енергетика

Странното поскъпване на тока за бизнеса

В края на миналата година фирмите, излезли на свободния пазар на електроенергия, бяха неприятно изненадани от предложения за повишаване на цените на тока за 2018 г.
Според председателя на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов повишението достига дори 90%. Според информацията на работодателски организации то е между 30 и 60%. Мартин Георгиев от Асоциацията на търговците на ток твърди, че повишението е по-малко – с 20-25% за нови договори (цитат по БНР).
Според информацията от бизнеса отделните фирми са получили предложения за цени през 2018 г. от 90 до 120 лева на мегаватчас (Мвтч). Това е повишение с най-малко 10% спрямо досегашните им цени (в зависимост от това кога за последно са актуаизирани цените), според нашето проучване. Точни данни, респективно оценка на предлаганото средно увеличение на тарифите, за съжаление, няма.

Скокът накара мнозина да се съмняват дали либерализираният пазар работи както е замислено. Благодарение на по-ниските цени (до 60 лв. за мегаватчас до средата на лятото) и агресивната реклама от страна на посредниците делът на свободния пазар достигна 55%.
Сега много фирми, които бяха привлечени от по-ниските цени, обмислят връщане на регулирания пазар. Те дори бяха посъветвани да го направят от председателя на енергийната комисия в парламента Делян Добрев. Асоциацията на работодателските организации представи разчети, според които при цена над 90-91 лева за МВтч, за предприятията, работещи на денонощен режим, е по-изгодно да се върнат на регулиран пазар.
Дали свободният пазар е по-лош от монопола или нещо друго не е наред? Институциите не отговарят ясно.

„Има производство на повече ток, а ние получаваме по-високи цени от 120 лв. на мегаватчас, което означава, че някъде по средата има спекула. Тя не отива в производителите и потребителите, а в търговците на електроенергия, които много елегантно използват борсата, за да узаконяват тези игри. Те са десетина. На практика цяла България работи за десетина човека“, коментира Красимир Дачев от името на БТПП след срещата на работодатели и синдикати с представители на Министерство на енергетиката, БЕХ и КЕВР. Това се случи на 21 декември, а сроковете за преподписване на договори или връщане на свободния пазар изтекоха. Такава цена от 120 лв. в държавната енергетика няма, коментира на 22 януари енергийният министър Теменужка Петкова, но цитира данни само за 2018 г.

Междувременно цените на енергийната борса леко се понижиха – от 82 лева за дългосрочните договори през ноември до под 80 лева в края на годината (виж нататък).

Работодателските организации свикаха протест (вероятно на 31 януари), а синдикатите предпазливо се разграничиха от него.

За непредубения наблюдател остава все така трудно да се ориентира какво наистина се случи на пазара. Дали са прави работодателите, които говорят за спекула и Делян Добрев, който видя „шепа търговци, които рекетират, изнудват, шантажират, притискат, дерибействат бизнеса в България”. Имат ли основание търговците, които се оправдаха с държавните производители на ток и международните цени. Или трябва да се доверим на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, която отдаде скока на търсене и предлагане.

Международното положение

„През последната година наблюдаваме увеличение на цените на въглища, петрол, природен газ и СО2 емисии, които рефлектират в увеличение на цената на електроенергията с около 30% на европейско ниво“, казват от Асоциацията на търговците на електроенергия.

Това наистина е факт, но не дава достатъчно основания за подобно поскъпване. Цените на въглищата и емисиите започнаха да растат осезаемо от есента. Но българските централи разчитат до голяма степен на местни въглища. Само приходите на Мини Марица Изток от продажба на въглища за деветте месеца на 2017 г. са 391 млн. лева, докато целият внос на въглища за 10 месеца е 167 млн. лева (данни на НСИ за вноса). Цената на въглищата на ММИ не е променяна.

Европейските индекси – например ELIX, който може да се приеме за референтен показател, не показват толкова голям скок. А от началото на годината цените в Германия, Франция и Австрия дори са започнали да падат.

В Румъния цените на форуърд пазара (за дългосрочни договори) отбелязват нарастване от 11.6% до левовата равностойност на 81.7 лева средно за 2018 г. Действително цените за януари 2018 там са скочили – с 26.6%, ако за база се вземе юни (но все пак не с 60%), което е до голяма степен сезонно (вижте повече в линка).

За съжаление, не може да се каже какво е поскъпването на Българската независима енергийна борса. Тя, колкото и да е странно, не съобщава средни цени (включително по сегменти) в динамика, тоест за минал период .
Това позволява избирателно да се цитират данни. Например, средната продажна цена на проведен на 14.12.2017 г търг на БНЕБ за продажба на базова електроенергия за периода 15.12.2017-28.02.2018 бе 98.15 лв./Мвтч. На но следващия ден средната цена на проведен аукцион за 10 пъти по-голямо количество (100 мегавата) и отнасящ се за по-дълъг период (до 31.12.2018 г.) слиза на 80.26 лв./Мвтч. Затова е редно да се сравняват съпоставими периоди и да се въведе някаква стандартизация. Известна представа за движението на средните цени дава справка на сайта на АТЕБ, но трябва да се отчете и сезонният ефект (тоест да се сравняват декември с декември)

Непрозрачна търговия и финансов риск

Това ни води до следващата причина за пазарния провал, а именно проблеми на самата борса. Либерализираният пазар е непрозрачен и някак недовършен и това се вижда още от сайта на борсата.

Ако има нещо, за което и посредниците, и производителите са съгласни е, че той е и неликвиден, а повечето сделки са на пазара Ден напред, т.е. не са дългосрочни. В доклада на АЕЦ за деветмесечието например се посочва като проблем малкия малкият брой регистрирани участници на ЦПДД (дългосрочните търгове), което се дължи на „допълнителните разходи за търговските участници (годишни такси, такси за участие, такси за иницииране на търгове, поддържане на финансови лимити за участие, такси върху оборота и за сетълмънт).“

Ясен сигнал за дефекти, който почти не се коментира, дойде през август миналата година, когато АЕЦ „Козлодуй” внезапно продаде значително количество електроенергия на стойност около 100 млн. лева на цена около 69 лв./МВтч. По онова време цената е била около 75 лева. Ставаше дума за няколко пакета, отнасящи се за първото полугодие или цялата 2018 г. Лесно е да се пресметне, че при цени на борсата в момента над 80 лв./Мвтч държавната компания е била ощетена достатъчно, за да има реакция от министерството или КЕВР.

Тази сделка щеше да остане незабелязана, ако не беше публикация в Капитал. Както става ясно от обясненията на търговци пред вестника, тя е била спусната в последния момент на малко използван сегмент на борсата (Continious, тоест Непрекъсната търговия), така че малцина биха могли да реагират на изгодната оферта (изискват се финансови лимити и гаранции за плащане при период на доставка над 32 дни). Кой е бил купувачът борсата не разкри.
Затова от асоциациите на търговците настояват за промяна на правилата на БНЕБ. Техните предложения включват въвеждане на клирингов механизъм (странно е, че такъв няма).
Безспорно са необходими и мерки за повече прозрачност, в това число определяне на ценови индекс или друга референтна стойност, както и разкриване на големите участници, за да се избегнат съмнения за спекула и пазарна манипулация.

Колкото и да е странно, КЕВР няма големи права, що се отнася до одобряването на правилата на борсата, размера на таксите и договорите. Търговците настояват това да се промени.

Държавата не може да се меси на борсата, но промени в нормативните актове вече се разработват, каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред БНТ.

Друг проблем на пазара е високият финансов риск, който косвено също е свързан с повишаването на цените. Вниманието на публиката бе привлечено към този въпрос след фалита на посредника „Фючър енерджи”, който разкри и други неуредици и постави неговите клиенти пред необходимостта да плащат по-скъпо на доставчика от последна инстанция (НЕК). Самата НЕК постоянно публикува списък на търговци, които не са издължили таксата си задължения към обществото и в него личат имената на някои от активните участници на борсата.

Ограничено предлагане?

Една друга причина за поскъпването остава малко неясна. Според търговците има недостиг на ток на свободния пазар. Производителите отричат и наистина отчетите им сочат ръст на обемите на свободния пазар – поне през деветмесечието на 2017 г.

НЕК е предложила на борсата с доставка след 1 януари 2018 г. 70 хиляди мегаватчаса електроенергия, продадени са 19 хиляди, заяви Теменужка Петкова. Георги Кадиев, чиято съпруга Соня Кадиева е председател на другата асоциация (Асоциация Свободен енергиен пазар), репликира задочно чрез интервю за Медиапул, че сделките се сключват през декември за следващата година и са дългосрочни. Според НЕК ежедневно от предлаганите от нея количества ток на енергийната борса остават непродадени между 50 и 300 МВ. Проблемът е, че не е много ясно дали е било така по време на на директните търгове през последното тримесечие на 2017 г.

 Досега основната търговия вървеше извън борсата, а повечето сделки на БНЕБ бяха на пазара Ден напред, тоест те са изключително краткосрочни. По данни на АТЕБ към септември търговията на спот сегмента на БНЕБ е заемала над 22% от борсовия пазар (или 11% от нерегулирания пазар като цяло). Сега има вероятност това да се промени.

От 1 януари 2018 г. токът на свободния пазар ще се търгува почти само чрез енергийната борса. Според прокарана спешно промяна в Закона за енергетиката сделките между производители с обща инсталирана мощност над 5 мегавата да се сключват само през БНЕБ. Предстои да се види дали този ход, който отново насочва вниманието към борсата, е достатъчен да спре съмненията за манипулация.

И ако от търговията на БНЕБ поне има следа, то какво се е случвало на извънборсовия пазар вече е трудно за доказване. Всички държавни дружества като по команда в началото на тази година изтриха информацията за т. нар. Вътрешни търгове, които правеха. Така не може да се види дали поскъпването се дължи на цените, които са оферирали държавните централи.

Според работодателските организации, които сезираха КЗК за картел 92% от предлагането на свободен пазар идва от АЕЦ и Тец „Марица Изток“ 2. Те посочват, че през деветте месеца на 2017 г. средната цена, постигната на собствените им платформи е 64,10 лв./МВтч, докато средната им цена през БНЕБ е 78,48 лв./МВтч.

От отчета на „Марица Изток“ 2 все пак научаваме, че през  деветмесечието на 2017 г. среднопретеглената цена за продажби на свободен пазар бележи намаление с 1,37 лв./Мвтч  спрямо 2016 г. до 69,62 лв./Мвтч. Но пък цените на борсата, където те са сключвали основно краткосрочни сделки, са се повишили. Какво е ставало през последното тримесечие на 2017 г., когато цените скочиха, ще разберем може би от годишните отчети.

От отчета на АЕЦ пък виждаме, че дружеството е увеличило осем пъти предложените количества на борсата през деветте месеца на миналата година, при което продажбите чрез БНЕБ надвишават тези на регулирания пазар. Но все още около половината сделки са били сключвани извънборсово, чрез пряко договоряване. Атомната централа е регистрирала около една пета (70% от борсовата квота) от енергията на дългосрочния пазар (ЦПДД), според отчета й.

Някои търговци в писмата до работодатели посочват и влошеното финансово състояние на държавната енергетика. Данните за деветмесечието показват, че НЕК остава на загуба (90 млн. лева), макар и намалена, а „Марица Изток 2“ губи 83 млн. лева (минимално понижение на загубата). АЕЦ обаче увеличава печалбата си от 41 млн. на 105 млн. лева. На 22 януари обаче енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че състоянието на дружествата се подобрява и дори има вероятност НЕК да излезе на печалба. Бъдещото обаче не изглежда безоблачно, особено за ТЕЦ „Марица Изток“ 2, която е изправена през сериозни екоразходи, които след поскъпването на правата и намаляването на безплатните квоти достигат 160 млн. лева. Освен това ТЕЦ-овете са изправени пред задължението да инвестират значителни суми (вероятно стотици милиони левове) за изпълнението на изискванията на регламента за големите горивни инсталации. България иска отсрочка и ще обжалва изискванията. Освен това БЕХ, който работи като кредитор от последна инстанция за държавните дружества и „Топлофикация“, трябва да изплати 1 млрд. лева на кредиторите си през есента.

Като обобщение, поскъпването на електроенергията на свободния пазар изглежда се дължи на комбинация от фактори – повишението на международните цени и по-високите разходи за емисии СО2, дефекти на пазара, както и финансови проблеми и предстоящи големи разходи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *