Тръмп сее разделение в ЕС

САЩ наложиха наказателни мита върху вноса на стомана (25%) и алуминий (15%) от ЕС, Канада и Мексико. ЕС и Канада заявиха, че подават жалба в Световната търговска организация. Канада наложи реципрочни мерки за внос на стойност 13 млрд. долара. ЕС може да наложи ответни мита до 20 юни. Те ще засегнат емблематични стоки като дънки, бърбън и мотоциклети.

Рискът от по-голяма търговска война нараства и залогът е много по-голям отколкото предполагат споменатите стоки. При това изглежда, че САЩ прибягват до протекционизма не толкова, за да защитят чисто икономически интереси, а като част от една странна геостратегическа игра с популистки привкус.

На пръв поглед изглежда, че Тръмп използва митата, за да постигне по-добри търговски споразумения с ЕС и Китай и да наложи натиск над Канада и Мексико да предоговорят Северноамериканското споразумение за свободна търговия (Nafta). Но нещата не са толкова прости – американският президент иска да върне доминиращата роля на САЩ в света и не е склонен да се съобразява с ЕС. Чрез митата той посява разделение в ЕС и несигурност сред бизнеса в момент, когато надеждите за силно възстановяване на световната икономика започнаха да затихват.

Все още има шанс последиците от търговска война да бъдат овладяни. Според ИНГ Банк, износът на стомана и алуминий за САЩ е само 0.3% от световния износ на стоки от ЕС и едва 0.05% от БВП на Общността. Но ако се стигне до ескалация, последиците ще са сериозни. Така например, една оценка на ОИСР предрича свиване на световната търговия с 6%.

Ескалация или отстъпки

Мнозина смятаха, че американският президент само се опитва да принуди партньорите си да преговарят. Но не става дума за блъф. Не са точни и паралелите с 2002 г., когато администрацията на Джордж Буш въведе мита и в края на 2003 г. ги отмени, признавайки, че не са сработили, но са дали време за адаптация на бизнеса.
Тогава отмяната на тарифите стана след като ЕС заведе дело в СТО. Сега съюзът отново разчита на СТО, но евентуално решение не се очаква преди 2019 г.

Брюксел няма друг избор, освен да отговори и да демонстрира твърдост през избирателите в момент, когато възходът на популизма заплашва Съюза. Еврокомисарят по търговията Сесилия Малстрьом посочи, че САЩ търси да използва заплахата от търговски рестрикции като инструмент за постигане на отстъпки от ЕС. “Това не е начинът, по който правим бизнес”, заяви тя.
Сега топката е в полето на ЕС и големият риск е, че той няма да има единен отговор, тъй като страните са засегнати по различен начин. Залогът е много по-голям от стоманата и алуминия, дънките и бърбъна.

Докато Франция настоява за твърд отговор (Няма да преговаряме с пистолет, опрян в челото, каза президентът Еманюел Макрон), Германия и по-точно нейният икономически министър Петер Алтмайер предпочита да се намери решение. Заплахата да се въведат мита и върху вноса на европейски автомобили в САЩ, ако се стигне до ескалация, обяснява това разминаване.
Вносът на леки коли от Европа в САЩ през миналата година е 32 млрд. долара, около пет пъти повече от този на стоманата и алуминия.
САЩ внасят стомана за 1.2 млрд. долара от Германия. Но вносът на автомобили е за 20 млрд. долара от Германия и почти 9 млрд. долара от Великобритания.

Тръмп вече предупреди, че ще отговори на всяка контра мярка. През май неговата администрация обяви разследване за това дали вносът на коли представлява риск за националната сигурност. Същият аргумент бе използван и при тарифите за стоманата и алуминия. Само че мита върху колите са много по-голям риск.

Какво показват данните
Тръмп смята, че изолацията ще навреди повече на Китай и Европа, отколкото на САЩ. Но ако се погледне голямата картина, ЕС не получава повече от износа си в САЩ, отколкото Америка изкарва в Европа.

Тръмп сее разделение в ЕС
Фокусирането само върху търговското салдо е доста повърхностно. Американските компании печелят и от своите поделения в Европа и имат положително салдо при износа на услуги. Текущата сметка на Европа и САЩ всъщност е балансирана.
В търговията със стоки ЕС има излишък от 153 млрд. долара през миналата година. В търговията с улуги САЩ имат излишък от 51 млрд. долара, а т. нар. първичен доход, който включва печалбите, носи положителен приток от 106 млрд. долара на САЩ. Само в Холандия американските компании генерират излишък по първичния доход (положителен приток на корпоративни печалби) от 68 млрд. долара или две трети от излишъка на целия ЕС по това “перо”.
Това е така тъй като американската икономика е базирана повече на дигитални бизнес модели и нематериални активи, коментира EU Observer.
Да си припомним за значението, което патентите имат за Apple или за факта, че Facebook обслужваше от Ирландия и африканските си потребители (преди GDPR да сложи край на това).
Така че ако се погледне в цялост, САЩ не губи от икономическите си отношения с Европа.
Това показва и какъв е основният коз, който държи Европа – не ответни мита върху дънките и бърбъна, а облагане на печалбите на компании като Google и Facebook.

Тактически отстъпки с Китай

Опасността за търговска война с Китай засега бе избегната, като САЩ даваше противоречива информация – обичайна тактика за администрацията на Тръмп. Китай от своя страна опровергава всяко твърдение за това, че една или друга мярка за отваряне на пазара му е под натиска на САЩ.

Залогът е голям. Нека отново да погледнем данните.
Китайските компании изнасят стоки за 506 млрд. долара, докато САЩ внасят там продукция за едва 130 млрд. долара.
В услугите САЩ генерират излишък от 38 млрд. долара. Китайските компании печелят от своята дейност в САЩ 34 млрд. длара, докато американските компании получават само половината от това. Така общият дефицит по текущата сметка на САЩ с Китай е 358 млрд. долара през 2017 г.

Но както вече писахме, големият спор и тук е за инвестициите и нарушенията на правата на интелектуална собственост.

Нека да припомним историята. Тръмп заплаши с налагане на 25% мита за повече от хиляда стоки, внасяни от Китай – от роботи до части за авиоиндустрията и съдомиялни машини. Китай отговори с предложение за 25% мито върху 106 стоки от САЩ, включително соя, автомобили и химикали. Те щяха да засегнат особено избирателите в т. нар. Ръждив пояс, една чувствителна тема за Тръмп.

Пекин е в позиция да наложи ответни мерки, които могат да разрушат веригата на доставки на американските компании, а и на световните. Освен това Китай държи значителна част от американските ДЦК.

През май бяха проведени преговори с участието на финансовия министър Стивън Мнучин, при което Китай обеща “ефективни мерки” за намаляване на търговския дефицит, като увеличи покупкитена американски стоки и услуги.
Все пак китайското правителството опроверга, че е приело да намали този дефицит с 200 млрд. долара до 2020 г., както настояват САЩ.

До окуражителните сигнали на 20 май се стигна след като китайската ZTE спря основните си операции заради санкции от САЩ. През април САЩ забрани доставки на американски технологии за китайската компания, след като тя наруши споразумението с американските власти да накаже служителите, отговорни за незаконните доставки на американски технологии в Иран.
Часове след преговорите между САЩ и Китай, тези санкции бяха вдигнати.
В същия ден Пекин обяви, че отваря пазара си за внос на автомобили и авточасти. Митата за лeĸитe ĸoли ще паднат от 1 юли oт 25% нa 15%, a тaзи за авточасти – нa 6%. Cpeдният нaлoг въpxy пpeвoзнитe cpeдcтвa вeчe щe e 13.8%.
Освен това бе разрешено чужди инвеститори в автомобилния сектор да притежават повече от 50% от местни компании.
След това, в края на май Китай обяви, че отваря икономиката си за внос и щe нaмaли внocнитe митa нa близo 1500 пoтpeбитeлcĸи пpoдyĸти, вapиpaщи oт ĸoзмeтиĸa дo дoмaшни ypeди oт 1 юли. Това е второ намаление след понижение на тарифите, извършено през декември.
Cpeднaтa тapифнa cтaвĸa зa пpoдyĸтитe щe бъдe нaмaлeнa дo 6.9% oт 15.7%, ĸoeтo e нaмaлeниe oт oĸoлo 60 на сто. За някои стоки като лекарства митата отпадат напълно.

Но нищо не е сигурно, защото САЩ явно искат повече отстъпки. Тази седмица на посещение в Пекин е търговският секретар на САЩ Уилбър Рос, който ще се опита да уговори облекчен внос за селскостопански стоки в Китай.
Това посещение бе предшествано от съобщенията, че САЩ обмислят мита върху внос от Китай на стойност 50 млрд. долара (по-малко от предишната заплаха, явно все пак преговорите са помогнали) и ограничения върху китайските инвестиции в САЩ. Предполага се, че за да отмени тази заплаха САЩ ще иска гаранции за вноса на селскостопански продукти. Очевидно и източният фронт остава отворен.