дпс

Броени дни преди законът за офшорките да влезе в сила, един от авторите му – Йордан Цонев, внесе проект за промени. С него се намаляват дружествата, за които се отнасят забраните. Освен това действителните собственици на дружества ще се вписват в регистър, до който широката публика няма да има достъп. По този начин отпада последната надежда да научим кое е физическото лице, което купи „Булгартабак“ (холдингът е непряка собственост на офшорки от Лихтенщайн и Дубай)*

Съгласно действащите разпоредби законът обхваща както дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, когато те директно или чрез контролирани от тях дружества участват в дейност или в дружество, попадащо в обхвата на закона, но и когато такива дружества имат незначителна свързаност (включително само 1 акция), обяснява депутатът. Според мотивите му законът засяга изключително голям брой лица, дори в случаите когато офшорка няма никакво отношение към дейността на българско дружество.
Затова Цонев предлага понятието „свързани лица“ да бъде заменено с понятието „ контролирани от тях лица“ и определението за „свързани лица“ да се отмени и да се въведе определение за „контрол“ по смисъла на Търговския закон.

С проекта се предлага въвеждане на прагове, под които забраните в закона няма да се прилагат. Предлаганият праг е „квалифицирано дялово участие“ по смисъла на специалните закони – Закон за кредитните институции, Кодекс за застраховането, Кодекс за социалното осигуряване, Закон за пазарите на финансови инструменти, Закон за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и Закон за платежните услуги и платежните системи. В специализираните закони праговете са различни, като най-ниският първоначален праг във всички закони е 10%. За дружества, дяловото участие в които не е предмет на специална регулация в други закони, законопроектът предвижда въвеждане на минимален праг от 10%, по отношение на който законът няма да се прилага. Законът не следва да обхваща дребни участия, с които офшорките или техните действителни собственици не могат реално да контролират българско дружество или дейност в България, твърди Цонев. В противен случай можело да се стигне до ситуация, при която поради притежаването на една акция в банка, застрахователно дружество или пенсионноосигурително дружество от дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим да се отнеме лиценз за банкова или застрахователна дейност, поради необявяване на данни за действителен собственик.

Другата промяна засяга вписването на действителните собственици на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Законът сега изисква действителните собственици да се вписват в специален регистър към Търговския регистър на Агенцията по вписванията. Това беше една от поправките, въведени лично от Цонев, който твърдеше, че така се отговаря на европейското законодателство. „Има сериозни парични потоци и е добре властите и широката общественост да е наясно със собствеността в тези компании”, твърдеше тогава той. Сега обаче смята, че капиталовата структура на едно дружество си е вътрешна работа на акционерите, поради което информация за действителните собственици на офшорки не следва да бъде вписвана в Търговския регистър, а в специализиран регистър. Достъп до тази информация ще имат само НАП, ДАНС, БНБ, КФН и самите дружества, в които участват офшорки. Тя ще е поверителна.
В регистъра няма да се вписват данни за действителните собственици на публични дружества, тъй като за тях се прилага разпоредбата на чл. 145 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа за притежавани дялове над 5% и тази информация е публична, предлага още депутатът от ДПС.

Сега законът въвежда редица забрани (чл. 3) за дружества с офшорни собственици, например, на офшорки и на свързаните с тях лица се забранява пряко или косвено да участват в процедура за издаване на лиценз за кредитна институция, независимо от процента им на участие. Другите забрани включват участие в приватизация, обществени поръчки, концесии, медии. По-нататък обаче се предвиждат изключения за забраната. Например, забраните няма да се прилагат за дружества, в които участват офшорки, ако те се търгуват на регулиран пазар в страна от ЕС „и действителните собственици – физически лица, са обявени по реда на съответния специален закон“. Сега този допълнителен текст се заменя с „за които се прилагат изискванията на европейското законодателство за прозрачност по отношение на информацията за емитентите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар или еквивалентни международни стандарти.“

За голяма част от редовите инвеститори промяната ще е облекчение, тъй като сегашната формулировка на „свързани лица“ е необосновано широка, коментират експерти.

* „Благоевград БТ“ и „София БТ“ имат лиценз за данъчен склад, което е едно от основанията на чл. 3