Тръмп

Президентът на САЩ Доналд Тръмп одобри въвеждането на 25% мита върху стоманата и 10% за алуминия, с което рискува разпалване на търговска война.

Преди това той наложи защитни мита върху соларните панели и пералните машини – мярка, насочена срещу Китай и Южна Корея.

Мерките, които се позовават на малко използвана клауза за внос, застрашаващ националната сигурност, няма да засегнат Мексико и Канада, докато САЩ не оцени напредъка в преговорите за преразглеждане на споразумението за свободна търговия (NAFTA). За останалите те ще се прилагат от 23 март, но все още са възможни корекции. САЩ дадоха да се разбере, че могат да преразгледат позицията си към ЕС, ако последният облекчи условията за внос на селскостопанска продукция.
Мерките са насочени основно срещу Китай. В уводна статия китайският официоз Global Times призова страната да се подготви за търговска война.

Този ход се вписва в протекционистичните усилия на Тръмп да увеличи работните места в Америка. В стоманодомивната индустрия в САЩ са заети 140 000 души, но в зависещите от нея отрасли – 6.5 милиона, отбелязва по този повод WSJ. Някои от тези компании не крият притесненията си, като Electrolux, която замрази плановете си за инвестиции в Тенеси.

Решението на американския президент не намира подкрепа сред собствената му администрация (то се подкрепя почти само от търговския секретар Уилбър Рос, но не и от икономическия съветник Гари Кон, който  подаде оставка), нито сред републиканците в Конгреса, които се боят, че това ще заличи ефекта от данъчните съкращения. Пол Раян, председателят на Камарата на представителите, каза, че се надява „президентът да преразгледа непредвидените последици от тази идея и да обсъди друг подход, преди да продължи напред“.

Мнозина коментатори отбелязаха, че такива мерки винаги предизвикват ответна реакция, която може да сложи край на икономическото възстановяване. Масово се припомня един от христоматийните примери за грешна икономическа политика – въведените през 1930 г. протекционистични тарифи по закона Смут-Холи  като отговор на кризата на свръхпроизводство, които имаха принос за задълбочаване на депресията в САЩ и спряха процеса на глобализация за дълго.
Няма никакво съмнение, че мерките на САЩ, ако влязат в действие, ще получат ответна реакция от Китай, Япония и ЕС. По данни на Bloomberg Economics евентуална търговска война може доведе до загуба на до 470 млрд. долара от световния БВП до 2020 г.
Сега организацията Tax Foundation изчисли, че митата за стоманата и алуминия могат да струват около 9 млрд. долара годишно на САЩ.

Проблемът с Китай
В миналото Китай неведнъж е повишавал курса на юана, за да успокои страстите в САЩ. Но сега няма да е толкова лесно да се съкрати дефицитът в двустранната търговия със 100 млрд. долара, както иска Тръмп.
Пекин вече съкрати излишъка си във външната търговия с много страни, отбелязва FT. Излишъкът по текущата сметка на Китай намаля от 9.9% от БВП през 2007 г. до 2.4% от БВП до 2017 г. Но остана значитилен излишък в търговията със САЩ, Европа и Индия.
По отношение на САЩ дефицитът с Китай (вкл. Хонконг) достигна рекордните 375 млрд. долара, според щатската статистика и 276 млрд. долара, според китайската.
Ако иска да не затваря предприятия-износители, Китай трябва да започне да внася повече от САЩ. Но числата не подсказват, че това ще е достатъчна мярка. Например, през 2017 г. вносът на селскостопанска продукция от САЩ е само 21 млрд. долара.
В краткосрочен план единственият реален способ за значителна промяна на дефицита е да се предприемат действия, които на пръв поглед биха имали значителен ефект, но на практика биха дали скромен резултат, коментира Брад Сетсър от Съвета на външни отношения. Такъв ход бил преместването на сглобяването на iPhone на друго място.
Според щатската статистика вносът на мобилни телефони, компютри и компютърни аксесоари от Китай е на стойност 148 млрд. долара или 29% от общия внос. Но добавената стойност от тези стоки, която остава в Китай е малка, тъй като самите компоненти се внасят. Ако Пекин иска да даде на Тръмп повод да отпразнува символична победа, той може да накара Foxconn или другите производители на електроника да преместят крайните етапи на производството зад граница.

Проблемът за технологичния трансфер
Според Мартин Фелдстейн, който пише за PS, най-големият проблем за САЩ не е неспособността на Китай да намали излишните мощности за производство на стомана и да спре експортните субсидии. (Въпреки че субсидираният внос на стомана пречи на американските стоманодобивни заводи, той е от полза за фирмите като Electrolux, за които стоманата и алуминият са суровина.)
Истинският проблем е технологичният износ на САЩ за Китай. Има две мнения по въпроса. Според много американски икономисти Китай краде технологии от САЩ, което бе тема на срещата на президентите Барак Обама и Си Дзинпин през 2013 г.
Сега трансферът на технологии е легален, той е условие за достъп до китайския пазар – неустоимо предложение, на което американските компании не могат да устоят предвид мащабите на Китай. Истинският проблем е, че традиционните търговски диспути в рамките на СТО не могат да решат този проблем, пише Фелдстейн, според когото Тръмп използва митата като заплаха именно, за да принуди Китай да преустанови политиката на задължителен технологичен трансфер.
Другото мнение твърди, че няма как да бъде намален търговският дефицит на САЩ с Китай, ако не паднат забраните за износ на високотехнологична продукция в Китай.

Същевременно в статия за Washington Post икономистите Дийн Бейкър и Джаред Бърнстейн обръщат внимание на нетарифните ограничения като патенти. Те изчисляват, че само заради  патентния монопол върху лекарствата американските потребители плащат с 370 млрд. долара повече  (30 пъти разходите за потребителите от митата върху стоманата), отколкото ако лекарствата с рецепта се продаваха на свободни цени.

Неясно изключение за ЕС
Причината САЩ да не желае да ограничи мерките само до Китай е, че иска да осуети възможността за внос на китайска стомана чрез трети страни.

ЕС смята, че като близък търговски партньор на САЩ трябва да получи изключение, така както това бе направено за Мексико, Канада и Австралия.
Еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом коментира, че няма непосредствена сигурност за това как ЕС може да получи изключение от новите мита.
Еврокомисарят ще се срещне с американския търговски секретар Уилбър Рос през следващата седмица, преди срещата на правителствените ръководители. Последните ще дискутират европейския отговор на заплахата от САЩ в четвъртък и петък (денят, когато митата трябва да влязат в сила). Европа заплаши с ответни мерки, като мита за американски вносни стоки като дънки и уиски. Тя също така смята да подаде оплакване до СТО. Според FAZ има вътрешен документ на Комисията, който съветва европейските лидери да не разчитат на намесата на СТО и да се подготвят за най-лошото.

Един проблем, различни решения
Не само САЩ, но и ЕС посочват проблема с излишния капацитет за производство на стомана в Китай и субсидирания внос. Подобни случаи има и в алуминиевата, велосипедната, циментовата, химическата, керамичната, стъкларската, хартиената и соларната промишленост.
Но макар да споделят опасенията на САЩ, лидерите на ЕС не смятат, че митата са отговорът.
През декември Съветът на ЕС прие правила, чиято цел е да защитят съюза от нечестни търговски практики. Основание за налагане на антидъмпингови мита е значително изкривяване на пазара, неспазване на екологичните стандарти или експлоатация (екологичен и социален дъмпинг).

За разлика от ЕС, администрацията на американския президент се позова на загриженост за националната сигурност, малко използвана клауза в правилата на СТО. Мнозина се опасяват, че това може да подкопае системата на международна търговия, основана на правила.
Трябва да решим дали искаме търговия, основана на правила или правото на силния, което виждаме в момента, коментира вицепрезидентът на ЕК Юрки Катайнен.