МФ

Внезапно влошаване на бюджета през март

от автор

0 коментара България

Бюджетният излишък през март 2018 г. достига 606 млн. лева, сочат предварителните данни на МФ.
На първо четене това е добра новина. Но данните за март съдържат и някои предупредителни сигнали и неясноти, за които ще очакваме да се разсеят след месец, когато ще бъде публикувана официалната информация. Засега разполагаме с пълни и окончателни данни само за февруари.

На първо място, прави впечатление, че през месеца бюджетът е излязъл на дефицит от 146 млн. лева (в края на февруари имаше излишък от 752 млн. лв. и той е намалял през март) Това е малко нетипично за този период на годината, когато върви годишната данъчна кампания и отчасти може да се дължи на факта, че 31 март – срокът за декларациите по ЗКПО, се падна в събота.

Прави впечатление, че е налице много сериозно намаление – с 450 млн. лева, на излишъка към 30 март 2018 г. в сравнение с отчета за изпълнение на бюджета към 31 март 2017 г. Това не може да се оправдае от почивния 31 март – общо събраните преки данъци през миналия март бяха 779 млн. лева и те едва ли са дошли в последния ден (голяма част са данъци върху заплати). Колко са събрани през март 2018 г., както стана дума, все още не е обявено. Освен това, тази година условията за ползване на отстъпки бяха затегнати и променени (прилагат се, ако данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 януари), така че март едва ли е пиков по отношение на данъците по чл. 50 от Закона за облагане на доходите на физическите лица. Поради тази несъпоставимост на периодите, що се отнася до преките данъци върху лични доходи, ще можем да правим изводи за кампанията, едва към 30 април.

Както и да са повлияли сроковете за деклариране не трябва да забравяме също, че през тази година за пореден път имаме сериозно увеличаване на данъчните и задължителните осигурителни плащания – заради повишаването на МРЗ и на осигурителната вноска, както и заради ръста на доходите и заетостта. Това предполага данъчните приходи да растат с двуцифрени темпове, а изглежда, че към март ръстът е бил по-малък (въпреки уговорките за предварителност на данните и почивния 31 март).

Общо приходите през трите месеца нарастват с 4.5% на годишна база, а само данъчните и неданъчни приходи, без постъпленията от ЕС – със 7.5%. Тоест известно забавяне на помощите от ЕС също може да е допринесло за свиването на излишъка.

Подробните данни до февруари показват голям ръст на личните подоходни данъци – с 29%. Това се дължи повече на увеличаването на заплатите и МРЗ, отколкото на изтегления напред срок за декларии с отстъпка от 5%, който е донесъл с около 30 млн. лева повече през януари (съответно от този порядък е загубата на приходи за март). Много по-голям е ръстът на приходите от окончателни данъци (вкл. скрито разпределение на печалбата), от който за два месеца са събрани 103 млн. лева или повече от данъка от извънтрудови отношения. Това е удвояване на събраните суми и се дължи на кампанията за проверка на декларирани касови наличности. Значително като процент, но не и като абсолютна стойност е нарастването при корпоративните данъци през първите два месеца на годината – с 25,2 млн. лева (37,4 %). Постъпленията от ДДС се увеличават с почти 11% спрямо същия период на миналата година, докато акцизите растат по-скромно – с 6.5%.

Сериозната причина за свиването на бюджетния дефицит са разходите. Те се увеличават с 11% през март спрямо същия период на миналата година или с 852 млн. лева. От подробните данни за януари-февруари пък виждаме, че разходите за заплати и осигуровки нарастват със средния темп – с 11.7%. По-бързо растат разходите за издръжка и трансферите за общините. В същото време трансферите към НОИ и НЗОК през първите два месеца на годината намаляват, съпоставено с 2017 г. (с 3.7%).

Според съобщението на МФ, това нарастване на разходите “се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври), по-високите разходи за персонал, основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и други.” Не се споменава обещаното увеличение на заплатите в МВР със 100 млн. лева, заради което е вероятно да се наложи актуализация на бюджета през есента. Освен това с различни свои решения правителството отпусна допълнително финансиране за Държавния резерв, което не бе предвидено в Закона за държавния бюджет за 2018 г.

Освен това прави впечатление, че фискалният резерв на правителството в БНБ намалява повече (с 430 млн. лв. за един месец), отколкото е отчетеният дефицит през март (146 млн.). По сметки на бюджета в БНБ в края на март е имало 9.13 млрд. лева при 9.56 млрд. лева месец по-рано. По принцип подобно намаление на фискалния резерв е възможно, ако са изплащани ДЦК на падеж, но големите плащания по дълга минаха през януари.

За една година фискалният резерв в БНБ е намалял с 2.3 млрд. лева, показват още данните към март. (Данните за големия фискален резерв, който включва както търговските банки, така и вземания по фондове на ЕС, са само до февруари. При него от февруари 2017 до февруари 2018 г. имаме понижение с почти 2 млрд. лева. Но ако изключим сертифицираните разходи към ЕС, само депозитите в БНБ и банките през този период са намалели с 1.24 млрд. лева. Това е много по-малко от отчетеното намаление към март (само БНБ).

Възможно обяснение са операции под черта, които не се отчитат като разход, а като придобиване на актив – например, в полза на държавни компании или във връзка със санирането.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *