Бил Макнаб, „Уолстрийт джърнал”

Всеки, надяващ се на знаци за здравословно икономическо възстановяване, бе разочарован от по-ниския от очакваното ръст на БВП (в САЩ) за първото тримесечие на 2013 г. – 2.5%, далеч от прогнозираните 3.2%. В същото време продължава ръстът на фондовия пазар, който достигна рекордни нива през последните седмици.

Същият парадокс се отнася и до щомпаниите и малкият бизнес. Много са в добро състояние и имат пари. Но защо не наливат повече капитал обратно в икономиката и не създават работни места?

Ако фирмите не могат да видят ясен знак за икономическото възстановяване, те няма да наемат хора и да харчат. Това икономистите наричат „deadweight loss“ – загуба, причинена от неефективност (от неефективно разпределение – бел. ред.).

Днес има несигурност за регулаторната политика, за паричната политика, външната политика и най-важното, за фискалната политика на САЩ и националния дълг. Докато не бъде създаден план за справяне с дълга, Америка няма да постигне икономическия си потенциал.

Трима икономисти – Николъс Блум и Скот Бейкър от Stanford University и Стивън Дейвис от University of Chicago, измерват нивото на политическа несигурност през последните десетилетия. Тяхното изследване (policyuncertainty.com) показва, че средно несигурността на икономическата политика на САЩ е била с 50% по-висока през последните две години, отколкото след 1985 г.

Въз основа на това изследване икономистите на Vanguard изолираха промените в американската икономика, които се дължат на увеличения в политическата несигурност, като дебатите за тавана на дълга през август 2011 г., провалът на суперкомитета на Конгреса през ноември 2011 г. и фискалната скала в края на 2012 г.

Според оценките след 2011 г. ръстът на политическата несигурност е създал 261 млрд. забавяне на икономиката, или повече от 800 долара на човек. Ако не беше политическия „данък”, реалният ръст на БВП би бил 3% годишна след 2011 г., вместо отчетените 2%. А пазарът на труда би добавял 45 000 работни места на месец – общо 1 милион за две години.

Във Vanguard оценихме, че само дебатът за тавана на дълга доведе до обща икономическа загуба от 112 млрд. долара през последните две години. За да дадем перспектива на това число, Бюджетната служба на Конгреса изчисли, че т. нар. секвестър може да намали общите разходи с 85 млрд. долара през 2013 г.

Но въпросът не е само в числата. Всеки път когато законодателите се доближат до споразумение, което да възстанови фискалната отговорност, но се провалят отново, ние във Vanguard чуваме загрижеността на инвеститорите. Те питат: „Как това ще засегне моя пенсионен фонд? А спестовната сметка на колегата? Как ще се отрази на моите данъци?”

Затова ще е глупаво да се успокоим поради доброто представяне на фондовите борси. Докато въпросът за дълга на САЩ не бъде решен в дългосрочен план, печалбите и загубите на пазарите ще се градят на нестабилен фундамент от обещания, които не могат да бъдат спазени.

Това е най-голямото колективно изпитание и най-големият колективен приоритет на Америка.

Тъй като доларът е световната резервна валута, Америка не е изправена като Европа пред нуждата от незабавни икономии. САЩ не трябва да балансират бюджета си още утре. Ключът е да се даде яснота на бизнеса, пазарите и инвеститорите.

Бил Макнаб е главен изпълнителен директор на Vanguard Group.
Със съкращения