работници

На 5 юни швейцарците гласуваха за отхвърлянето на инициативата, която би задължила правителството да приложи универсален базов доход – безусловно кешово плащане за всички.
Привържениците му, които предизвикаха пореден референдум, предложиха сума в размер на 2500 франка (2500 долара) месечно.
Идеята среща подкрепата на хора с различни възгледи – от либертарианеца Чарлз Мъри от AEI до профсъюзния лидер в САЩ Анди Стърн. В миналото подобна концепция – на негативен данък лансираше Милтън Фридман.

Светът на технологиите също е заинтригуван. Технологичният акселератор (фонд за стартиращ бизнес ) Y Combinator, поръча изследване по въпроса.

Как работи безусловният базов доход – обяснява The Economist. Политиците флиртуват с идеята по време на индустриалната революция, но в крайна сметка държавата на благосъстоянието е изградена на друга основа – като осигурителна система за тези, които остават без работа поради възраст или лош късмет. През последното десетилетие интересът към базовия доход нарасна заедно с тревогите, че заплатите на работещите не растат достатъчно бързо, за да повишат жизнения стандарт (или изобщо не растат в някои случаи). Този ръст в много страни е разочароващ след 2000 г. и делът от дохода, който се пада на работниците, намалява в сравнение с дела на предприемачите и рентиерите. Някои подръжници на базовия доход се тревожат, че новите технологии като машинният интелект ще направят още по-труден живота на работниците.
Да се установи базов доход няма да е лесна задача. За да се плаща на всеки възрастен и дете доход от около 10 000 долара годишно, богата страна като Америка трябва да увеличи дела на БВП, събиран като данъци с почти 10 процентни пункта и да пожертва повечето социални програми, несвързани със здравеопазване. По-щедра програма би изисквала по-голямо увеличение на данъците.
Ще има и ползи. По-бедните работещи (и хората, които работят без заплащане – като жените домакини) ще получат голям ръст на дохода. Много от тях ще използват парите за образование – или ще напуснат нископлатената си работа, за да се квалифицират.
Предприемачеството ще стане по-малко рисково. По-голямата социална сигурност ще даде по-голямо предимство на работниците при преговорите с работодателите и ще накара фирмите да се стараят повече за задържане на работниците.
Но има и големи недостатъци. Много хора могат да изберат изобщо да не работят, може да нарасне социалното напрежение. Достъпността на базовия доход почти сигурно ще втвърди отношението към имиграцията.

Швейцарското правителство, което публикува мнението си преди вота, е против такава мярка. То се тревожи, че базовият доход ще струва скъпо и ще корозира морала, като остави страната с неустойчив бюджет и немотивирани граждани.

Въпреки това други страни предприемат стъпки в такава посока. Финландия и Холандия планират свой експеримент с базовия доход. И макар че универсалният базов доход може да стане ключова част от държавата на благосъстоянието след няколко десетилетия, ще са нужни повече доказателства, че роботите крадат работните места и повече затруднения за работещите, за да получи идеята обществена подкрепа.