През последните седмици зачестиха решения или предложения за мерки на икономическата и търговската политика, които разделечават все повече САЩ и Европа. Тези дискусии и решения до голяма степен са мотивирани от въпроси, свързани с националната сигурност, а не от икономически аргументи.

Очаквано, но не и сериозно, нито един от посочените проблеми не се коментира от българските власти. Дори и след участието на премиера Бойко Борисов в конференцията по сигурността в Мюнхен.

Северен поток – 2

Проектът за втората тръба през Балтийско море до Германия бе критикуван остро както от администрацията на Доналд Тръмп, така и от представители на ЕК, както и от председателя на Съвета Доналд Туск. Опасенията са геополитически и се свързват с увеличаване на зависимостта от руските доставки, които вече са 40% от потреблението на газ в ЕС.

Въпреки това Германия, осигурявайки си в последния момент подкрепата на Франция, успя да постигне компромис, който позволи на Берлин, а не на Брюксел да решава дали европейските правила са спазени по отношение на доставките с „Газпром“. Мнозина видяха в това края на енергийния съюз. Според текста на споразумението, което още не е официално, все пак се предвиждат условия като осигуряване на достъп до тръбата за алтернативни доставки.

В края на 2015 г.  г. в сходна ситуация бе спрян проекта за „Южен поток“, като основната причина за това бяха не съмненията за обществените поръчки във връзка със строителството, а нарушаването на принципите на Третия енергиен пакет.

Новият газопровод засилва концентрацията на доставките, както и ролята на „Газпром“, като същевременно лишава от приходи Украйна. Смята се, че постъпленията й от транзитни такси ще намалеят от 2.5 млрд. долара ан 1 млрд. долара годишно.

Като резултат от този компромис нарасна недоверието на Централна Европа към Германия, която сега се превръща в основен дистрибутор на руски газ за Европа.

През януари американският посланик в Германия намекна за възможни американски санкции срещу германските фирми, които участват в проекта „Северен поток – 2“. Това са Unіреr, която се появи след разделянето на E.ON и Wіntеrѕhаll, както и aнглo-xoлaндcĸaтa Ѕhеll, aвcтpийcĸaтa ОМV и фpeнcĸaтa Еngіе.

Проектът „Северен поток 2“ предвижда до края на тази година да бъдат изградени две линии на газопровод с обща мощност 55 млрд. куб. м газ годишно от крайбрежието на Русия край Санкт Петербург през Балтийско море до Германия. По този начин се заобикалят Полша и Украйна. Тръбата е 1225 километра и ще струва над 9.5 млрд. долара.

Мерки срещу Китай

САЩ оказват безпрецедентен натиск върху партньорите си да изключат Huawei от изграждането на 5G мрежите, поради подозрения, че нейното оборудване може да се използва за шпионаж. Китайската компания яростно отрича. Проблемът е, че без Huawei ЕС ще се забави поне една година с въвеждането на новите технологии и ще увеличи изоставането си в ключови области като роботиката и Internet of things.

Затова Брюксел не прояви охота да въвежда забрани за китайските доставчици на телекомуникационно оборудване. А Великобритания – ключов съюзник на САЩ, но и с традиционни връзки с Пекин, реши да се последва партньорите си от „5 очи“ в налагането на забраната.

Все пак Европейският парламент одобри нови правила за проверка на инвестициите извън ЕС, поради опасенията, че страни като Китай се стремят да изкупуват чувствителна технология и инфраструктура, или използват инвестиции и договори за дустриален и военен шпионаж.

Германия и Франция призоваха за „строго национално законодателство“ за скрининг на инвестициите, но мярката не се посреща със същия ентусиазъм от останалите страни в ЕС. Премиерът на Португалия Антонио Коста, чиято страна е една от най-големите получатели на китайски инвестиции на глава от населението на Европа, заяви в интервю за „Файненшъл таймс“, че лидерите на ЕС не трябва да следват протекционизма на американския президент Доналд Тръмп.

Ескалация на търговската война

САЩ се опитват да разделят страните от ЕС чрез мерки, целящи разрив между Франция и Германия. Такава е заплахата на САЩ да въведе допълнително мито от 25% върху вноса на автомобили и авточасти от ЕС до средата на май.

САЩ не са доволни, че европейски мита за внос на автомобили от САЩ са по-високи – средното мито е 10%, докато вносът на европейски коли в САЩ средно се облага с 2.5%. ЕС иска да договори по-ниски мита, но САЩ поставя и други условия.

Ако бъдат наложени допълнителни мита, това ще струва 2.5 млрд. евро годишно само на Фолксваген. ЕС подготвя списък с продукти, върху които да наложи ответни мита.

По-специално администрацията на американския президент иска облекчаване на стандартите за селскостопански внос.

„Европейският съюз е много, много труден. Много, много труден. Те не позволяват нашите продукти да влязат [на пазара на ЕС]. Те не допускат нашите селскостопански стоки“, коментира Тръмп на среща с губернаторите на САЩ в края на февруари.

Търговските отношения между САЩ и ЕС са в застой след провала на Трансатлантическото споразумение (TTIP). През 2018 г. при посещение на прадседателя на ЕК Жан-Клод Юнкер в САЩ бе договорено търговско примирие.

Условия към Лондон

Междувременно администрацията на Доналд Тръмп публикува позицията си за търговски преговори с Великобритания след Брекзит, а някои от клаузите предизвикват повдигане на вежди в Лондон и Брюксел.

Основните изисквания на САЩ са свободен внос на селскостопански стоки и гаранции, че Великобритания няма да манипулира валутата си.

САЩ искат Обединеното кралство да премахне “неоправданите бариери”, свързани със санитарните стандарти за храните. В продължение на години американските селскостопански групи се оплакват, че европейските страни ненужно ограничават американския износ на месо и зърнени храни въз основа на опасения, че не са безопасни за потребителите. Други ключово изискване ограничава правото на Великобритания да сключи търговска сделка с „непазарна икономика“, като например Китай, като създаде „механизъм за гарантиране на прозрачност и предприемане на подходящи действия“. Това би могло да позволи на САЩ да отмени споразумение с Обединеното кралство, ако не харесва условията, които Лондон е договорил с Пекин.

По този начин САЩ объркват и бездруго сложните преговори между ЕС и Великобритания. Позицията на Брюксел бе, че бъдещите търговски отношения между блока и Лондон ще се договорят след като са одобрени условията по напускане (същото това споразумение с преходен период до края на 2020 г., което британският премиер Тереза Мей не успява да прокара през парламента). След 2021 г. отношенията между Великобритания и ЕС може да включват – според един от вариантите, и митнически съюз, което предполага обща политика към трети страни. Много евроскептици отхвърлят този вариант именно защото искат Великобритания да се договаря свободни с трети страни.

Черният списък на ЕК

ЕК миналата седмица изготви първия си „черен списък“ от 23 територии извън ЕС, които представляват риск от пране на пари чрез финансовата система на Европа. Той включва и четири американски територии (Гуам, Американска Самоа, Американските Вирджински острови и Пуерто Рико) и Саудитска Арабия, което предизвика нов разрив с Вашингтон. САЩ заплашиха с ответни мерки.

„Съединените щати оценяват възможността да отговорят на това, което те смятат за безотговорно начинание“, се казва в писмо на финансовия министър Стивън Мнучин до председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Четирите територии и Рияд не са част от списъка, съставен от Специалната група за финансови действия (FATF) – глобалният орган, натоварен с идентифицирането на финансирането на тероризма и рисковете от изпирането на пари.

Действията на ЕК в този случай не се ползват с подкрепата на страни като Великобритания и Франция. Това бе една от темите по време на срещата с Арабската лига в Шарм ел-Шейх. Кралят на Саудитска Арабия Салман също е изпратил писма до всички лидери на ЕС, като ги призова да преразгледат включването на Рияд в списъка, пише Ройтерс.
За да бъде блокиран списъкът, е нужно  мнозинство от 21 държави и то вероятно ще бъде събрано. Комисията твърди, че е използвала ясни критерии, но недостатъчното съгласуване с FATF предизвиква критики. Саудитска Арабия е важен търговски партньор и вносител на оръжия, включително от България.

***

Повечето от тези епизоди са показателни не само за напрежението по оста Брюксел – Вашингтон, но и за растящите разделения в Съюза и кризата на лидерство.

Предстоят ключови избори на нов европейски парламент, а Великобритания не може да излезе от тресавището на Брекзит, големите страни в ЕС – Франция и Германия, изпитват вътрешни затруднения, някои от бързо развиващите се централноевропейски страни са готови във всеки момент да обърнат гръб на Брюксел, а други – като България, са затънали дълбоко в бедност и корупция. Докато САЩ се опитва да спечели от тази ситуация, печелившият може да се окаже Китай и (далеч по-слабо вероятно) Русия.