Американският президент Доналд Тръмп и китайският президент Си Дзинпин се съгласиха по време на срещата на върха на Г-20 в Осака да възобновят търговските преговори. Но двамата лидери постигнаха подобно споразумение на предишната среща на върха на Г-20 – в Буенос Айрес миналия декември, но тези преговори се провалиха. Изходът от търговската война остава все така неясен, особено като се отчетат и интересите на трети страни, включително ЕС. Надвисналата опасност от валутна война е симптом на запазващо се напрежение.

Засега, благодарение на споразумението от Осака Тръмп не изпълни своята заплаха да наложи допълнителни тарифи на китайския износ на стойност 300 млрд. долара. Но остават в сила увеличението на митата от 15% до 25% върху износ на стойност 200 милиарда долара, въведено през май.

САЩ също така оказват натиск върху високотехнологичните китайски компании. Тръмп наскоро позволи на американските компании да продължат да продават на китайския технологичен гигант Huawei. Китай все още може да разчита на изградените отношения, в резултат на които санкциите срещу китайските високотехнологични компании също ще навредят на американските им партньори (като Qualcomm) и това принуждава администрацията на Тръмп да отстъпи.

Но е възможен и друг вариант – колкото повече Пекин се чувства заплашен от изтласкване, толково по-склонен ще е той да подкрепя китайските компании, за да се увеличи присъствието им в рамките на глобалните вериги за създаване на стойност. Това предполага повече субсидии и други нечестни конкурентни предимства, които не съответстват на правилата на Световната търговска организация.

Валутна заплаха

Подозрението, което Пекин се опитваше да избегне през последните години и което предизвикваше нервност не само у настоящия президент на САЩ, е манипулацията на валутния курс. Ако китайският юан бъде подложен на девалвационен натиск и Китайската народна банка не се намеси, за да стабилизира стойността му спрямо долара, САЩ могат да обявят Китай за валутен манипулатор.

През последните седмици американският президент Доналд Тръмп изглежда видимо изнервен от факта, че доларът е твърде силен, което в неговите представи е причината за търговския дефицит на САЩ. Той напада не само Китай, а и ЕЦБ – особено след като стана ясно, че централната банка няма намерение скоро да повишава лихвите и дори обмисля нови стимули. Когато Тръмп започна да критикува ЕЦБ, нейният президент Марио Драги заяви, че паричната политика таргетира твърде ниската инфлация в еврозоната, а не валутния курс. Такива са и правилата на Г-20, която неведнъж е призовавала да не се използва валутният курс за създаване на конкурентни предимства. Но границата между преднамерено и естествено обезценяване на валутата е много тънка – Китай например е в правото си да твърди, че юанът му отслабва, тъй като търговската война доведе до забавяне на износа и на икономиката.

Рискът за Китай е голям поради хегемонията на долара. Йената и еврото също са под подозрение, но за разлика от тях юанът не е резервна валута.

Именно хегемонията на долара даде на САЩ правото да разпростира санкции върху различни страни – от Иран до Северна Корея, на база на своите геополитически приоритети.

Има сигнали, че Китай може да бъде изправен пред финансови санкции, които администрацията на Тръмп вероятно ще използва по-често. Миналия месец американски съдия обвини три големи китайски банки в неуважение към съда заради отказа им да представят доказателства за разследване на севернокорейски нарушения.  Следователно китайските финансови институции трябва да се подготвят за  риска да бъдат включени в черния списък на OFAC. Това означава те да бъдат лишени от правото да използват щатския долар и важни услуги, като например услугата за финансови съобщения на Световната междубанкова финансова телекомуникация (SWIFT) и междубанковата платежна система (CHIPS). Това е наказание, което малко банки могат да понесат. Една китайска банка вече е включена в списъка CAPTA, което означава, че не може да открива кореспондентски сметки в САЩ.

Международната валутна система е големият залог. Докато доларът остава световната валута, САЩ ще запазят водещата си роля и Пекин ще бъде принуден да се съобразява. Но какво ще стане когато нетрадиционните парични политики поставят под въпрос функцията на парите да съхраняват богатството? Няма ли  развитието на финтех индустрията рано или късно да  постави под въпрос монопола на SWIFT?

Геополитически последици

Това ни кара да погледнем по-горямата картина. След присъединяването си към Световната търговска организация през 2001 г. Китай се възползва от предимствата на глобалната търговия и инвестиции, без да спазва правилата. Според САЩ Китай е придобил нечестни предимства чрез кражба на интелектуална собственост, принудителни трансфери на технологии, субсидии за местни фирми и други инструменти на държавния капитализъм. В същото време неговото правителство вече е в позицията чрез технологичен контрол да определя правила, които са несъвместими с либералните търговски принципи.

Пекин от своя страна подозира, че САЩ и Европа се опитват да ограничат експанзията на китайския бизнес чрез изкуствени пречки. Те отхвърлят критиките към икономическия модел на страната си благодарение на факта, че през последните 40 години той е извадил от екстремна бедност почти 1.3 милиарда китайци.

Днешният сблъсък отива по-далеч от търговските войни и въпросът е дали икономическото, търговското, технологичното и геополитическото напрежение може да бъде овладяно.. Това, което започна като търговска война, сега заплашва да ескалира в постоянно състояние на взаимна враждебност. Според Стратегията за национална сигурност на администрацията на Тръмп, Китай е стратегически „конкурент“, който трябва да бъде задържан на всички фронтове. Той беше определян като стратегически партньор от Барак Обама.

В известен смисъл Студената война вече започна на технологичния фронт, но ситуацията все още изглежда обратима.

САЩ започнаха да ограничават китайските преки чуждестранни инвестиции в чувствителни сектори и следват други действия, за да гарантират доминиращо влияние на Запада в стратегически отрасли като изкуствен интелект и 5G. САЩ оказват натиск върху партньорите и съюзниците да не участват в инициативата „Един пояс, един път“, масивната програма на Китай за изграждане на инфраструктурни проекти в цяла Евразия.

Глобалните последици от китайско-американската студена война биха били дори по-тежки от тези на Студената война между САЩ и Съветския съюз, пише Нуриел Рубини в статия за PS. Докато Съветският съюз беше отслабваща сила с неуспешен икономически модел, Китай скоро ще стане най-голямата икономика в света и ще продължи да расте. САЩ и Съветският съюз са търгували много малко помежду си, докато Китай е напълно интегриран в световната система за търговия и инвестиции и е свързан силно със САЩ. Ето защо пълномащабната студена война може да предизвика нов етап на деглобализация или поне разделяне на глобалната икономика на два несъвместими икономически блока. И при двата сценария търговията със стоки, услуги, капитал, труд, технологии и данни ще бъде строго ограничена, а цифровата сфера ще се превърне в „splinternet“, където западните и китайските възли няма да се свързват един с друг. Сега, след като САЩ наложиха санкции на ZTE и Huawei, Китай ще се опита да гарантира, че технологичните гиганти могат да получат основни суровини на вътрешния пазар или поне от приятелски търговски партньори, които не са зависими от САЩ.

САЩ ще очакват и всички други държави да изберат страна, а това предполага нов международен ред, основаващ се на признанието на значимостта на Китай.

В капана на Тукидид

Но много неща могат да се объркат. Последиците от подобно съперничество са непредвидими дори без свръхреактивният Доналд Тръмп в Белия дом. Историята познава случаи, когато се стига именно до сценария, който страните се опитват да избегнат.

Когато една държава много бързо догонва хегемонията на друга, резултатът обикновено е война, според проф. Греъм Алисън. В книгата си от 2017 г. „Предопределени за война: могат ли САЩ и Китай да избегнат Капана на Тукидид“ той изследва 16 такива случая (https://www.belfercenter.org/thucydides-trap/case-file). От тях само 4 не завършват с война.

Капанът на Тукидид е наречен така според описания  от гръцкия историк в „Пелопонеската война“ страх на Спарта от нарастващата мощ на новата изгряваща сила – Атина. В разбиранията на Алисън разместванията на пластовете и съперничеството създават уязвимост и често е достатъчно погрешно действие или възприятие, за да се задвижи цяла поредица от реакции, които водят до война. Типичният пример за това е Първата световна война, чийто първи изстрел оттеква в Сараево.

Китай и САЩ изглежда са близо до капана, въпреки периодичните търговски примирия, последвани от заплахи от валутна или технологична война.

Малък инцидент – например в Южнокитайско море, може да отприщи пълномащабен конфликт.

Ще успеят ли САЩ и Китай да постигнат петото изключение или ще вкарат света (много по-обвързан от когато и да било) в своята война? Дали това ще бъде гореща война, регионален конфликт или кибервойна, която да се прицели в най-важния източник на конкурентни предимства? А може би сме изправени пред пълномащабна Студена война, която отново да раздели света на две? Вероятно дори Доналд Тръмп и Си Дзинпин още не знаят.