Корнелия Нинова

Най-краткото описание на новата Визия за България, представена от БСП е, че тя разкрива лявата партия като партия, служеща на надделяващи страхове и стереотипи с все по-изразен консервативен уклон. Докато обичайната представа за лявото е като за носител на прогресивни идеи и промяна, проектът на БСП представлява завръщане в несъстоялото се минало. С някои смекчаващи изключения, за които ще стане дума.

Визията бързо беше заклеймена, включително от оформящите се около ГЕРБ структури, които настоятелно се опитват да защитят дясната идентичност на управляващата партия. С определения като “евразийска” те опитаха да очертаят ясна геополитическа разделителна линия. БСП ги подпомогна в това, като постави под съмнение ангажименти, поети от страната при присъединяване към ЕС. Повечето от критиките бяха водени от политическо позициониране. Лидерът на партията Корнелия Нинова се опита да ги представи като отпор на хора с много пари, но извън партийната организация това звучи преувеличено (вътре и наоколо може би не е). Това донякъде прикри голямата новина – преминаването на БСП на евроскептични позиции и поставянето под съмнение на ангажимента за присъединяване към еврозоната и Банковия съюз.

Тъй като БСП е основната опозиционна партия и нейният политически завой е опит за реакция на процеси, които клокочат в недрата на обществото, визията заслужава по-спокоен и аргументиран анализ. Би бил от полза и за самата БСП, чийто програмен документ, за съжаление, започва и завършва с лозунги.

“Визия за България” започва с бърза присъда, подкрепена от няколко факта за бедността, неравенствата и ниския растеж:

“Неолибералният модел доведе до изключване ролята на държавата в ключови сектори и мащабни деформации в икономиката, в законодателството и регулациите. Установеният начин на държавно управление е порочен, неефективен, несправедлив, неспособен да реализира основните принципи на демокрацията. Той забавя растежа, потиска инициативата, генерира неравенство, увеличава поляризацията на бедността и богатството в страната и обрича на бедност големи социални слоеве и групи от населението. Той генерира полярна и небалансирана социална структура с висока степен на противоречия и риск от социални конфликти и кризи. Затова първо да обсъдим мястото на държавата, ролята на институциите и ефективността на администрацията.”

Липсва отговор на въпросите “защо” и “как”. Почти целият документ е издържан в тази декларативна стилистика (макар да личи явно, че различни хора са добавяли идеи и мерки).  Реториката прикрива съдържателната промяна и поражда изкушението да се отговори на лозунга с лозунг.

Но между редовете се чете друго и то е важно – ако приемем, че БСП е част от оформяща се тенденция.

Два пласта

Какъв отговор предлага БСП? На пръв поглед неща, които в една или друга степен е декларирала и през последните години:

  • Повече справедливост, борба с корупцията
  • Защита на “българското” и българския национален интерес
  • По-голямо преразпределение и увеличена роля на държавата.

В очите на ръководството на БСП те легитимират една типична лява партия. Заради заявеното участие на проф. Джузеф Стиглиц беше интересно да видим как БСП обосновава новата си визия и как е подбрала инструментите.

Но това се оказва почти невъзможно поради избрания подход и свободното боравене с термини и факти. Голяма част от документа се състои от тезиси и заявки, които звучат двусмислено или не са обяснени . Например, БСП настоява, че “пазарните свободи, правото да се разпореждаш със земята, трябва да бъдат държавно регулирани с цел защита на социалните права на гражданите като… право да обработваш земята си с цел задоволяване на потребностите”. Вероятно повечето читатели  не се досещат на какво точно възразява БСП тук. Неяснотите затрудняват анализа. Много заявени мерки приличат на тези, които вече се изпълняват. Предложени за финансиране са много “приоритети” (например, програми за млади фермери, развитие на местния туризъм), които са приоритет и по еврофондовете – разбира се, без да са довели до видим напредък в благосъстоянието. Подобни на съществуващите са и посочените приоритетни сектори, въпреки твърдението за експертна помощ при селектирането им (самото изследване не е публикувано).

Трябва да се отдаде дължимото на опита на БСП да влезе в крак с времето, като предложи решения за дигитализация на икономиката, създаването на социални предприятия и нов начин на финансиране на големи инвестиционни проекти и обществени инициативи – включително чрез инфраструктурни обигации и доста неясния Социален инвестиционен пакет.

“На инвеститорите ще се предложи „Социален инвестиционен пакет”. Това са държавно гарантирани ценни книжа с по-висока от нормалната доходност. Набраните от тази емисия средства ще отидат за финансиране на проекти (чрез безлихвени кредити, като държавата поема ангажимента за доходност пред инвеститорите) в областта на социалните инвестиции, „зелената икономика”, нови форми на образование и др. Земеделието от своя страна изпитва остра необходимост от възстановяване на хидромелиоративните съоръжения, което предопределя и едно от направленията на публичните инфраструктурни инвестиции.”

Последното би могло да бъде добра инициатива, но в зависимост от тава как се реализира може да се превърне и в по-софистициран инструмент за пренасочване на публичен ресурс към предварително избрани фаворити или гарантиране по-висока безрискова доходност.

Много често в програмата липсват детайли, така че не може да се прецени какво различно се предлага. В същото време конкретиката няма място в един стратегически документ – освен като илюстрация на подход или принципи. От друга страна, на концептуално ниво отсъстват аргументи и сравнителен анализ. Крайният резултат е, че документът прилича на предизборна програма – твърде подробна в отделни части и твърде пестелива в други, а не на нова концепция.

Визията трябва да се чете между редовете, като не се пропуска и това, което липсва в нея. И тъй като на моменти това е трудно, на помощ идва речта на лидера на БСП Корнелия Нинова при представянето на документа. Тази реч ни помага да разберем кое е наистина важно за левицата (финансирането чрез държавата на приоритетни сектори и изоставащи райони, безплатни образователни услуги, финансиране чрез НЗОК само на държавни лечебни заведения, повече от една дузина нови държавни фондове) и кои са допълненията за обем.

Тази реч също така съдържа акценти, по които очевидно в партията още няма съгласие, но заявяват сериозен завой.

  • “балансирана външна политика с четирите сили в света – Европа, Русия, САЩ и Китай, с много ясни и категорични национални позиции, а не с васално и послушно отношение”;
  • Какво от политиките на страните от Вишеградската четворка може да бъде полезно?
  • “Дайте да забавим с това ежедневно и непрекъснато напиране, сега и веднага еврото и да ни приемат в Еврозоната”

Тези три заявки не присъстват в документа, чиито външнополитически раздел впрочем е по-точен и ясен от останалите му части. Те бележат толкова сериозна промяна, че изглежда сякаш цялата Визия е била предназначена да забули факта, че една от големите партии в България тайно и полека преминава в лагера на евроскептиците. България не може да е част от ЕС и да третира ЕС наравно с Китай. Когато парламентът е ратифицирал Договора за присъединяване към ЕС, той следва да е бил наясно, че страната се отказва от част от суверенитета си. Същото се отнася и за присъединяването към еврозоната, което е неотменим ангажимент (макар и без краен срок) и е единственият желан изход от валутния борд.

Само преди три месеца лидерката на партията Корнелия Нинова призова по време на форум, организиран от председателя на ПЕС Сергей Станишев, за план за подготовка за въвеждане на еврото. Защо, когато тази перспектива се приближи, тя поиска – по същество без аргументи, да забавим темпото, трябва да гадаем.

Оказва се, че за кратко време БСП (или поне ръководството й) е извървяла пътя до отрицание на своеобразния консенсус, установен след падането на социализма и присъединяването към ЕС, който тя приемаше, но с корекции (“социална пазарна икономика” и повече държавно регулиране) .

Този завой е впечатляващ, тъй като де факто отрича ключови постижения на последното (пълноценно) управление на левицата, което довърши евроинтеграционния проект на България. Лесно е той да бъде критикуван, трудното е да се разбере.

Затваряне и евроскептицизъм

Дори ако партията не подкрепи желанието на Нинова да ревизира подкрепата за членство в еврозоната, в ход е пълзяща промяна. Новата БСП гледа с подозрение към европейските ценности, бежанците, „джендър идеологията” в училище и е по-близка до националистическите формации. В същото време тя разчита все повече на носталгията по миналото и на традиционалистите.

БСП винаги е била обърната с едно око към миналото, но сега скача в движение във влака на националистите – евроскептици. Този процес протича в много страни, воден от страховете от глобализацията, мигрантската криза и отдалечаването на регулациите на ЕС от реалността. Така на мястото на либералния космополитизъм се задава консервативния национализъм.

Чрез думите на Корнелия Нинова това звучи така:

 “… политическите елити на Европа направиха много грешки, но изглежда не се поучиха от тях. Лека- полека Европа се превърна от съюз на ценности, в съюз на интереси. Европа не остана встрани от този процес на срастване на политически кръгове и финансови потоци. Това доведе до създаване на правила, които защитават тях, а не европейските граждани. Грешките доведоха и до бюрократщина, която създаде твърде много пречки за малкия бизнес. Вместо облекчение за свободно движение на стоки, стотици изисквания спъват свободната търговия. Вместо свободно движение на хора, пакет за мобилност, който го ограничава. Вместо равнопоставеност, решения от позиция на силата – или слушаш и се огъваш, или ще ти спрем парите. Вместо социален стълб и социални права – увеличение за чиновниците в Брюксел с 8 млрд. повече за тях. Като капак на всичко, тотално сбърканата политика по мигрантските въпроси.”

(Цитат от речта, представяща Визията, не от самия документ)

Или: “Ние предлагаме държавата да създаде свое собствено, българско, родно производство.”

Това се допълва от призива за превес на българските стоки в магазините и на Вазов и Ботев в учебните програми.

До голямата степен заслугата за възхода на евроскептицизма е и на назидателния патос и куха реторика на част от преовропейския елит на страната, воден (поне формално) от ГЕРБ. БСП прави най-лесното – отговаря на реториката с реторика.

Във Визията се чете призив за затваряне на икономиката сякаш става дума за страна в изолация, чиито фирми не са дълбоко интегрирани във веригите за доставките на световните концерни. Това се вижда дори при по-второстепенните мерки. Например, когато става дума за проектите, които да са финансират от фонд “Наука”, се поставя условието те да допринасят за качеството на живот в страната. Оставяйки настрана неразбирането на фундаменталната наука, такова условие издава непознаване на световния научен обмен, както и на възможностите за участие на български учени и изобретатели в различни инициативи на ЕС – едно от безспорните предимства на еврочленството.

Заедно с това БСП явно повежда битка с ГЕРБ за традиционалистки настроените избиратели (предимно в провинцията). И тук си струва да се запитаме, защо у нас традиционализмът вирее по-добро в лявото, докато прогресивните и либерални партии са свързани с градската десница.

Отговорът трябва да се търси в обществените промени през последните две десетилетия. Прогресивната политика бе подкопана от поредица кризи, а несигурността кара хората да търсят убежище в миналото.  Национализмът изглежда най-лесната спойка, която може да бъде предложена на една нация, разделена поради социалното и културното разслоение и от умело подклаждани конфликти, които обслужват краткосрочни интереси на политици и политически брокери.

Уважението към миналото и националната традиция обаче са нещо различно от битовия национализъм и изолационизма. Новият консерватизъм на БСП щеше да е оправдан, ако в програмата бе формулирана ясно нова национална идея. Визия за България не е убедителна в този опит.

Тя просто се опитва да оглави страховете на хората – от непознатото и от различното. Много може да се разсъждава по тази тема, която, разбира се, надхвърля тази статия. Но не бих искала да пропусна два аспекта. Първият е, че отварянето на границите донесе затваряне в мисленето и хоризонта за много хора. Традиционно се смята, че това са губещите от глобализацията, което в случая на България се смесва с присъединяването към ЕС. Лесно е да се каже, че това са хората с по-ниска квалификация, които са били изтласкани от пазара на труда. Но много често точно те, когато са по-склонни да рискуват, успяват да намерят работа в емиграция, докато губещите, особено в провинцията, са хората, които останаха при семействата си. Нерядко с по-висока квалификация от съседа си гастарбайтер, но по-възрастни или незнаещи езици, те наблюдават с тревога и неразбиране сравнителното влошаване на жизнения си стандарт. Именно към тях се ориентира БСП, убеждавайки ги, че държавата ще се погрижи.

Страдат и тези семейства, които спечелиха от отварянето на границите – защото са разделени с децата си. Но “Визия за България” (и нито една друга партия всъщност) не смее да заяви “Ще изградим такава държава, в която децата ви ще поискат да се върнат”. Това би означавало да постави под съмнение съществуващия модел на управление на страната. А тя не го прави, освен на декларативно ниво.

Означава още да навлезе в темата за Индустрия 4.0, като преди това събуе обувките на държавния плановик.

Но дори когато се опитва да звучи модерно, БСП остава в плен на носталгията. Няколко реда след смелото предложение за пълна дигитализация на 4 града с население до 70 хил. души (не е съвсем ясно какво означава) четем “нов облик дори и на машиностроенето (ГАПС и др.), като могат да се използват терените на старите промишлени предприятия”. Този текст показва, че политиците от втората по мащаби партия нямат представа доколко се е променила индустриалната карта на България. Това е тревожно, тъй като те имат силно желание да променят тази карта, включително като посочат в кои области да се развива машиностроене, в кои – производство на храни и т.н.

На много места в документа БСП акцентира върху дигитализацията, но го прави толкова бравурно, колкото и нехаресваните от нея чиновници от Брюксел. Дигитализацията има и тъмни страни, една от тях са нередовно заетите (гиг икономиката) и несигурността на работните места. Би подхождало на една лява партия да изрази загриженост по тези проблеми, а не само за житейската перспектива на традиционалистите.

Като обобщение, БСП е успяла да долови обществените настроения, специално в спектъра на левите консерватори. Но, с малки изключения, им дава повърхностен отговор.

Бедност и предразсъдъци

Страници: 1 2