондове към ДОО. Не е случайно, че фондовете реагираха толкова остро на твърдението, че повечето от тях ще получат по 30 лева втора пенсия.

През есента също така изтича 10-годишният период, за който бяха замразени средствата в Сребърния фонд, предназначен да подкрепи устойчивостта на пенсионната система. В него са натрупани 2.9 млрд. лева, които от 2016 г. насам се олихвяват с отрицателна лихва (тя се плаща на БНБ за сметка на държавния бюджет). Скорошно изказване на финансовия министър Владислав Горанов в отговор на депутатски въпрос навежда на мисълта, че фондът може да стане оперативен много преди да настъпи далечното бъдеще. Въпреки че очакваме по-големи изпитания за държавното обществено осигуряване след 2040 г., Сребърният фонд няма да е достатъчен да реши този проблем, казва финансовият министър. “Още от самото създаване на Фонда, целейки намаляване на разходите за труд, ние намалявахме осигурителните вноски последователно през годините и гарантирахме, че Фондът на държавното обществено осигуряване ще бъде на дефицит. В този смисъл поддържането на дефицит в държавното обществено осигуряване и финансирането му със заемен ресурс, защото дефицитът се финансира със заем или приватизация, и същевременно, държането настрани на едни блокирани целеви средства е донякъде неоправдано от гледна точка на общата логика на управление на държавния ресурс.
Не искам да казвам, че Фондът е безсмислен, но той може да гарантира в дългосрочен план изплащането на пенсиите или подпомагането на финансирането на дефицита в държавното обществено осигуряване в относително лимитиран аспект”, заяви Горанов в парламента.

И нека не забравяме, че Сребърният фонд също бе в центъра на кампанията за прехвърляне на средства от УПФ към Държавното обществено осигуряване през 2015 г. Така, твърдеше тогава финансовият министър, могат да се запазят индивидуалните партиди на лицата, които се прехвърлят от УПФ към ДОО. Днес този дебат, както и много други, сякаш са забравени.

Сребърният фонд би могъл да послужи за краткосрочни цели и сега вероятно изкушението за това е голямо. Но дългосрочните проблеми ще останат отворени.

Тези проблеми, част от които прозират и от настоящата концепция, са:

  • Значителен брой лица, който няма да могат да се пенсионират при нормални условия – поради това, че са били продължително безработни, работили без договор, били са в чужбина, крили са доходи и прочие;
  • Продължаваща неяснота за начина на изчисляване на пенсиите от УПФ, както и в случаите, когато е упражнен избор с прехвърляне на партида в ДОО. Това включва намаляването на пенсията от ДОО за лицата, които се пенсионират от УПФ;
  • Продължаваща неяснота за инвестиционния риск при различните варианти на пенсиониране от УПФ. Предлага ли се неявна гаранция на главниците или не?
  • Продължаваща неяснота за това как се отчитат средствата на родените след 1960 г., които са избрали да се осигуряват само от ДОО;
  • и най-важното:
  • Продължаваща неяснота за това какви биха били пенсиите от ДОО, ако се формираха само на база на вноските и как съотношението изработена/дотирана от държавата пенсия се променя с годините за различните категории лица.

Докато не знаем последното въпросът за адекватността на пенсионно-осигурителния модел ще виси с пълна сила.

* Това е на база на предлаганото намаление на пенсията от ДОО, което би следвало да отчита съотношението на вноските за ДОО и УПФ през годините. В този случай предполагам каква би била пенсията само на база вноските, тоест ако  парите в УПФ и ДОО имат еднакво нарастване. Безспорно фактическото съотношение между пенсия от ДОО и УПФ, което е важният въпрос, ако трябва да се сравнят алтернативите, зависи от много други фактори. Любомир Христов например твърди, че за лицата е по-изгодно да се осигуряват само в ДОО, тоест да се откажат от УПФ, позовавайки се на това, че средният осигурителен доход, който е част от формулата за осъвременяване на пенсиите, нараства по-бързо от дохода, реализиран от УПФ. Фактът, че действителните пенсии от НОИ могат да са по-високи отколкото се предполага от вноските, се дължи на дотиране от бюджета.

Подкрепете Economix
Изберете сума



Втората пенсия - митове и скрити сметки