На 21 май финансовият министър Асен Василев и изпълнителният директор на НАП Румен Спецов представиха справка, според която през 2020 г. държавата е платила на частни фирми 15.8 млрд. лв., от които 3.4 млрд. са съсредоточени в 7 фирми. През първите четири месеца на 2021 г. три фирми са получили 1.3 млрд. лв. публичен ресурс.

Съпоставката на тази информация с известното до момента повдига множество въпроси. А неясната методология затруднява интерпретацията на безспорно важните данни за концентрация на публичен ресурс.

Справката на НАП (Таблица 1, вж. и тук) предизвика силен интерес заради големите числа. Например, според отчета за изпълнение на консолидирания бюджет (включващ и общините, ВУЗ, съдебната власт) за 2020 г. разходите за издръжка и капиталовите разходи са малко над 10 млрд. лева.

Освен това справката се разминава с информацията за най-големите бенефициенти на публичен ресурс, достъпна от официални източници и в този смисъл тя е изненадваща. От данните на НАП за 2020 г. например, излиза, че седемте най-облагодетелствани компании са получили средно по 487 млн. лева от държавата (някои по-малко, но над 150 млн. лева, други обаче трябва да са получили над 500 милиона). Това е впечатляващо, тъй като фирмите с подобен мащаб в България се броят на пръсти и не всички са на опашката за публичен ресурс (освен ако не се включат и обичайните доставки на електроенергия или други битови услуги на общини, ведомства и държавни предприятия). Най-голямата компания – “Лукойл Нефтохим Бургас” отчита през 2019 г. оборот за 6 млрд. лева, от които две трети за износ. За сравнение, Петрол АД има 541 млн. лева консолидирани приходи през 2019 г. Телекомите не надхвърляха оборот от 1 млрд. лева през 2019 г.  В строителния бизнес, където са големите получатели на публичен ресурс, Трейс, например, отчете 312 млн. лева консолидирани приходи, Хидрострой – 292 млн. лева, ГБС – 246 млн. лева приходи, а “Джи Пи Груп” – 215 млн. лева през 2019 г.

От данните на МФ и НАП обаче не стана ясно какво се има предвид под 1) “получили” и 2) “публичен ресурс”. По време на пресконференцията бе обяснено само, че става дума за обществени поръчки и средства по програми. Но получаване на публичен ресурс може да е и увеличение на капитала (като например на ПИБ чрез ББР). Освен това не е ясно дали са включени договорени или само  реално изплатени средства. От думите на министъра стана ясно, че това са директно платени суми на частни компании. Това би трябвало да изключи средствата, предоставени от бюджета на държавните дружества Автомагистрали ЕАД и ДКК/Монтажи и оттам на подизпълнители или средствата, които подизпълнителите на “Турски поток” получиха от “Булгартрансгаз”. В първия случай бе приложено изключението за инхаус обществените поръчки, във втория средствата бяха отпуснати на възложителя като увеличение на капитала, в третия става дума за отношения между частна компания (Консорциум Аркад) и подизпълнители. Възможно е обаче справката да включва и средства, предоставяни от държавни компании на частни подизпълнители, тъй като министърът каза, че ще бъде поискано съгласие на министерства, агенции и държавни компании за публикуване на по-конкретна информация за бенефициентите.

Не е ясно също така дали справката обхваща всички случаи на предоставяне на публичен ресурс на частни компании, например, помощи, изплащани от държавния бюджет във връзка с Covid-19 (като мярката 60/40, от която се възползваха и близки до властта фирми) или субсидии за пътнически превози, изплащани съгласно Закона за държавния бюджет, ресурс, предоставен от други държавни структури като ББР и ПУДООС.

Така обявените данни съдържат и много други неясноти. Възможне е те да са извадени от отчети или справки-декларации на компаниите, а да не са данни на Агенцията по обществения поръчки и на управляващите органи на оперативните програми и Държавен фонд Земеделие. Ако е така, може това да обяснява разминаването между данните на МФ и публично известните данни на Агенцията за обществени поръчки (също на подчинение на МФ) и данните на ИСУН за изпълнение на европрограмите.

Причината за всички тези уговорки става по-ясна, щом се направи съпоставка с досега публикуваните данни за обществените поръчките и еврофондовете, както и за най-големите бенефициенти на публичен ресурс.

Достъпната информация е обобщена по-долу. Необходимо е да се има предвид следното: 1) Налице е съвпадение на суми, тъй като част от обществените поръчки са с европейско финансиране и това означава риск от двойно броене; 2) Данните на АОП включват не само поръчки, платени с бюджетни средства, а и поръчки на монополисти като БТК, ЧЕЗ и т.н. 3) Данните на ИСУН обхващат целия период 2014-2020 г., като е направен опит да се даде представа за изпъленнието по години в табл. 3b. 4) Данните на ИСУН включват и суми с бенефициент държавни институции, общини и държавни дружества (нужна е сериозна допълнителна обработка, за да се приведат в съпоставим вид).

И въпреки това сумата на т. нар. публичен ресурс по справката на МФ и НАП за периода от 2019 до април 2021 г. надхвърля сумата на обществените поръчки и реално изплатените средства по европрограми според данните на ИСУН и АОП. Това навежда на мисълта, че справката, представена на 21 май, има по-голям обхват и да не включва само обществени поръчки и еврофондове. Другото възможно обяснение е даните на АОП да са непълни.

Допълнение . В отговор на запитване, от АОП отговориха (вж. накрая), че към данните на ЦАИС ЕОП трябва да се добавят и данни за обществените поръчки по старата система, открити преди 2020 г. Но на сайта на АОП няма статистика за поръчки отпреди въвеждането на ЦАИС ЕОП. При това положение остава неясно, защо сумата в ЦАИС ЕОП за 2019 г. съвпада със сумата в отчета на агенцията, докато след това данните в ЦАИС бележат спад. Не е логично след като електронните поръчки станаха задължителни, да нараства стойността на поръчките по стария ред.

Таблица 1 Справка за получатели на публичен ресурс

диапазон 2019 2020 2021 (януари – април)
брой лица Стойност без ДДС (млн. лв.) брой лица Стойност без ДДС (млн. лв.) брой лица Стойност без ДДС (млн. лв.)
над 150 млн. лв. 9 2 926.6 7 3 412.0 3 1 283.6
между 50 млн. лв. и 150 млн. лв. 21 1 739.3 39 2 848.6 4 362.5
между 10 млн. лв. и 50 млн. лв. 170 3 528.0 161 3 402.5 68 1 350.9
между 1 млн. лв. и 10 млн. лв. 1 362 3 686.0 1 414 3 935.1 515 1 306.7
под 1 млн. лв. 103 119 2 389.4 94 529 2 220.6 61 106 1 077.2
Общо 104 681 14 269.2 96 150 15 818.7 61 696 5 381.0

Източник: НАП

Таблица 2 Договорени обществени поръчки

Брой договори Стойност без ДДС (млн. лв.) Брой договори Стойност без ДДС (млн. лв.) Брой договори Стойност без ДДС (млн. лв.)
Договори за обществени поръчки 22 057 14 860.0 5 568 2 109.35 7 503 1 884.76
Договори за обществени поръчки – изключения по чл. 14 220 544 2212 1084 1875 104

Източник: АОП

Данните на АОП са публикувани тук, както и в Годишния отчет на агенцията за 2019 г. (стр. 38). Силното намаление на обществените поръчки през 2020 г. и пикът през предходната годината е вероятно да са свързани с по-голяма степен с влизането в сила на промените в ЗОП относно ЦАИС. Стойността е съгласно обявленията за ОП, не са ясни сумите по анекси.

Таблица 3a Договорени и изплатени суми от европрограми

За периода 2014-2021 Брой договори БФП, млн.лв.
Договорени средства по всички европрограми 45 747 22 308.17
Изплатени средства по всички европрограми 11 986.46

Таблица 3b Суми по европроекти според дата на приключване на проекта

По година на приключване Всички 2019 2020 2021
Общ брой договори 40771 1744 22779 7983
Обща стойност БФП 19 404 864 933.01 лв. 1 252 087 643.44 лв. 1 917 845 456.27 лв. 4 184 239 220.48 лв.
Обща стойност 23 840 827 840.22 лв. 1 504 812 990.83 лв. 2 185 418 638.61 лв. 5 370 226 062.33 лв.
Общ брой бенефициенти 33083 1440 22239 6928

Обобщени данни от ИСУН са налични тук. Отделни справки за договори по европроекти са генерирани тук. Сумите в годината на приключване на проекта не съвпадат с изплатените суми, тъй като са правени авансови плащания, налагат се корекции, плащанията могат да бъдат направени дълго след приключване на проекта, а някои фирми се отказват от изпълнение на проектите.

МФ засега не дава информация за отделни изпълнители. Подобни данни са налични в ИСУН и на страницата на АОП, но сумите на първите в списъците не са чак толкова големи. (Значителни суми са получили предприятия и дружества с държавно участие по различни оперативни програми.)

Най-големи изпълнители по сключени договори за обществени поръчки

Данните за най-големите изпълнители по обществени поръчки са на АОП. На практика нейната статистика изключва поръчки отпреди въвеждането на ЦАИС ЕОП.

Таблица 4а

Най-големи изпълнители на обществени поръчки през 2020 г.

Изпълнител Обща стойност на договори Собственик
“Капш Телематик Сървисиз” сп. з оо        117 719 373.72 Капш, Полша
“Капш Телематик Технолоджис България” ЕАД        117 719 373.72 КАПШ ТРАФИККОМ АГ, Австрия
“Капш ТрафикКом Транспортейшън” СА        117 719 373.72 Капш, Испания
“Капш Трафикком” С.Р.Л.        117 719 373.72 Капш, Италия
Консорциум “Капш Трафик Солюшънс” ДЗЗД        117 719 373.72 съставен от горните четири
НАР ООД        99 888 781.42 Вж. забележка
Петрол Енерджи ЕООД        51 604 620.79 Георги Самуилов
БЕНТ ОЙЛ АД        46 591 436.35 Димитър Радев (Асет Иншурънс, Ямболен, Тин Комерс)
Петрол АД        43 998 221.01 Алфа Кепитъл (Г. Ганчев)
ПИМК ООД        43 657 605.52 Пенко Несторов и Илиян Филипов
  • Съществуват две компании НАР ООД. Първата – на Музафер Рамадан е от Хасково и е представител на Автоваз. Според отчета за 2019 г. нейните клиенти са простират от Гвинея до министерство на земеделието и мини Марица Изток. Втората компания е строителната НАР ООД със съдружници Лютви Али и Н. Юсеин, Момчилград. И двете компании имат договори за обществени поръчки, и двете са имали приходи за 2019 г. малко над 8 млн. лева.
  • Източник: АОП, Търговски регистър

Таблица 4 б Най-големи изпълнители на обществени поръчки през 2021 г.

Изпълнител Обща стойност на договори Собственик
Петрол АД        129 597 596.01 Алфа Кепитъл, Юлинор и др. (Г. Ганчев)
ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ ЕООД        91 383 333.33 Лукойл, В. Алекперов
ОМВ БЪЛГАРИЯ ООД        90 145 004.00 ОМВ Петров (Рум.) и ОМВ Даунстрийм (Австрия)
ШЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД        90 000 000.00 Шел Петролеъм-Холандия
А1 България ЕАД        75 428 465.07 América Móvil
БЕНТ ОЙЛ АД        51 173 013.97 Димитър Радев (Асет Иншурънс, Ямболен, Тин Комерс)
ВДХ АД (Водстрой 98)        46 088 072.70 Велико Желев (Хидрострой)
АТОМЕНЕРГОРЕМОНТ АД        43 573 020.95 адрес, използван от Хр. Ковачки
СИЕЛА НОРМА АД        35 999 000.00 адв. Иван Тодоров
ЦЕНТЪР ЗА ТВОРЧЕСКО ОБУЧЕНИЕ ООД        33 347 156.51 Камен Едрев (minizaem.bg)

Източник: АОП, Търговски регистър

Най-големи бенефициенти по европроекти през 2014-2020

Най-големият бенефициент на еврофондове през периода 2014-2020 г. е НКЖИ с 2.25 млрд. лева и АПИ – 1.45 млрд. лева. Следват Метрополитен с 1.23 млрд. лева (без ДДС) Фонд на фондовете (1.22 млрд. лева), Ай Си Джи Би – строителя на интерконектора (559 млн. лева). По-нататък в списъка са министерства, общини и други ведомства, ВУЗ, ВиК дружества, Пристанищна инфраструктура, София Тех Парк, Булгартрансгаз. Най-големият частен бенефициент според данните на ИСУН е Смърфит Капа България (бивше Балканпак, Казанлък) с договор за 8.5 млн. лева.

Данните са налични тук.

Изпълнители по европроекти с най-голям брой договори

Освен бенефициентите, тоест титулярите на проекти по оперативни програми, от публичен ресурс се възползват и изпълнителните по различните дейности. Това са гиганти като А1, но и малки компании, които се занимават с организиране на т. нар. информационни дни и различните мероприятия по осигуряване на публичност. Благодарение на този тип изисквания през последните години се създаде цяла екостистема от фирми, разчитащи на европроекти.

Наименование на организацията Брой договори Приходи съгласно ГФД 2019 г., млн. Дейност Собственик
201557566  Ди Ем Ай Дивелопмънт ЕООД 453 2.4 Реклама Иван Веселинов Димитров
000885099  Кооперация “ПАНДА” 407 57.9 канцеларски (Офис 1) Алекси Попов
831642181 БТК  ЕАД 246 993.2 телеком Юнайтед груп/ Драган Шолак
040186203 “Евромаркет – БРД” ЕООД 233 73.5 доставка машини Димитър Илчев
121310836 “ПОЛИМЕТА С” ООД 223 29.8 доставка машини Георги Белчев
131468980  А1 България Еднолично акционерно дружество 215 936.6 телеком América Móvil
201741844 “Смарт Бизнес  Къмпани” ЕООД 172 3.66 доставки на мебели, работно облекло, техника Никола Рахнев, Габрово
115784032 “Бултекс 99” 159 61.4 търговия с облекло, обувки и предпазни средства Стефан Башев, Пловдив
201417931 “ОФИС КОНСУМАТИВИ”  ООД 148 15 търговия с канцеларски Петър Георгиев и др.
175415627 “Контракс” АД 136 57.2 търговия техника Йордан Йорданов и др.
040201751 “КАМАРТОН БЪЛГАРИЯ” ЕООД 123 48 индустриална и строителна техника Иван Павлов, Швеция

Защо намалява сумата на обществените поръчки след 2020 г?
Отговор на АОП:
Считано от 1 януари 2020 г. започна поетапно задължително ползване на Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) от възложителите в страната. Възлагането чрез системата се извърши по график на два етапа. Възложителите с голям опит във възлагателния процес прилагат системата от 1 януари, а всички останали от 14 юни 2020 г. В тази връзка голяма част от статистическата информация за възлагането на поръчки през 2020 г. се съдържа в Регистъра на обществените поръчки, открити преди задължителното използване на ЦАИС ЕОП. Данните, достъпни чрез ЦАИС ЕОП – Статистика отразяват единствено информацията, която е публикувана чрез електронната платформа. За да се получи пълна картина за пазара на обществените поръчки, информацията за данните за 2020 г. следва да се комбинира от двете бази данни – ЦАИС ЕОП и Регистъра на обществените поръчки, открити преди задължителното ползване на ЦАИС ЕОП.

Системата е сравнително нова и нейните функционалности продължават да се оптимизират. В момента се извършват действия по оптимизация на докладвани грешки при визуализацията на информацията за договорите, което рефлектира върху получаваните резултати при търсене и генериране на справки в различни дни. Данните в системата са динамични и се обновяват ежедневно, т.е. резултатите от направените справки по еднакви критерии в рамките на два последователни дни могат да се различават