Министерството на финансите изненада банките и останалите първични дилъри с два аукциона за продажба на дългосрочни ДЦК, които не присъстват в емисионния му календар.

Двата аукциона бяха общо за 400 млн. лева и веднага трябва да се каже, че това не води до увеличаване на дълговото бреме – поради падежите (виж нататък). Те са за 20-годишни и 10.5-годишни ДЦК, като обявеният лихвен процент е съответно 1.5% и 0.5% (това е доходността, която купувачите биха получили, ако подадат заявки за цена, равна на номиналната). Постигната е по-ниска доходност, но МФ е отхвърлило голяма част от заявките за 10.5-годишната емисия като са пласирани само 106 млн. лева при доходност 0.41%. (виж допълнението накрая).

Външният и вътрешният дълг на България към 30 април е 11.6 млрд. евро, като повече от половината се състои от облигациите по външния дълг, а останалото са вътрешни ДЦК и държавни заеми.
Дълговото бреме се понижава до 19.7% от БВП в края на април 2019 г.

Вътрешният дълг е 2.5 млрд. евро и намалява сериозно спрямо края на 2018 г., когато е надхвърлял 3.1 млрд. евро. Причината за понижението са основно падежи по емисии ДЦК (общо 878 млн. лева за четири месеца). Общо през тази година настъпват падежите на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар, на стойност 920 млн. лева, тоест без настоящите емисии, би се получило отрицателно нетно финансиране.

В средносрочната прогноза, съпровождаща бюджета за 2019 г., е записано: „През периода 2019-2021 г. дълговото финансиране на бюджета под формата на ДЦК се планира да бъде в рамките на 0,8-1,0 млрд. лв. годишно, базирано на размера на падежиращия дълг в обращение (1,1-1,4 млрд. лв. годишно).“ Тоест обявените сега емисии са половината от планираните общо за годината.

Той дойдоха като изненада, защото банките бяха уведомени няколко часа по-рано и защото такива емисии не е имало от януари 2018 г. Тогава бяха предложени 25-годишни облигации  с лихвен процент 2%. Но при постигната доходност 2.98% всички поръчки бяха отхвърлени.

Затова вниманието ще бъде насочено към избора на време на емисиите и изненадващото обявяване на аукциона от МФ, за която научихме от сайта на БНБ., а не от емисионния календар.

Обявлението би следвало да означава, че държавата има необходимост от средства. Това ни кара да погледнем към сметките на хазната, което планирахме да направим във връзка с нарасналите обещания за големи публични разходи.

Към 31 май фискалният резерв в БНБ е в размер на 9.83 млрд. лева. Той е нараснал с 1.2 млрд. лева за пет месеца, тоест спрямо 31 декември. През това това време бюджетният излишък е над 2.98 млрд. лева, а погашенията по дълга са общо 1.2 млрд. лева (основно през януари). Разликата може да се дължи на различния обхват на сметките, както и на други плащания под черта поради спорната практика на МФ да отделя средства от текущия бюджетен излишък за разходи през следващата година (например, за магистрала Хемус).

По закон фискалният резерв към края на годината трябва да де най-малко 4.5 млрд. лева.

В същото време финансовият министър Владислав Горанов заяви, че страната може да се справи с еднократно плащане на сумата за F-16. Очаква се тя да бъде над 2 млрд. лева, като официалното одобрение от Конгреса за покупката на осемте изтребителя F-16 e за сумата от 1.673 млрд. долара (2.9 млрд. лева).

Фискалният резерв на пръв е достатъчен за целта, дори следващите месеци да приключат с бюджетен дефицит, тоест по-голямата част от спестените като излишък близо 3 млрд. лева да бъдат изхарчени до края на 2019 г. Тук трябва да напомним, че законът предвижда салдото по консолидирания бюджет да бъде -0,5% от БВП за 2019 г. или 600 млн. лв. дефицит. Тоест ако правителството се разпореди с излишъка от над 3 млрд. лева и плати еднократно изтребителите, това означава да се наруши ограничението за фискалния резерв. (Миналата година също бе планиран дефицит, отчитаха се големи излишъци, но в края на годината положителното бе едва 0.5% от БВП, останалото отиде за непредвидени разходи.)

Но държавата освен това има обещания да капитализира БЕХ с 600 млн. лева (ако получи одобрение от ЕК), а част от сумите във фискалния резерв като споменатите заделени разходи за АМ Хемус са под условие.

Ето защо за разлика от миналата година, сега правителството трудно може да се справи без нови емисии ДЦК.

Внимание заслужава таймингът на емисията. Решението идва дни след като Европейската централна банка обяви, че ще запази ниските лихвени проценти поне до лятото на 2020 г. Това със сигурност ще направи банките по-склонни да приемат ниска доходност на ДЦК.

На този етап не могат да се правят заключения за това дали тя е свързана с подготовката за присъединяване към ERM2 и Банковия съюз.

Параметри

На 19 юни 2019 г. Министерството на финансите проведе два аукцион за продажба на 10,5-годишни и 20-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирани в лева, с падеж съответно на 21.12.2029 г. и 21.06.2039 година.

На проведените аукциони бяха пласирани успешно ДЦК в общ обем от 300,6 млн. лв., в т.ч. 200 млн. лв. за 10,5-годишни книжа и 100,6 млн. лв. за 20-годишните книжа. Постигната среднопретеглена доходност на аукционите възлезе на 0,41 % за 10,5-годишни книжа и 1,60 % за 20-годишните книжа (значително по-ниско от доходността от 2.98% на 25-годишните книжа, които бяха отхвърлени през 2018 г.). Общият размер на подадените поръчки за книжата с падеж през 2029 г. достигна 472 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 2,36. Постъпилите поръчки за 20-годишните ДЦК възлязоха на 248 млн. лв. или коефициент на покритие 1,24.

Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 73 базисни пункта за 10,5-годишните ДЦК и 151 базисни пункта за 20-годишните ДЦК. Постигнатата доходност при 10,5-годишните ДЦК е рекордно ниска за този матуритетен сегмент. Новата емисия 20-годишни ДЦК представлява най-дългосрочната емисия държавни облигации, емитирана на аукционен принцип на вътрешния пазар.

От страна на участниците беше отчетен висок интерес към новите емисии ДЦК. Най-голямо количество ДЦК на аукциона за 10,5-годишните ДЦК придобиха банките – 43 %, следвани от пенсионни и гаранционни фондове – 34 % и застрахователните дружества с 23 %. Най-голям обем ДЦК на аукциона за 20-годишните ДЦК придобиха застрахователните дружества – 49 %, следвани от пенсионни и гаранционни фондове – 39 %, банките – 10 %, и инвестиционни посредници – 2 %.