Създаване на стойност (value creation) и прихващане на стойност (value capture) са концепции от уроците по бизнес мениджмънт и лидерски умения, но академичното им значение е размито. Напоследък двете все по-често се противопоставят, за да изразят идеята за разминаване между създателите на стойност, тоест производителите и тези, които се обогатяват, включително чрез финансовите пазари. Един от силните изразители на тази идея е Рана Форухар чрез книгата Makers and Takers.

В тази статия се опитвам да систематизирам различните теории и да потърся съответствие с термините, използвани от икономическата наука.

Създаване на стойност

Пренебрегвайки смисъла, който се влага в уроците по мотивация, ще се концентрираме върху разбирането на класическата политическа икономия за стойността, теорията на Майкъл Портър, концепцията за максимизация на стойността и опита на Марияна Мацукато да изгради нова концепция за създаването на стойност.

Трудовата теория на стойността е развита от Адам Смит, Дейвид Рикардо, Карл Маркс и др. Според класическата традиция стойността се създава в производството, благодарение на разделението на труда и чрез взаимодействието на производствените фактори. В “Богатството на народите Смит дава прочутият пример с труда, необходим за лов на бобри и елени. Той пише, че само производителният труд увеличава стойността”, като изключва от тази категория държавното управление (суверена), което се издържа с отчисления от продукта, произведен от останалите, както широк кръг лица – от адвокати до оперни певци. Но при Смит трудовата теория съжителства с ценова теория за стойността. Рикардо, който е по-последователен в това тношение, приема количеството труд като основен детерминант на естествената цена на стоките, тоест приближение, към което фактическите цени се стремят в дългосрочен хоризонт според търсенето и предлагането. Но Рикардо също така отчита и влиянието на времето, което е необходимо преди стоките да могат да постъпят на пазара. Маркс, от своя страна, вече говори за обществено признат труд и обществено необходимо работно време за производство на единица потребителна стойност (1). Стойността е централната идея на марксистката политическа икономия, според която вътрешноприсъщата на стоките стойност, изразяваща въплътения в тях абстрактен труд (минал труд и жив труд), определя стабилната основа на икономическите отношения. А разменната стойност (съотношението, в което стоките се обменят помежду си или спрямо всеобщия еквивалент – парите) е само проявление на стойността, която е “обществената субстанция” на стоките. Смит и Рикардо говорят за относителни стойности, докато при Маркс трудът е субстанцията на стойността (самата стойност), около която цените се колебаят.
Трудовата теория е изоставена през 20 век преди да стигне до отговор на затрудненията, с които се сблъскват тримата най-известни нейни представители – ролята на редките природни фактори (тогава дискутирана основно от гледна точка на поземлената рента), ролята на уменията, които не се придобиват чрез труд или обучение, както и ролята на времето, в това число времето, през което печалбите са задържани. А с това и въпросът за стойността губи централната си роля.

Неокласическата традиция, обратно, прави стойността производна на размяната. Тя е разменна стойност. Тази разменна стойност зависи от алтернативната цена на всеки един производствен фактор. Тя отчита както оскъдността на този фактор, така и трудността, тегобата (по Адам Смит) или въздържанието. Компенсацията за риск става равностойна на положения труд от гледна точка на доходите на различните фактори на производството (труд, земя, капитал).
При това, както посочва Мариана Мацукато, в неокласическия икономикс определящи са индивидуалните предпочитания на пазарните участници, докато колективното създаване на стойност е изключено, а социалната значимост е подценена. Книгата на Мацукато “Стойността на всичко”, издадена през 2017 г., се стреми да прокара разлика между създаване и извличане на стойност. Според нея именно превръщането на стойността в субективна категория, зависеща от избора на икономическите агенти, води до днешните беди на капитализма. В типичния си полемичен стил Мацукато настоява, че създаването на богатство не е дело само на предприемачите, а и на държавата и служителите.

В наши дни понятието стойност има по-инструментално значение. Обикновено говорим за добавена стойност – например, от гледна точка на системата за национални сметки (БДС е основният компонент на БВП) или за верига на стойността.

Майкъл Портър изследва приноса на различните дейности за създаването на допълнителна стойност за клиентите. Неговата прочута илюстрация на веригата на стойността е в контекста на конкурентните предимства на фирмите (ценови предимства или допълнителни ползи за клиента чрез диференциация). Тя проследява приносите на различните дейности – основни и спомагателни за стойността на крайния продукт и за извличането на конкурентно предимство. Неговата концепция разкрива приноса не само на основните операции по създаване на един продукт (производство, строителството, сглобяването и т.н.). Майкъл Портър показва, че стойността се създава и чрез изобретяване или маркетиране на този продукт, организацията на производството, доставката и т.н. Трудовата теория на класическите икономисти, обратно, признава за производителен труд само този, който създава субстанцията и (в общия случай) дава предимство на материалното. Концепцията на Майкъл Портър изглежда практически по-приложима в съвременния свят, където поради по-големите мащаби, глобализацията, нарастването на ролята на услугите и инвестициите в нематериални активи, трудовата теория губи обяснителната си сила.

Но стойностната верига не дава отговори на много въпроси, поставени от класиците. Нейната цел е да идентифицира специфичните за фирмата дейности, които й осигуряват предимство и съответно да подскаже къде е възможна оптимизация, кои дейности могат да бъдат възложени на подизпълнители и т.н. Тя не показва приноса на отделните производствени фактори. Тя разглежда как се създава стойност в рамките на една организация (фирма), докато формирането на цените на пазара е външно за тази теория. Той говори за верига на собствеността за потребителя (за разлика от веригата на стойността на фирмата), без да обясни нейното формиране. Не се разглеждат субстанцията и величината на стойността. Стойностната верига не разкрива и как се създава стойност в рамките на икономиката като цяло. Ролята на технологиите и особено на НИРД е ендогенна.

От гледна точка на мениджмънта стойността се разглежда както от гледна точка на потребителите, така и от позицията на акционерите, които търсят добра оценка на своя дял от капитал. Според Тим Колер от McKinsey (3) максимизацията на стойността е крайната финансова цел на една компания, а традиционните измерители като ръст на приходите и печалби невинаги отразяват правилно създаването на стойност. Най-прекият измерител на създаването на стойност от тази гледна точка са дисконтираните парични потоци, което ни връща към въпроса за стойността на парите във времето.

Прихващане и извличане на стойност

Прихващане на стойност (Value Capture) е разтегливо понятие. То може да се отнася до начина, по който един икономически субект, вкл. държавата се възползва от увеличената стойност, за която този субект е допринесъл или до възстановяването на направените разходи (особено в публичния сектор или при наличие външни ефекти). Може да се има предвид способността на бизнеса да създава приходи или печалба от операциите (виж тук) или обхващането на по-голяма част от веригите на доставка – чрез вертикална интеграция, директен маркетинг, обединяване на операции и пр. Налице е също така обширна литература за механизмите, чрез които държавата може да възстанови разходите, довели да повишаване на стойността на частни имоти в резултат на публични инвестиции или да се възползва от увеличението на стойността, което е резултат от други решения (например, промяна на устройствени планове, което води до поскъпване на земята).

Тук е необходимо да се посочи, че множество дейности на домакинствата и компаниите създават стойност в широк смисъл (тоест продукт, за който се правят разходи на труд и време и който е ценен). Но само тези, които се разменят на пазара, тоест за които някой е готов да плати, имат стойност в икономическия смисъл (както се шегува Пол Самюелсън, БВП ще намалее, ако се ожените за домашната си прислужница). И само в този случай можем да говорим за обществено признание на труда. Съществуват обаче редица бизнеси, които създават добър продукт, но не успяват да го монетизират (такива например са онлайн медиите). Прихващането на стойност в този смисъл се осъществява чрез пазарните механизми.

Отново Марияна Мацукато обръща внимание на разликата между създаване на стойност и извличане на ренти, като под рента се разбира всеки непроизведен доход (в класическия смисъл на понятието). Пример за извличане на ренти е намесата на посредници, които контролират достъпа до дадена дейност, ключова инфраструктура или дефицитен ресурс или получаването на по-висок доход (печалби) поради наличието на привилегии или монополно положение.

Критичният въпрос според нея е кои дейности добавят стойност и кои просто извличат стойност за продавачите, както, например, се случва при формирането на имотни балони. Това е последица от приемането, че цената определя стойността, а не обратното.
Мацукато също така твърди, че благодарение на дерегулацията и разширяването на финансиализацията, редица сектори, които доскоро се смятаха за непродуктивни като финансите, натрупват богатство чрез прихващане на стойност, създадена в другите сектори – чрез лихвения диференциал и високи транзакционни разходи. По отношение на иновациите – твърди тя, извличането на стойност става чрез патентите или чрез високите цени на иновативните продукти като лекарствата, като не се отчита колективното създаване на стойността им.

Това (отражението на разликата между създаване и извличане на стойност върху БВП – б.а. ) важи не само за околната среда, при която разчистването на замърсяванията определено ще увеличи БВП (благодарение на платените услуги за почистване), докато по-чистата околна среда не непременно води до това (а ако доведе до по-малко произведени неща, може да понижи БВП), но също важи и в света на финансите, където няма разграничение между финансовите услуги, които захранват нуждите на индустрията от дългосрочни кредити, спрямо онези финансови услуги, които просто захранват други части от финансовия сектор.”

Мариана Мацукато (4)

Ако се навлезе в детайлите, могат да се видят множество различия в посочените примери за прихващане на стойност и извличане на ренти. Възможността един участник във веригата на създаване на стойност (веригата на доставки) да получава относително по-висок дял от стойността може да се дължи на привилегии, патенти, други неценови предимства, достъп до ценен и/или рядък ресурс, достъп до ключова инфраструктура, както и на уникални умения.
Част от тези диспропорции могат да бъдат отстранени чрез антимонополното регулиране, по-рядко чрез данъци и субсидии. Но все по-често се оказва, че дори на пазар с липса на бариери за навлизане, значителна част от стойността остава у този, който контролира достъпа до потребителите. Дигиталните платформи са такъв пример. Затова приносът на новите технологии за концентрацията неравенствата са сред най-обсъжданите теми напоследък.

В допълнение, в съвременната икономика значителна част от съставните елементи на една услуга се създават извън пазара – в рамките на държавни проекти или образователни инициативи, като хоби или в хода на ежедневните дейности на хората. Такъв пример са данните – един доскоро свободен ресурс, който големите корпорации бързат да оградят, както са ограждани земите по времето на Томас Мор, за да прихванат тяхната стойност.

Изложените дотук бележки дават представа за специфичния смисъл на понятието стойност, който се влага от отделните клонове на икономическата наука и открояват разликата между теоретичната икономика и понятието стойност (за фирмата) от гледна точка на бизнес развитието и мениджмънта.

В първите етапи от развитието на индустриалното обществото стойността може лесно да бъде отнесена към конкретен труд и към конкретна собственост над средствата за производство. Днес тя се създава чрез много повече взаимодействия и при много по-високо ниво на несигурност за възстановяване на разходите. Редица дейности допринасят за стойността, без да имат за цел парични приходи. Те са производителни дори в тясното разбиране за производителен труд на класическата икономика. При това често се извлича стойност от ресурс (като информацията), който не е пригоден да бъде частна собственост в традиционния смисъл.

Тези различия имат сериозни последици, включително политически – от промяна на отношението ни към правата на интелектуална собственост до преразпределението на доходите чрез данъци и социални трансфери.

—————
1) “Общественонеобходимо работно време е онова работно време, което при съществуващите нормални за дадено общество условия на производството и при обществено средна степен на умение и интензивност на труда е необходимо за изработването на някоя потребителна стойност.” Маркс, Карл. “Капиталът. Критика на политическата икономия”, том І. 1867

2) Портър, М. “Конкурентното предимство на нациите”, Класика и стил, 1994

3) Valuation: Measuring and Managing the Value of Companies, Second Edition, by Tom Copeland, Tim Koller, and Jack Murrin, 1994. John Wiley & Sons, New York

4) Mazzucato, M. The Value of Everything. Making and Taking in the Global Economy. Allen Lane, 2018