Неофициалното споразумение между президента на САЩ Доналд Тръмп и президента на ЕК Жан-Клод Юнкер, което доведе до временно търговско примирие,  успокои духовете от двете страни на Атлантическия океан. Договорено бе да започнат преговори за нулеви мита и премахване на нетарифните ограничения, както и липса на субсидии за индустриални стоки (без автомобили).

Но остават много неясноти.

Поне засега бе избегната опасността от ескалация на търговската война. Но бъдещето на търговските отношение между САЩ и ЕС остава подвластно на прищевките на Тръмп, който съвсем неотдавна нарече ЕС враг. Докато бившият му съветник Стивън Банън стряска съня на европейските лидери с новия си консервативен проект, ръководството на Съюза опитва да даде отпор на добре прицелените търговските ограничения върху износа на ЕС за САЩ.

Засега Жан Клод Юнкер успя да замрази заплахата от 20% мита върху износа на автомобили за САЩ.

В замяна ЕС заяви, че ще започне преговори за нулеви тарифи и нетарифни бариери за промишлени стоки, с изключение на автомобили и части за автомобили. Също така ЕС ще задържи още една поредица от ответни мерки на стойност от 20 млрд. евро за внос на стоки като куфари и копирни машини. Нищо не е ясно за вече въведените мита.

Двете страни също ще работят за реформа на СТО, без много подробности.

Американският президент и неговите съветници представяха споразумението от сряда като голяма победа и оправдание за твърдия си подход към търговията с ЕС.

По думите на американския президент с ЕС е било постигнато много важно споразумение за постепенно намаляване на търговските бариери и установяване на честни и „реципрочни“ търговски отношения.
В неговата интерпретация Жан-Клод Юнкер е обещал, че Европа ще купува повече соя от САЩ и ще сътрудничи с Вашингтон в борбата с кражбата на интелектуална собственост (внос от Китай). Според Тръмп това е „голям ден“. По-късно разкрити подробности и коментари показват, че той е следват собствения си съвет за правдоподобната хипербола от книгата „Изкуството на сделката“.

ЕС ще купува и повече соя и енергоносители (втечнен газ) от САЩ, потвърди и Юнкер, който бе малко по-пестелив на хвалби.


Хвалби и реалности

„Току-що отворихме Европа за вас, фермери. Няма да бъдете твърде ядосани на „Тръмп“, каза Тръмп пред аудитория в Айова в четвъртък, като избегна факта, че бъдещото споразумение засега не включва обсъждане на селскостопанските продукти.
Европейските представители обаче заявиха в четвъртък, че делегацията на ЕС не е направила нищо повече от описание на световните пазари пред президента. Неназован член на делегацията опита да омаловажи обещанието за внос на соя и енергоносители, като в различни европейски вестници бе цитирано мнението му, че ЕС не е като Съветския съюз. Тоест институциите на ЕС не решават нито за покупките на соя, нито за природния газ.

След като Китай наложи ответно мито от 25% върху американската соя и реши да внася от Бразилия, цените на американската соя се понижиха и европейските компании започнаха да купуват повече.
Европейските компании също така изграждат нови терминали и инфраструктура за внос на LNG като мярка срещу енергийната зависимост на някои държави-членки от Русия. Основната пречка пред по-големия внос на газ в САЩ, твърдят официални представители на ЕС, са ограниченията на износа в САЩ. Според Ройтерс това също е било казано от Юнкер.

Комисията вече одобри финансиране от над 100 млн. евро за изграждане на терминал за втечнен газ в Хърватска. След уточненията на европейски дипломати, Белият дом разпространи съобщение, според което Юнкер е обещал ЕС да изгради още терминали за внос на LPG.

Освен това изявленията на Тръмп подозрително напомнят епизод през май, когато той прие китайска делегация и заяви, че е постигнато примирие, като Китай е обещал да купува повече … соя и природен газ. После бе засипан с критики в САЩ и се отметна.

Неясноти

Експертите не са толкова възторжени, тъй като същинските преговори предстоят. Въпреки категоричните изявления на Тръмп, включително за нулеви нетарифни ограничения, много предстои да бъде направено, преди да се говори за сделка между САЩ и Европа.
„В най-добрия случай това може да ни върне там, където бяхме преди въвеждането на митата на американската стомана и алуминий (влезли в сила на 1 юни)“, коментира пред FT Филип Леви, бивш търговски съветник на президента Джордж Буш, а сегав Съвета по глобални въпроси в Чикаго.
САЩ незабавно ще насочат вниманието си към разрешаване на проблема с митата върху стоманата и алуминия, а по-широко търговско споразумение вероятно ще бъде разработено на етапи през идната година, уточни министърът на финансите Стивън Мнучин.
Но според експертите, дори споразумение само за промишлените стоки ще бъде трудно. По думите на високопоставен европейски дипломат, цитиран от „Гардиън“, това са били преговори за преговорите.
ЕС и САЩ бяха най-близо до сделка по време на администрацията на Обама. Те се съгласиха по време на вече замразените преговори за трансатлантическо партньорство (TTIP), започнали през 2013 г., за премахване на тарифите за 97% от промишлените стоки. Но дори и тогава нетарифните ограничения бяха труден въпрос, който предизвикваше взаимно подозрение поради разликите в стандартите и различните приоритети.

Разделение в ЕС

Един голям проблем за ЕС е, че визитата на Жан Клод Юнкер е отстъпление от предишните заявки на Общността, че няма да преговоря с пислот, „опрян в главата“. Отивайки във Вашингтон, Юнкер направи точно това, което ще му бъде припомняно.
Германия, чийто автомобилен сектор бе непосредствено застрашен, приветства сделката, но френският президент Еманюел Макрон заяви, че не иска споразумението да обхваща селското стопанство и очаква премахване на незаконните мита върху стоманата и алуминия. Европейските институции не могат да сключват споразумения със страни, които пренебрегват екологичните норми и нормите за безопасност на храните, добави той. Наложи се ЕК да уточнява, че не е поела ангажимент за селскостопанско споразумение.

Освен това 28-те страни-членки се договориха на срещата на върха в София през май, че всяко търговско споразумение за индустриални стоки със САЩ трябва да бъде съпроводено от споразумение за обществените поръчки, отваряйки пазарите на САЩ за доставчици от ЕС.

Въпросът сега е дали ЕС ще започне преговори със САЩ без да поставя като предварително условие отмяната на митата за стоманата и алуминия. Или Юнкер ще се вслуша в растящите призиви (основно от Франция и Холандия) за твърда позиция спрямо Тръмп. Другият въпрос е докога ще трае желанието за сделка на последния.