След десетилетия на надпревара между различните държави към понижаване на данъчните ставки с цел привличане на инвеститори САЩ дадоха сигнал за обрат. Финансовият министър Джанет Йелън подкрепи идеята за минимална ставка на корпоративния данък в световен мащаб. Предложение в подобен дух бе направено през 2019 г. в рамките на обсъжданата в рамките на инициативата BEPS промяна на международното данъчно облагане, Инициативата на ОИСР, която включва и оспорваното въвеждане на дигитален данък в глобален мащаб, се състои от два стълба. Минималният корпоративен данък е част от втория стълб, по който се очаква решение през лятото.

В речта си пред Чикагския съвет по глобални въпроси Йелън призова за глобална координация относно международна данъчна ставка, която да се прилага за мултинационални корпорации, независимо къде се намират техните централи. Такъв глобален данък би могъл да помогне за предотвратяването на данъчната конкуренция, каза тя. Освен това САЩ са изпратили своето предложение и до т. нар. приобщаващ формат на ОИСР, обединяващ над 135 страни, съобщи FT.

„Конкурентоспособността е нещо повече от това как компаниите със седалище в САЩ се справят с други компании в глобалните оферти за сливания и придобивания“, каза г-жа Йелен, цитирана от NYT. „Става въпрос да се уверим, че правителствата имат стабилни данъчни системи, които събират достатъчно приходи, за да инвестират в основни обществени блага и да реагират на кризи, както и че всички граждани справедливо споделят тежестта на финансирането на правителството.“

Планът на САЩ предвижда 21% минимален корпоративен данък, заедно с елиминиране на изключване на дохода от страни, които нямат минимален данък, с цел предотвратяване на прехвърлянето на работни места и доходи зад граница. Той е част от по-широка данъчна реформа, която подкрепя плана на администрацията на Джо Байдън за инвестиции в инфраструктура (виж тук и по-надолу). В същото време обсъжданата ставка при преговорите по втория стълб на Мярка 1 в рамките на ОИСР бе 10-15 на сто.

Предложението бе посрещнато с одобрение от Европейската комисия, чиито говорител Дан Фери потвърди ангажимента на Съюза към правила, които да гарантират, че всички бизнеси, включително дигиталния ще плащат своя справедлив дял от данъците, където и да са дължими те. Въпреки това въвеждането на глобален минимален данък ще бъде посрещнато трудно от страните, където данъчната ставка варира от 9% в Унгария до 32% във Франция, отбелязва Ройтерс.

Сенаторът Рон Уайдън, демократ от Орегон, отговарящ за данъчното законодателство, ще публикува нов план в понеделник за промяна на облагането на мултинационалните корпорации в САЩ. Предложението, чийто съавтори са сенаторът Шерод Браун от Охайо и сенаторът Марк Уорнър от Вирджиния, се стреми да обезкуражи компаниите да пренасочват печалби и работни места към страни с ниски данъци, за да избегнат плащането на данъци в Америка. Също така то създава нови стимули за инвестиции в научноизследователска и производствена дейност в САЩ. Постигането на глобално споразумение за минимална ставка от 21% ще позволи на администрацията на Байдън да увеличава данъците в страната без да се опасява от прехвърляне на печалби към държави с ниски данъци.

В речта си Йелън също подчерта своите приоритети за борба с изменението на климата и намаляване на глобалната бедност. Тя призова страните да не се оттеглят от фискалната подкрепа твърде рано и предупреди за нарастващи глобални дисбаланси, ако някои страни намалят стимулите, преди кризата да приключи.

В рязък дисонанс с администрацията на бившия президент Доналд Тръмп, Йелен подчерта, че е важно САЩ да работят в тясно сътрудничество със своите съюзници. Ремонтът на международната данъчна система е част от това. През последните години ставките на корпоративните данъци падат по целия свят. По времето на администрацията на Тръмп корпоративният данък в САЩ беше намален от 35 на 21 на сто. Джо Байдън иска да повиши тази ставка до 28 процента и да увеличи международната минимална данъчна ставка, която американските компании плащат върху чуждестранните си печалби, до 21 процента.

В момента данъчният кодекс на САЩ насърчава американските мултинационални корпорации да пренасят печалби и работни места в чужбина с освобождаване от данък за първите 10% възвръщаемост на чуждестранните активи, а останалата част се облага с половината от вътрешната данъчна ставка. Нещо повече, данъчният закон от 2017 г. позволява на компаниите да използват данъците, които плащат в страните с високи стаки, за да защитят прехвърлянето на печалбите в данъчните убежища. Предложението за данъчна реформа ще увеличи минималния данък за американските корпорации до 21 процента и той ще се изчислява за всяка държава поотделно. Обсъждане и елиминиране на възможностите за т. нар. инверсия (сливането с компании в страни с ниски данъци).

Обсъжданото увеличаване на данъците в САЩ е следствие от мащабния план на президента Байдън за инвестиции в инфраструктурни проекти на стойност 2.3 трилиона долара. Планът с хоризонт 15 години идва след кризисен пакет от 1.9 трилиона долара и предшества втори план за инвестиции в образование и здравеопазване.

В рамките на BEPS ОИСР разработва нова международна данъчна структура, която да включва глобална минимална данъчна ставка за мултинационални корпорации като част от усилията си за ограничаване на изместването на печалбата и ерозията на данъчната основа. От думите на Йелън стана ясно, че САЩ подкрепят  промените в глобалната данъчна система и въвеждането на глобална минимална ставка на корпоративния данък, която може да спре данъчната конкуренция.

Американските предприятия вече са обект на ефективен минимален данъчен режим върху глобалния нематериален доход, обложен с нисък данък (GILTI), който е съчетан с 80 процента лимит за чуждестранни данъчни кредити и правила за разпределение на разходите. По GILTI, макар и с по-ниска ставка, се облага предполагаемият размер на доход от нематериални активи, получен от контролирано чуждестранно лице (CFC),  с американски акционер. Облагамият доход се изчислява с определени приспадания, сякаш CFC е американско лице и по този начин се получава изравняващ данък. Вероятно е GILTI да се приеме за одобрено правило по смисъла на втория стълб по Мярка 1 на BEPS.

Двата стълба по Мярка 1 на BEPS най-общо целят да предотвратят възможностите за свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби към страни с ниски данъци, за което дигитализацията допринася в голяма степен. Първият стълб предвижда правила за определяне на мястото на облагане, там където компанията има значително виртуално присъствие и за разпределяне на данъците върху печабата между страните. Вторият стълб е свързан с минималния данък. Според оценката на ОИСР прилагането на глобален минимален данък ще доведе до  постъпления от глобален корпоративен данък или до 100 млрд. долара годишно. Още толкова ще бъдат преразпределени между страните в резултат на дигиталното облагане по първия стълб.

Предложението на САЩ бе посрещнато положително от италианския премиер Марио Драги, чиято страна е ротационен председател на G20. Италия е една от страните, които едностранно въведоха дигитален данък, без да изчакват глобално решение. Финансовият министър на Франция Бруно льо Мер обаче бе категоричен, че страната няма да приеме компромис по втория стълб без първия (тоест дигиталното облагане) и обратно. Именно дигиталният данък, въведен от Франция, предизвика заплахи от САЩ за въвеждане на ответни мита върху френския внос. До последния момент администрацията на Доналд Тръмп се опитваше да наложи доброволно приемане на правилата, предвидени по първия стълб.