Износът и вносът на стоки за страни от ЕС (вътреобщностни доставки и вътреобщностни придобивания) ще се изравни с този на вътрешните доставки, предлага ЕС. С предложени изменения в ДДС директивата се отменя временният механизъм, който се прилагаше от 1993 г. досега.

С тези промени продавачът следва да начислява дължимия ДДС при продажба на стоките на своя клиент в друга държава от ЕС, като се прилага ставката на държавата членка на местоназначение. Придобиващото стоките лице ще бъде отговорно за плащането на ДДС само когато е сертифицирано данъчно задължено лице (т.е. надежден данъкоплатец, признат за такъв от данъчната администрация).

От 408-те члена в Директивата за ДДС, около 200 ще трябва да се адаптират, съобщава ЕК на сайта си.

Една доставка

Сега търговията със стоки между предприятия се разделя на две сделки: освободена от ДДС продажба в държавата членка на произход и данъчно облагано придобиване в държавата членка на местоназначение. С днешното предложение се слага край на това изкуствено разделение на всяка отделна търговска сделка. След постигане на съгласие с измененията в правилата за ДДС презграничната търговия със стоки ще се дефинира като „една данъчно облагаема доставка“, което ще гарантира, че стоките се облагат в държавата членка, където приключва превозът, както и трябва да бъде. Измамите с ДДС, оценявани на 50 млрд. евро годишно, следва драстично да спаднат.

Единен онлайн портал („обслужване на едно гише“) за търговците

За да се рационализират в максимална степен правилата за ДДС за предприятията, с днешните изменения ще се въведат необходимите разпоредби за създаване на онлайн портал или „обслужване на едно гише“ за всички предприятия в ЕС за обявяване на тяхното ДДС, както беше съобщено в предложенията на Комисията във връзка с реформата през октомври 2017 г. Системата ще бъде също така достъпна за дружества извън ЕС, които желаят да продават на други предприятия в рамките на Съюза и които в противен случай трябваше да се регистрират за целите на ДДС във всяка държава членка. След въвеждането на тази система предприятията ще трябва да определят един посредник в ЕС, който да се занимава от тяхно име с администрирането на ДДС.

Допълнителното фактуриране по отношение на търговията в ЕС ще се урежда с правилата на държавата членка на продавача.

Контекст

Комисията отдавна настоява за реформа на системата на ДДС. В Плана за действие на Комисията от 2016 г. във връзка с ДДС тя обяви намерението си да предложи окончателна система на ДДС за ЕС. Бяха въведени новите правила за ДДС за онлайн продажбите и Комисията вече представи предложенията си мащабна реформа за фиксирането на ставките на ДДС в държавите — членки на ЕС.

Ползи и разходи

Според оценката на въздействие отказът от досегашната система за начисляване на ДДС при трансгранична търговия ще намали измамите и ще донесе допълнителни приходи от 41 млрд. евро.
Малкият бизнес, който е зает и с трансгранична търговия ще може да се възползва от облекчени правила, по-споциално от разширяването на механизма на едно гише. Това ще означава със 17% по-малки разходи за спазване на задълженията по ДДС спрямо сегашните. Заради пренастройването на софтуера, бизнес процесите и обучения обаче в годината на въвеждане бизнесът в ЕС ще направи разходи за 457 млн. евро. Но след това разходите за администриране ще намалеят в общоевропейски мащаб с 938 млн. евро годишно. Трансграничната търговия на малките предприятия ще се увеличи с 13%, според оценката, поръчана от ЕК.

В детайли

Основните елементи на предложението за промяна на Директива 2006/112/EC са:
Въвежда се единна вътрешно-съюзна (вместо вътреобщностна) доставка, а ВОП отпада.
Вътрешно-съюзната доставка е B2B доставка на стоки – от едно зданъчнозадължено лице към друго ДЗЛ или за незадължено лице, където стокито се изпращат или транспортират, от името или за сметка на доставчик или лице, придобиващо стоките.
Някои доставки, посочени в чл. 15, пар. 5 няма да се смятат за вътрешно-съюзна доставка – доставка на стоки за сглобяване и инсталиране, вкл. с пробно пускане, доставки на стоки са изключени на основание чл. 148 и 151 и фермерски доставки според чл. 295.
Мястото на доставка на стока е където те се намират (вкл. мястото, където започва транспортът). Но се въвежда ново изключение от това общо правило (чл. 35а) – мястото, където транспортът завършва. Това ще позволи облагане по страната на местоназначение.

Данъкът ще бъде дължим при издаване на фактура или при изтичане на определен период, когато такава не е издадена – до 15-ия ден на месеца, следващ месеца на данъчното събитие (чл. 67, чл. 222). Тези условия, позволяващи страните да определят различни срокове, обаче няма да се прилагат по отношение на вътрешносъюзните доставки на стоки.

По принцип задължението за плащане на данъка е на доставчика. Но според новия чл. 194а, като изключение от общия принцип, данъкът ще се плаща от лицето, за което са предназначени доставките на стоки, ако то е сертифицирано данъчно лице (според чл. 13а), ако стоките се доставят от лице, което не е установено в страна от ЕС, където данъкът е дължим. Тоест имаме обратно начисляване на данъка в страната на местоназначение в този случай.

За периода от 2019 до 2022 г. ще се прилагат временни мерки, които предвиждат обратно начисляване за определени доставки (чл. 199а и 199б).